Ислямският Иисус – човек и пророк
Коранът стои в основата на ислямската цивилизация и в него се намират първите щрихи от образа на ислямски Иисус Христос – Иса ал-Масих. В ислямската култура съществуват голям брой други текстове за Иисус: в сунната – преданията за Пророка Мохамед, в богословски коментари, в суфитски текстове и поезия и в благочестиви народни предания, но те не са обект на изследване в настоящата книга.
Със сигурност може да се каже, че както качествено, така и количествено ислямът ни предлага най-богатия образ на Иисус Христос в сравнение с която и да е друга нехристиянска култура. Никоя друга световна религия не Му отделя такова важно място. Мюсюлманите почитат Иисус Христос (Иса) главно защото Коранът говори за Него. Те не Го смятат за Син Божий, а за пророк. Но трябва да се изтъкне, че в Корана Иисус присъства повече в богословски аргументи, отколкото с биографични данни.
Коранът дава две описания на Благовещението и на Рождество Христово. Спира се на учението и делата на Христос, на Неговата смърт и възнесение. Три глави от Корана носят имена, свързани с живота на Иисус Христос (сура 3 – Родът на Имран, сура 5 – Трапезата, и сура 19 – Мариам). Той се споменава в петнайсет глави и в деветдесет и три стиха. Коранът говори за Иисус, Марииния Син винаги в положителна светлина, без да има следа от критичност. Той е Божият помазаник.
По-подробното изследване на текстовете разкрива един логичен образ, без противоречия, намиращ се в хармония с богословските концепции на Корана. В Корана Иисус Христос проповядва монотеизъм, призовава към покаяние и извършва чудеса. Образът на Иисус Христос е в пълно съзвучие с духа на исляма и с монотеистичните религиозни идеи на Мохамед. Мохамед никъде не вгражда противоречия в образа на Иса, дори проповедите на Иисус звучат като тези на Пророка. Мохамед не изпитва дори и най-малката завист от непорочното зачатие, в резултат на което се ражда Иисус Христос, нито ревност от чудесата, които Иисус извършва като непосредствено предхождащ го пророк.
Може да се каже, че ислямът не би имал такава завършена и стройна форма, ако в него липсваше вярата в Иисус Христос – Иса. В някои мюсюлмански среди вярването, че Иса е Слово и Дух от Бога, се смята за неделима част от вярата заедно със свидетелството шахада, според което няма друг Бог, освен Аллах, и Мохамед е неговият пророк. В своя сборник с хадиси класическият коментатор на Корана ал-Бухари (810-870) цитира думи на Мохамед, който казал: „Всеки, който свидетелства, че никой няма право да бъде боготворен, освен Аллах, Който няма съдружници, и че Мохамед е Негов раб и Негов апостол, и че Иисус е раб Божий и Негов апостол и Негово слово, което Той вдъхна в Дева Мария, и Дух от Него, и че раят и адът са истина, Аллах ще го приеме в рая с делата му, дори ако тези дела са малко” (цит. по М. Муксин Кан). С други думи, дори само вярата в Бога, Пророка и Иисус Христос може да донесе спасение и блаженство в рая.
Въпреки че в Корана Иисус Христос се нарича Слово от Бога, Той е Божие творение и за да изясни това, Коранът споменава Адам: „Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адам. Сътвори го Той от пръст, после му рече: „Бъди!” И той стана” (Коран 3:59). Коранът сравнява създаването на Иисус Христос с това на Адам, който също е сътворен от Бога без баща и дори без майка. Божият Дух по чуден начин се въплъщава в Дева Мария и тя ражда Иисус без участието на мъж (Коран 4:171). Коранът твърдо настоява, че Иисус Христос е бил само и истински човек, като Му дава най-високия човешки ранг и Го нарича Дух Божий и Слово Божие, което Той известява.
Още от самото начало животът на Иисус Христос, както го описва Коранът, е изпълнен с чудеса (Коран 3:49), като се започне с това, че Той се ражда без участието на мъж, и се премине през многото Негови деяния до края на земния Му живот. Още като дете в люлката, непосредствено след раждането Си, като първо чудо Иисус говори в защита на Своята майка, обвинена в прелюбодеяние (Коран 4:156). С Божия помощ и подкрепа следват и други чудеса, които потвърждават пред Неговите роднини пророческата Му мисия. След това Иисус възкресява мъртви, лекува слепи и сакати, вдъхва живот на птичка, която прави от глина и т.н. „…И ето, сътворяваш от глина образ на птица – с Моето позволение, и духваш в нея, и става птица – с Моето позволение…” (Коран 5:110). Коранът постоянно изтъква подкрепата за Иисус Христос, дадена му от Бога. Той е инструмент в Божиите ръце, така че всички тези чудеса са Божии дела, потвърждаващи всемогъществото на Единия Бог.
Коранът поставя акцент върху идеята, че Иисус не трябва да бъде обожаван наравно с Бога като второ божество. За исляма това е богохулство и е най-тежкият грях – ширк. Ширк е синоним на идолопоклонство и заблуждение. Коранът посочва, че Аллах, ако пожелае, ще прости всичко на хората, освен това, да му придават съучастници: „Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях” (Коран 4:48).
Около една трета от Корана са текстове за пророци, повечето – старозаветни. Иисус Христос е един от най-подробно описаните пророци в Корана. Сред тях Той се откроява по особен начин. Коранът ни предава Неговия образ по начин, по-различен от тези на другите пророци. Иисус многократно се описва като пророк с особено значение, на Когото Бог дава ясни знаци, подкрепя Го със Светия Дух и Го благославя (Коран 2:87). Съгласно исляма пророците са раби и пратеници Божии, получили откровения. Те са пример за хората, които трябва да ги почитат, но никога да не ги боготворят. От пророците само Иисус е описан като Божие чудо, като знамение, Той е слово и дух Божий, Той е пратеник и мир. Бог е изпращал много пророци и пратеници да водят и назидават израилтяните. Накрая Бог изпраща Иисус Христос да обнови техния ислям (тогава наричан юдейство). Коранът описва как Иисус Христос е проповядвал и поучавал. Той призовава синовете на Израил да служат на Аллах – „Моят Господ и вашият Господ” (Коран 3:51). В своите проповеди Иисус Христос потвърждава посланията на предхождащи Го пророци.
Неговото особено положение се подчертава от факта, че Той като последен пророк преди Мохамед предрича неговото идване. Мюсюлманите вярват, че една от най-важните задачи на Иисус Христос е да предскаже идването на последния Божи пророк Мохамед – Ахмад: „И рече Иса, синът на Мариам: „О, синове на Исраил, аз съм пратеник на Аллах при вас, да потвърдя Тората преди мен и да благовестя за пратеник, който ще дойде след мен. Името му е Ахмад” (Коран 61:6). Затова може да се каже, че според Корана Иисус Христос е предвестник на исляма.
Пророческата роля на Иисус Христос в Корана може да се проследи, като се прочетат, систематизират и анализират разхвърляните из целия Коран споменавания за Иисус. Тези стихове (айяти) не са хронологично подредени, а представляват, както вярват мюсюлманите, Божии думи, отделни епизоди от живота на Иисус, както и Негови слова, от които може да се изгради образът Му. Затова в настоящата книга образът на Иисус Христос е потърсен не като се следва хронологичното записване на отделните глави (сури) на Корана, нито окончателния ред, по който те са подредени в свещената книга на мюсюлманите, а като се следва установената от Евангелията биографична схема – като се започне от раждането на Иисус Христос и се завърши с края на земния Му живот.
Бог научава Иисус Христос на Тората и му дава Евангелието. Но Иса ал-Масих се различава много от образа на Христос, познат ни от Евангелията. В Корана „под „Евангелие” (Инджил) се имат предвид не познатите ни евангелия от Новия Завет, а цялостно Писание, низпослано на пророка Иса”, обяснява Цв. Теофанов. Коранът казва, че пророческата роля на Иисус Христос гарантира Евангелието, Тората и другите пророчески писания, на които Бог Го е научил (Коран 3:48; 5:46, 5:110). Съгласно исляма, както се е случило с Тората, така и първоначалното учение на Иисус Христос, и низпосланите Нему слова с времето са променени и заместени с други текстове, а оригиналното Евангелие е изгубено.
Той получава Евангелието като закон за християните, които вярват в Него. „И нека хората на Евангелието отсъждат според онова, което Аллах е низпослал в него! А който не съди според онова, което Аллах е низпослал, тези са нечестивците” (Коран 5:47). Евангелието е милост и напредък за хората, тъй като носи известни облекчения от Мойсеевия закон: „[И дойдох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено… И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете!” (Коран 3:50). Иисус е изпратен да засили вътрешното усещане за чистота на религията, която била обременена от външни ритуали и правила за хранене (Корана 3:48-50). Също така Евангелието, донесено от Иисус Христос, предлага яснота по въпроси, станали спорни между юдеите: „когато Иса донесе ясните знаци, рече: „Дойдох при вас с мъдростта и за да ви обясня част от онова, по което сте в разногласие! Затова бойте се от Аллах и ми се покорете!” (Коран 43:63). Христос е избран от Бога да проповядва истинския закон и наставленията на Тората сред юдеите и да коригира настъпилите в продължение на много столетия изкривявания в еврейското свещено Писание. Но освен учениците и помощниците на Иисус Христос, юдеите като цяло не повярвали в Него. Те Го преследват и отхвърлят посланието Му. Но Коранът описва как Бог, както и при други пророци, Му дава Своята защита и наказва враговете Му.
Коранът описва пестеливо кръстната смърт на Иисус Христос: Бог Го спасява от смърт на кръста, като заблуждава Неговите палачи, на които им се привижда, че са Го убили. „И изричаха: „Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах”, – но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те. Да, възнесе го Аллах при Себе си. Аллах е всемогъщ, премъдър” (Коран 4:157-158). Класическите екзегети на Корана предлагат няколко варианта като отговори на въпроса кой е бил разпнат на кръста вместо Иисус. Цв. Теофанов приема, че Бог „уподобил на него човека, който го предал, и той бил убит вместо Иса”. Коранът изтъква, че Бог пази Своя пророк и не може да допусне злите планове на неверниците да се увенчаят с успех.
Тълкувателите на Корана имат също различни мнения относно по-нататъшната съдба на Иса ал-Масих. Според едни Иисус Христос е починал и Бог Го е възнесъл на небето (Коран 4:158). Други са на мнение, че Той се е възнесъл жив при Бога и ще се върне на земята преди Съдния ден, и след като свидетелства за християните пред Божия съд, ще почине подобно на всеки друг човек и пророк.
Централен догматически проблем между мюсюлмани и християни е богочовешката природа на Иисус Христос (Сина Божий). Коранът отхвърля догмата за Светата Троица и съответно отрича, че Иисус Христос е лице, ипостас, на Бога и че Той е въплътилият се в Дева Мария Бог (Коран 4:171 5:73). Според исляма Аллах е единственият Бог и е невъзможно Той да приеме физическа или човешка форма.
Въпреки еднаквите христологични изрази християнството и ислямът влагат принципно различно съдържание в тях. В Корана Иисус Христос е наричан Месия, Божий Пратеник, Слово Божие, Дух от Бога и Раб Божий, но тези титли и епитети според мюсюлманите не определят Неговата божествена природа, а подчертават чистия и съвършен човек – Иисус Христос. Далеч от Корана са и новозаветните представи за Логоса и Светия Дух. Поради Своята природа Иисус Христос стои на едно ниво с останалите хора, тъй като всички те са раби Божии, но същевременно Той е над останалите хора, тъй като Му е оказана особена милост. Той е Божий пророк и пратеник, Който, както и други пророци преди Него, носи от Бога Писание – „Евангелието, в което има напътствие и светлина” (Коран 5:46).
Съгласно Новия Завет Иисус Христос е Син Божий, който е разпнат на кръста за изкупление греховете на човечеството. Това се отрича от Корана. Според ислямските разбирания Бог няма син: „Как да има Той дете, щом няма съпруга” (Коран 6:101) и още: „превисоко е величието на нашия Господ! – не се е сдобивал нито със съпруга, нито със син” (Коран 72:3). Критиките в многобожие първоначално са насочени към политеистите в Мека, но впоследствие мюсюлманите използват в своите полемики тези откровения заедно с други, които пряко осъждат християнския догмат за Светата Троица (Коран 19:88-93).
Различия съществуват, по-нататък ще се спрем отново на тях, но християните могат да обогатят своята религиозна култура и разбиране за другия, като се запознаят с образа на човека и пророка Иса ал-Масих в Корана, а мюсюлманите, на свой ред – с Иисус Христос от Евангелията – Господ и Бог на християните.
Из книгата на Радко Попов „Иисус Христос в Корана“, ИК „Омофор“ , 2008
