Книга за Ванга от християнска гледна точка
Явлението Ванга продължава да предизвиква разнопосочни реакции. Тя не е оставила автобиография. В изобилната литература за нея преобладават книгите от нейни роднини и почитатели, които я венцеславят. Съществуват и някои статии, писани от атеисти или скептици, които изцяло отхвърлят Ванга и се опитват да я обяснят от материалистически позиции.
Както винаги, истината се намира в златната среда. Ванга не е съзнателна измамница, която заблуждава над един милион българи и чужденци. Тя наистина притежава изключителен дар на прозорливост, но признава, че той не е неин, а е даден от други, невидими, духовни сили. Чрез нея те търсят осъществяване на своите пъклени цели и трябва да се признае, че до голяма степен успяват.
Настоящата книга е първата по рода си в потока от литература за Ванга, която е написана от традиционни християнски позиции. Тя ще накара мнозина да се замислят над същността на ясновидството на Ванга и да го преценят от гледище на вечните библейски истини. Книгата цитира 42 изследвания по темата, обхваща 120 страници и е издадена от фондация „Вечен живот”.
Авторът Борислав Крачунов е магистър по теология от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Той защити текста на книгата като дипломна работа под мое ръководство през април 2009 г. С помощта на вярата Крачунов успява да победи зависимостта от дрогата и описва невероятните си преживявания в първата си книга „Oт смърт към живoт: Бивш нaркoмaн рaзкaзвa“ (2008).
Проблемът с Ванга е много сериозен. Той идва от факта, че тя не е единствената ясновидка и тълкувателка на свърхестественото в модерното българско битие. Освен това в българската традиционна култура има неподчинен на Църквата народен култ към мистическия пророк, който култ е засвидетелстван в български и чуждестранни исторически извори. Освен това гаданията на Ванга бяха предметно-вещево проверими и това създаваше голяма степен на доверие у хората, които признаваха дарбите й, без да тълкуваме откъде са те. Така че изследването на българските религиозни феномени е много сериозна работа и тук се иска голяма боговдъхновеност, за да можеш да работиш темата. Освен това представителите на БПЦ не ни казват каква е Божията воля за съдбата на България и за личностното ни предначертание, не тълкуват знаците на свръхестественото и не правят пророчества и прозорливи изявления за хода на човешката история. На това нежелание или неспособност разцъфтяват врачки, гадатели и нови „пророци“. Защото това, което Държавата и обществото не е развило като алтернативна дейност на Църквата според определението на самата Нея и известните ни данни от историята е именно разтълкуването и разгадаването на свръхестественото, защото дейността на БПЦ в съвремеността се крепи на мистиката, тайнството и ритуала. За другото има светски специалисти. И като не разтълкуваш Божественото и загадъчното, на тази плоскост, толкова характерна за автентичната религиозност на българина процъфтяват лъжемесии и лъжепророци.
поздравявам колегата,за неговото изследване и богословски поглед в/у „феноменът Ванга“…ще ми е интересно да я прочета.
Църквата тълкува божественото слово постоянно от 2000 години насам, но явно ти не си наясно с това.
.
Черен маг. Прави зловредна магия по поръчка срещу платен СМС:
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=left&sql=Mjk2MjsyOQ==&mater=Mjk2Mjs5MA==
Случаят Ванга е част от по общия феномен на вярването в чудесата изобщо. Интересно е как се интерпретират „чудесата“ в хриситянския (православен) свят. Знае се как дяволът (този ненавистник на хората и тяхното вечно спасение) използва чудесата чрез невероятно разнообразните си механизми и инструменти за свои користни цели, да подлъгва избраните водейки ги към погибел, да подвежда духовно задрямалите и по този начин да си осигури място в душите им място на доверие в свръхестественото…и все пак…
има официално-признати чудеса, които не подлежат на съмнение, съществуват несъмнени знамения, които трябва по недвусмислен начин да указват божието благоволение и милост към грешниците…това води до някои въпроси – кой интерпретира тяхната святост и защо именно едни се определят като божии, а други като дяволски? Самата претенция на християните да ги определят е вече безвъпросна увереност, че могат и знаят как да разграничат божието от дяволското, което е най-малкото една такава самоуверена позиция, която не само не издава смирение, но служи точно като легитимация на тъмните сили; отрязва се всякаква внимателност и съмнения към очевидното чудо…не е ясно защо се прави това, след като се знае, че дяволът не изкушава с лоши, очевидни злодеяния, а напротив с очевидни за всички изцеления и чудеса..
Радвам се ,че някой се опитва да погледне на Ванга от правослана гледна точка.Не знам доколко това издание ще може да задоволи всички вапроси които вазникват у един христианин имайки пред себе си толкова странчива личност каквато е Ванга.Може би е вече време да се направи едно по-стойностно изследване в/у фигурата и.Радвам се .че отец Павел е подкрепил едно такова изследване,но то не трябва да остане глас пустинен.бих желал да се запозная с това изследване.Ако отец Павел има и друго по въпроса то добре ще е да го побликува.
Писал съм изследване за Ванга и Борислав го цитира доста:
http://www.symvol.org/ocms/opencms/rm/kultowe/balgarski/vanga/
………………………………………..
http://archiman.livejournal.com/
Става дума, че в света има знамения и явления, които Църквата или забранява, или отрича, без да ги разяснява.Освен това има исторически опит на комунизма, който иззе всички дейности на Църквата, пренасочи интелигенцията към технически и природни науки, въвеждаше окултизъм и теософия и създаде светски хуманитарни специалисти, които ако сложат раса и се занимават с мистика и ритуал ще изядат хляба на сегашното ни официално духовенство. Защото българите питат каква е Божията воля и откровение за народа и за отделните личности в нашето съвремие, а не какво е тълкуванието на Библията и на църковното предание, което не казва нищо за комунизма, за националните катастрофи, за влизането на България в ЕС, за отстъплението на много духовници през модерността и за несправедливите ни страдания като народ. Затова Дон Кихоте, ти като църковник, който се занимава със светска хуманитарна дейност трябва да попиташ специалисти и да проучиш на какво се дължат корените на световния и българския атеизъм и антиклрикализъм, и да се поразровиш из архивите за проявите на пророко-месианско начало сред българския народ, ако искаш дейността ти като църковник да бъде ефективна. А за историята на Църквата има светски специалисти, които са качествени хора и които тълкуват словото Божие със силата на Разума, както е в европейската практика. Специфичен български момент в тълкуването, основа на тайното знание през Средновековието, е мистиката, прозрението, откровението, видението и чудото. А БПЦ какво?
Българският народ не е атеистичен, което би го направило уникален, но не е и християнски. Най-точно е да се каже, че е суеверен. Още о. Йосиф Брадати пише през ХVІІІ век, че обиколил много земи, но такива диви суеверия като българските никъде не е видял. Многократно сме писали в този форум, че корените на българския атеизъм са исторически – повсеместната липса на църкви, манастири и училища през епохата на османското господство, църковната борба срещу гърците, изродила се в борба срещу всичко православно и даже религиозно, масовото обръщане на интелигенцията и особено учителството към социализма, дарвинизма, ницшеанството след Освобождението, комунистическата диктатура, която за 50 години постигна това, което турците не можаха за 500.
В България винаги са съществували две семинарии и двете са се подкрепяли и двете са се допълвали, през комунизма бяха привидно разделени: попската семинария и историческата семинария. Попската семинария репрезентира правослвното християнство, за което е присъщо най-голям реквизит на духовен интстументариум, който изисква двърде големи усилия за поддържането му и неговото занемаряване логично води до разпространение на безброй суеверия; освен това най-успешно интегрира в себе си юдаисткото ненавистническо отношение към всичко, което не е според „нашата си вяра и народност“. Засилен до крайност е елемента на МОНО – теизма.
Историческата семинария почива на травматично създадената българска идентичност; за култулра в автентичен смисъл не може да се говори. Историцизма си служи с идеологеми, откровени метафизични измишльотини, изрази като „..българите питат..“ властта пък отговаря. Историците са рожба на 3 нацонални идеала и трите са АНТИ..еди-какво си, а не за нещо-си….На балканите винаги е действал ДИВ комунитаризъм (да не се бърка с комунизъм), който конструира първо племето, рода, народа, религията и от него извежда „личността“. Българите и до ден днешен не знаят що е това „основни права“
Истината е, че България не отговаря на нито един критерий на европейската култура, няма нито една допирна точка с нея именно заради този пункт – комунитаризма; това не е лошо само за себе си, лошо е да не си го признаваш, да си служиш с религозни или исторически аргументи за противното.