„Иисус Христос в Корана“ – нова книга на ИК Омофор
От тази седмица издателство Омофор предлага на книжния пазар книгата на Радко Попов – "Иисус Христос в Корана". Авторът е православен богослов и дългогодишен редактор в Би Би Си – Лондон. Книгата е формат А5, 150 страници, с твърди корици и цена от 15 лева.
Проф. Цветан Теофанов – за книгата:
Книгата на православния богослов Радко Попов е увлекателно четиво и ценно изследване, посветено на един от важните проблеми, които свързват и разделят християните и мюсюлманите. Без да премълчава несъгласията си с някои коранични постановки, авторът се стреми към задълбочен, подробен и обективен анализ на ислямските представи за Иисус Христос.
Радко Попов е положил значителни усилия, за да обхване и обобщи наличните, немалко на брой и внушителни по обем, извори по темата. Безспорно ерудитско, но същевременно и достъпно за широката читателска аудитория, настоящото изследване допринася за толкова необходимото ни днес взаимно уважение и разбирателство между вярващите, независимо от религията, към която принадлежат.
Антони Георгиев, издател, бивш редактор в Би Би Си – Лондон и заместник-директор в „Свободна Европа” – Мюнхен – за автора:
Радко Попов дойде в Би Би Си – Лондон от университета в Хайделберг, Западна Германия. Първо през летните ваканции на 1980 и 81 година той стажува като програмен асистент, а от 1982 година, след като спечели конкурс за редактор, създаде единствената в света, по онова време, редовна седмичната религиозна радиопрограма на български език – „Религия и вяра”. От тогава той започна професионално да се интересува от ислям. От 1982 до 1998 година Радко Попов създаде за Би Би Си повече от 600 предавания на религиозна тематика – преобладаващата част по въпроси на християнството, но ислямската тематика бе също застъпена в поредици като: “Пророкът Мохамед и възникване на исляма”, “Рамазан – месец на пост” и др. През април 1990 година той организира в София колоквиум на православни богослови и мюсюлмански учени на тема “Общи етични и морални ценности на християни и мюсюлмани”. Редактираният от Радко Попов запис на рефератите и дискусиите Би Би Си – Лондон излъчи в серия от пет програми. Между многото серии програми, на които бе автор, са “Българската православна общност в Истанбул” (1989), “Българският манастир Зограф в света Гора” (1991), “Църкви на българите в Бесарабия” (1992), “История на православната църква в Македония” (1993) и “Вярвания на циганите в България” (1994). През 1995 и 1997 година Радко Попов участва в международните конференции, организирани в Егейско и Черно море от вселенския патриарх Вартоломей І на тема „Екология и религия”, които също бяха отразени от него в серии от радиопрограми.
Вместо увод
Не минава ден, през който медиите да не съобщят новина, свързана с исляма.
В България живеем от векове с повече от един милион мюсюлмани като съседи и, в библейски смисъл – като ближни. Но какво знаем за тяхната вяра и култура? Често имаме повърхностни знания, изпъстрени с исторически обосновани предубеждения и митове. Сблъсъкът на историята е създал стени, които ни разделят. Малък брой православни християни познават исляма задълбочено, за да погледнат обективно, и без предубеждения на неговата същност и да си отговорят на въпроси като: Кои са мюсюлманите? В какво вярват те? Могат ли християни и мюсюлмани да живеят в мир заедно? Това са сложни и обширни въпроси, върху които през последните десетилетия у нас работят малък брой доказали се учени, и област на знанието, в която предстои още много да се направи. Бих искал да спомена поне някои имена – Евстатиев, Желязкова, Макариев, Марушиакова, Мерджанова, Павлович, Пеев, Теофанов, Чуков, и др.
Тази книга се концентрира върху малка, но тясно свързана с горните въпроси тема – образа на Иисус Христос в Корана. Изследването е опит да се проучи светият живот на Христос, така както е представен в свещената книга на мюсюлманите.
Изследването също така се спира и на паралелни места в Библията и в апокрифната литература, но основната му цел е да очертае ролята и статуса на Иисус Христос в исляма.
Книгата е подходяща за широк кръг от читатели, за всички, които се интересуват от влияния, взаимодействия, връзки и диалог между християнството и исляма. Тя би могла също да бъде от полза и за специалисти, научни работници, преподаватели, аспиранти и студенти по богословие и сравнително религиознание.
Книгата е подходяща и за мюсюлмани, които се интересуват от едно систематизирано представяне на образа на Иса в Корана и от вярата на своите съграждани християни, тъй като паралелно с учението на Корана се представя накратко и християнската гледна точка по различните догматически въпроси и събития от живота на Христос.
Но преди всичко книгата се старае да бъде модерно и обективно изследване на учението на Корана за Иисус Христос, изследване, каквото досега не е правено на български език в тази си форма. Въпреки че книгата има научен характер, съзнателно е търсен формат, който да я направи достъпна за по-широки читателски среди. Надеждата на автора е, че нейното съдържание ще стимулира и подпомогне диалога между мюсюлмани и християни. Или както пише Д. П. Киров, „днес, особено на фона на различните международни конфликти на религиозна основа, става все по-ясно, че без религиозно познание трудно може да се изгради пълноценно гражданско общество”.
Съдържание
ЧАСТ ПЪРВА. АРАБСКИЯТ ПОЛУОСТРОВ ПРЕДИ ИСЛЯМА
1. ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ
2. НАСЕЛЕНИЕ
3. ПОЛИТИЧЕСКИ И РЕЛИГИОЗНИ ВЛИЯНИЯ
4. ЮДЕИ, ХРИСТИЯНИ И ЕЗИЧНИЦИ
5. ТЪРГОВИЯ
ЧАСТ ВТОРА. ПРОРОКЪТ МОХАМЕД И КОРАНА
6. МОХАМЕД ДО ОТКРОВЕНИЕТО
7. ОТКРОВЕНИЯ В МЕКА
8. ОТКРОВЕНИЯ В МЕДИНА
ЧАСТ ТРЕТА. ИИСУС ХРИСТОС В КОРАНА
9. ИСЛЯМСКИЯТ ИИСУС – ЧОВЕК И ПРОРОК
10. ДЕВА МАРИЯ – МАРИАМ
11. БЛАГОВЕЩЕНИЕ
12. РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
13. СМЪРТ И ВЪЗНЕСЕНИЕ НА ИИСУС ХРИСТОС
14. ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ИИСУС ХРИСТОС
15. ДЕЯНИЯ НА ИИСУС ХРИСТОС СПОРЕД КОРАНА
Чудеса като знаци от Бога и знамения
Способност да говори още в люлката
Учениците и трапезата
Власт да сътворява (птици)
Съживяване на мъртвите
Лекуване на слепи и прокажени
Знание за скритото и неведомото
16. ИМЕНА, ЕПИТЕТИ И ТИТЛИ НА ИИСУС ХРИСТОС В КОРАНА
Иисус (Иса)
Месия Иса (Иса ал-Масих)
Слово (Калима)
Дух Божий (Рухуллах)
Раб Божий (Абдуллах)
Пророк (Наби)
Пратеник на Аллах (Расулуллах)
Знамение (Айя)
Пример (Масал)
Свидетел (Шахид)
Милост от Бога (Рахма)
Знатен (Уаджих); От приближените на Аллах (Мин ал-мукаррабин)
Един от праведниците (Мин ас-салихин)
Благословен (Мубарак)
Пречисто момче (Гулам закий)
Нежен към Своята майка (Баррун ли-уммихи)
Иисус не е горделив, непокорен (лайса джаббаран шакийан)
Като Адам (Масалу Адам)
Потвърждение на Тората (Мусаддикан лима байна ядайхи мин ат-таурат)
Знак за Часа (Илм ас-саат)
Мир (Салам)
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. ИИСУС ХРИСТОС В КОРАНА — ОСНОВА ЗА ДИАЛОГ
17. ПРАВОСЛАВНО-МЮСЮЛМАНСКИЯТ ДИАЛОГ В НАШИ ДНИ
18. ХРИСТОЛОГИЯ И ЕТИКА – ДИАЛОГ НА ДЕЛА КЪМ БЛИЖНИЯ
ЧАСТ ПЕТА. ПРИЛОЖЕНИЯ
Приложение 1: КАРТА НА БЛИЗКИЯ ИЗТОК – ПРЕДИСЛЯМСКИ ПЕРИОД
Приложение 2: РЕЧНИК НА АРАБСКИТЕ ТЕРМИНИ И ИМЕНА
Приложение 3: СПИСЪК НА ПРОРОЦИТЕ, СПОМЕНАТИ В КОРАНА
Приложение 4: КОРАНИЧЕН ИНДЕКС
Приложение 5: БИБЛЕЙСКИ ИНДЕКС
Приложение 7: ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
а) справочна
б) на кирилица
в) на латиница
г) интернет страници
***
Авторът ще дари цялата печалба от продажбата на книгата на център за междурелигиозни и междукултурни изследвания.
Книгата може да бъде намерена в повечето книжарници в страната, или поръчана от:
Православната книжарница,
ул. "Георги Бенковски" 9,
София 1000,
телефон: 02-980 1660
, ел. поща: bookstore@pravoslavie.bg.
Сигурен съм, че книгата е ценна и заслужава да бъде купена. Струва ми се скъпа за обем от 150 страници. Освен това, не виждам подглава за влиянието на гностицизма (особено манихейството) върху исляма (неприемането на Разпятието и Възкресението на Христос, забрана на алкохола, състоянието харам при хадж и др.).
Драги Дон Кихот,
Истинско удиволствие е за автора първата реакция да е от човек който знае за какво говори . . .
На Мани и манихейството не е отделена специална глава тъй като тогава трябваше да се отделят глави и за юдеи, монофизити и ариани.
Ето два цитата които може да възбудят любопитството Ви:
„ . . . На полуострова живеели и други юдео-християнски секти като елкезаити, а така също и манихеи . . .”
„ . . . Християните отричат идеята за заместителството, но тя е съществувала сред някои еретически среди. Влиятелният персийски учител Мани, основател на манихейската ерес, който живял през III в. сл. Хр., нарича Иисус Христос “син на вдовицата”. Изглежда е смятал, че синът на вдовицата от Наин, когото Иисус Христос възкресил, бил умъртвен вместо Него. Друг манихейски документ учи, че Сатаната, който се надявал, че Иисус Христос ще бъде разпнат, сам станал жертва на разпъването на кръста . . .”
Подробности за Разпятието и Възкресението в глави 13. СМЪРТ И ВЪЗНЕСЕНИЕ НА ИИСУС ХРИСТОС и 14. ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ИИСУС ХРИСТОС.
А колкото до алкохол и харам ги срещаме всеки ден в нашия живот . . .
КЛАНЕТО ПРОДЪЛЖАВА
Посвещава се на Баташките свети новомъченици
по случай 130 –та годишнина от мъченическата им кончина
Годините летят като подплашен кон,
а вашето клане се продължава…
И никой не долавя глухия ви стон,
и тънете в предателска забрава.
Посича ви не кървав турски ятаган,
А вашите свидни внуци и правнуци.
Секат душите ви безмилостно, без свян
все наши, български башибозуци.
Вероотстъпници главите ви секат,
Безродници на клада ви продават.
Базброй Пилатовци и Йуди позорят
Небесната ви мъченишка слава.
Момците ви – момци с лица на херувим –
Иродиади български посичат,
девойките ви – снежнобял ухаен крин –
черкези родни искат да похитят.
Дори на младенците ти, свети Батак,
посяга родний Ирод отомански,
да ги потурчи побеснял е пак,
изтръгнал своя корен християнски.
Клането продължава… И до тоя ден
отекват ударите на дръвника.
О, Господи! Глава се пада и на мен –
на злите страсти страстомъченика.
Но, Господи! Прости ми този гях голям
зарад баташките ни мъченици,
и изтръгни Ти моя кървав ятаган
от поразяващата ми десница.
И вместо нож в ръка – свещица ми сложи,
да я запаля пред светите мощи,
и вместо каменно сърце ми дай сълзи,
за да поискам прошка, сладка прошка …
Иван Николов
Съжалявам, но преди да напишете книгата си, трябваше да прочетете друга книга – „Ялдаваот: история и учение на гностическата религия“ (Oмофор, 2008). Двата цитата за манихейството, които давате, са погрешни. „Синове на вдовицата“ се наричали манихеите (днес – масоните), но не и християните. Защо? Християните фабрикували легендата, че трактатите на Мани били писани от ананимен мъдрец, който преди смъртта си ги предал на една богата персийска вдовица. На свой ред тя ги дала на освободения си роб Мани. Затова Мани е наречен „сина на Вдовицата“, а неговите последователи се наричат „синове на Вдовицата“. Няма нищо общо с Евангелието и Наин. А версията, че на Кръста бил разпънат сатаната е нелепа. Как ще бъде разпънат, щом е чист дух?
„Mani espoused the doctrine of reincarnation. Like the Cathars, too, he insisted on an initiate class, an ‘illuminated elect’. He referred to Jesus as the ‘Son of the Widow’ – a phrase subsequently appropriated by Freemasonry. At the same time he declared Jesus to be mortal – or, if divine at all, divine only in a symbolic or metaphorical sense, by virtue of enlightenment. And Mani, like Basilides, maintained that Jesus did not die on the cross, but was replaced by a substitute.“
Baigent, Leigh & Lincoln, The Holy Blood and the Holy Grail,
May one venture to seek here an interpretation of the enigmatical name, „the son of the widow”, which Mani gave to Jesus? As Ibn an-Nadim explains, Mani believed „that Jesus whom we and the Christians revere was a devil”.
Andrae, Tor, Mohammed: The Man and His Faith, Courier Dover Publications, 2000, p. 113.
И много други
Бейджънт и сие, чиято книга е издадена и на български език, са окултисти и дилетанти – двойна причина да не бъдат използвани като извор. Те са приписали от злоба или невежество „синовството на вдовицата“ на християните, а не манихеите. Ибн ан-Надим от Х век не е надежден извор за Мани от ІІІ век. Има хиляди свидетелства, че Мани се е прекланял пред Христос и се е обявявал за Параклита, обещан в Ев. Йоан. Тези, които обявяват Христос за сатана са МАНДЕИТЕ – единствените живи днес гностици, а не МАНИ.
Твърде интересна е темата, която е избрал авторът, малко е писано по нея. Коранът възпрозвежда древни ереси като докетизма и следва апокрифни версии за живота на Иисус, напр. „Евангелието на детството“. В това отношение той е последният апокриф. Въз основа на това някои смятат исляма за християнска ерес. Така е смятал на времето св. Йоан Дамаскин.
„Синът на вдовицата“ – доколкото знам, така е бил наричан Мани от своите последователи.
Мани нарича Иисус „Син на бедна вдовица”. Който се интересува повече да прочете за манихейството онлайн в Католическа енциклопедия, или по-подробно в Ялдаваот.
http://books.google.com/books?id=EFQmf0E7N_EC&pg=PA594&lpg=PA594&dq=jesus+son+of+the+widow+mani&source=web&ots=pM7XuFT3Ez&sig=owMeAb8WosbnxBWEbqcbooRFx2U#PPA594,M1