За сексуалното възпитание в Православната Църква…
Монах Михаил е прав, когато изобличава тесногръдието и лицемерието на тези духовници. Монахът обаче обвинява свети Никодим Светогорец за ограничените му възгледи и запазения йезуитски дух в книгите „Духовни упражнения” и „Невидима бран”. Монахът отрича светостта на св. Никодим и боговдъхновеността на книгите му. Ако монах Михаил не се покае за този грях – хула срещу светеца, бих се съгласил с някои светогорци, които смятат, че е изпаднал в духовна прелест.
И в двете книги има изключително мъдри съвети относно монасите – как чрез аскеза (само като средство, а не като цел) и често причастяване с Христовите Тяло и Кръв от благодарност и любов към Него да побеждават страстите си и да станат едно с Христа (Целта и Смисъла, и Самия Живот, Който Единствен прощава и изгаря всичките им грехове.
Св. Никодим първи съставя и превежда на новогръцки Добротолюбието. Със св. Макарий Нотарас написва „За постоянното причастяване с Божествените Христови Тайни”, тълкува Правилата на Църквата – Пидалион, написва житията на новомъчениците на Балканите, включителнон на св. Георги Софийски и св. Злата Мъгленска, пише много тълкования на Св. Писание, което знае наизуст. Пише много акатисти и канони, например към Скоропослушницата, в който хвали българите: „България прославя чудесата ти, Богородице”.
Св. Никодим предпазва гърците от силното влияние на католицизма, като изобличава неговите отклонения от Св. Писание. Например, при католиците епископът и свещеникът прощават греховетте ex opere operato, а в Православната Църква само Бог прощава греховете – Господ, а не пророк Натан, простил греха на Давид. Св. Симеон Нови Богослов пита: Как ти, отче, ще простиш греховете, ако в тебе не живее Христос?! В Православната Църква Тайнствата зависят от вярата, те не са автоматични, нито магически. Христос казва: "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен!" Христос изисква вяра, действаща с любов, а не автоматични тайнства, извършвани независимо от вярата на духовника или християнина.
Поръчайте книгата на монах Михаил оттук.
-520x245.jpg)
„Духовната бран “ на св. Никодим Светогорец е действително преработено католическо „пособие“, но това ни най- малко не обезценява неговите достойнства. Всичко добро и полезно за душата е от Христос. Да си спомним „въцърковляването“ на езическите философи. Тук не искам да обвиня католиците в езичество, разбира се…
Към горната статия имам една забележка- неправилно са интерпретирани думите на св. Симеон Нови Богослов. Според мен преподобният е казал това, което е казал. За него ( и това личи в много от неговите слова) е под въпрос благодатността на свещеник, който не притежава Св. Дух в сърцето си. В статията това остава неясно- Бог опрощава, а не свещеника- това е ясно, но се размива личната благодатност на духовника. Впрочем мисля, че о. Михаил е последовател точно на св. Симеон Нови Богослов, или поне се мисли за такъв- не смея да гадая за това, въз основа на беглите си познания относно личността му.
Забележи „пострадали при изповед от гуруизма и женомразството на бездуховните клирици, предимно монаси. “ Наистина истински християни,истинско Християнство, истинско следване на Завета НЯМА ЩО!
Дискусия за католическото влияние в творчеството на Никодим Светогорец, за и против, може да прочетете във форума „В началото бе Словото“ в темата „Житие на св. Никодим Светогорец“
[url]http://forum.logos-bg.net/viewtopic.php?t=1642[/url]
Не съм съгласен с г-н Павел Николов,относно Никодим Светогорец.За него може и да е светец,но за други не е, г-н Николов виждам, че се интересувате от светците, дали е така и за старците, защото ако бяхте чели книгите на стареца Паисий той там също пише и за него. Старците на Атон не са го смятали за светец вие как го определяте за такъв. Нима е свято, когато ни изкушава блудната страст да си представяме жената като скелет разложен от червеи. Мисля че е несериозно. С най-добри пожелания:-)