Нова книга за перспективата в православното изкуство
Теоретическата литература по иконография в България е твърде оскъдна. Преди 1989 г. българските изкуствоведи бяха задължени да следват единствено вярната партийна линия и на заниманията им с тази „попска” тема се гледаше с подозрение. Асен Василиев успя да издаде две възрожденски ерминии през 70-те и 80-те години, а Емануел Мутафов издаде монография за еволюцията на балканските ерминии през ХVІІІ в. (2001). Малцината, които се занимават с иконопис или се интересуват от иконография, трябва да се задоволяват с руски или гръцки издания.
В светлината на тези проблеми появата на книгата на младата българска изследователка ас. Ростислава Тодорова е твърде радващо явление. Тя завършва специалност „Теология” в ШУ „Епископ Константин Преславски” през 1998 г. и специалност „Изобразително изкуство” със специализация „Графика” в същия Университет през 2002 г. През 2003-2006 г. е редовен докторант по перспектива в катедра „Изобразително Изкуство” на ШУ, а от 2006 г. е преподавател по перспектива в същата катедра. През 2008 г. получава докторска степен по изкуствознание и изобразителни изкуства. Занимава се с изследване на пространствените построения в изобразителното изкуство, както и с история и теория на православното изкуство. Творческата й дейност е в областта на рисунката, живописта и иконографията.
Новата книга на Ростислава е първата, но едва ли последната, написана от нея. Тя носи заглавието „Иконната перспектива” и е публикувана от търновското издателство „Фабер” (2009, 156 г.). Става въпрос за обратната перспектива, която не е само иконна, но също се прилага в стенописите, мозайките и др. Затова по-точното заглавие на монографията би било „Обратната перспектива в православното изкуство”.
Проблемът за изобразяването на тримерния сетивен свят върху двумерна повърхност e стар като изкуството. Когато се появява иконата в късната Античност, има вече няколко наложили се решения на този проблем, едно от които е обратната перспектива.
Този вид художествено осмисляне на пространството е присъщ и на западното религиозно изкуство до ХІІІ в., но художници като Джото и особено Мазачо го отхвърлят и заменят с т.нар. права перспектива. За днешния светски зрител обратната перспектива е смущаваща или нелепа, но тя има своите дълбоки богословски и литургически основания. Малцина ги подозират или познават, поради което книгата на Ростислава може да допринесе за промяната на негативни обществени нагласи. Тя представлява и оригинален български принос към теоретическия дискурс на темата.
Както пише Х. Белтинг, проблемът за перспективата е проблем за образа, за неговото значение и трактовка в рамките на конвенцията на една или друга култура. Затова ясното разграничаване на формалните характеристики, функционалните особености и изобразителните методи на иконния образ дава възможност за проникване в същността на православния иконописен канон и за приемане на валидността на православната система за изобразяване на пространството и организиране на иконното поле.
Книгата е резултат от богатата ерудиция на Ростислава Тодорова и специфичната й професионална подготовка. С подробната си библиография и илюстрации „Иконната перспектива” е много навременно и необходимо помагало за студенти и специалисти, които се интересуват и занимават с този проблем.
Книжарници
Книгата може да бъде намерена в електронната книжарница на издателство „Фабер”. През м. януари 2010 книгата ще влезе в продажба и в книжарница „Хеликон”
Поздравления на авторката за труда й. Авторът на статията обаче не е прав, че няма изкуствоведски проучвания върху религиозното изкуство у нас. Наистина през комунизма интереса и акцента попадаше върху праисторията и античността като нехристиянски и този акцент днес продължава да се пропагандира заради властовите позиции на археологията. Но и преди имаше изкуствоведски проучвания, само че не като свещени реликви, а като етап на развитието на националното изкуство и особено изкуството през Възраждането. Тук има много имена, но могат да се отбележат Аксиния Джурова и Атанас Божков. Наистина изследвания на степента на религиозно внушение на изкуството не са направени по християнски в България, но има проучвания за това изкуство като национално достояние. Интересното е , че много от произведенията на българското религиозно изкуство се съхраняват по фондовете на музеи и държавни хранилища, а не се изнасят по храмовете за поклонение от страна на вярващите и БПЦ не прави нищо по въпроса.
Интересното в света на познанието на човека не е свойствата и природата на видимия свят, а на невидимия свят. Видимият свят е лесен за описание, разгадаване и изучаване и това нещо е направено в световен мащаб без българско участие в него с изключение на достиженията на народната ни медицина, която е разработила свойствата на българската природа. Методологията от видим свят да търсиш закони на невидимото обаче не винаги е успешна. Затова българите, като народ с изключителна познавателна опитност в своята автентична история са положили огромни усилия в разгадаването на невидимия свят. Нашата вяра държи сметка за борбата с духовете, има мистични предсказания и специфични религиозни тълкувания, търси прояви на духовност и благодат, които също са от сферата на невидимия свят и които след исторически опитности на знамения и доказателства сме разпознали. По правило с това трябва да се занимава БПЦ, но тя предпочита демонстрацията на материални реликви като по-лесни за изследване.
Чингиз,
Пак не си разбрал. Тук става дума, че в България липсват книги по теория на иконографията, а не издания на албуми, написани от марксистки позиции и пълни с грешки.