Някои плодове на преводаческата „промишленост“



Може да харесате още...

13 коментара

  1. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Възползвайте се от тази стипендия, докато сте млади:

    http://www.dnevnik.bg/evropa/obrazovanie/stipendii/2010/01/28/848686_fondaciia_otpuska_stipendii_za_putuvane_v_evropa/?ref=rss

  2. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Великолепна статия на о. Евтимий, но бел. 7 е погрешна с буквализма си. Когато днес четем и пеем „Да възкръсне Бог“ и „Да се роди Бог“, имаме предвид възкръсването и раждането на Спасителя в сърцата ни, което е вечно актуализиращо се събитие.

    „Да възкръсне Бог“ се основава на Псалм 67:1: „Да воскреснет Бог и расточатся врази Его“, а „Да се роди Бог“ отвежда към Псалм 2:7: „Син Мой си ти, Аз днес те родих“.

    […]

  3. Андрей Романов каза:

    Изданията на Зограф са трагични, по това не може да има две мнения. Така е, когато не се търси професионализъм и компетентност, а преводачът се преценява само според неговата „благочестивост“ (имам лични впечатления в това отношение).

    Авторът обаче не е прав за преизказното наклонение. То се изисква от законите на българския език и не е израз на несигурност, а на това, че изказващият се не е бил лично свидетел на това, за което говори, какъвто е случаят с евангелските и другите събития.

    Правилно е и възражението на Дон Кихот. В богослужението и сакралната сфера има едно „вечно сега“ – вж. книгите на Мирча Елиаде.

  4. Божидар Питев каза:

    Би било интересно обаче авторът на тази компетентна критика на превода да разкрие малко повече от самоличността си, за да знаем кого имаме срещу себе си… Ако нещо го възпрепятства да се представи, думите му увисват във въздуха.
    Б. Питев

  5. даниил каза:

    защо нападате зограф.разбира се винаги могат да станат и да се допуснат грешки при преводите,по важното е че те са едни от най големите и сериозни издатели на православна литература у нас.не прави чест на инок Евтимий горната статия.на мен тя ми заприлича по скоро на някакво дребно старостилно ехидно злорадстване по адрес на зографските издания,отколкото на сериозно разглеждане проблема с точноста на преводите.не е тайна кой е инок Евтимий. отче всички знаем колко безупречни и буквалистични сте старостилците в преводите на издаваните от вашата общност книги,но по добре би било ако намерите подходящ начин да кажете лично на зографските братя за пропуските които вие намирате в направените от тях преводи,така ще е по достойно,а не да ги плюете по този начин.все пак се опитвате да бъдете православен монах.една от основните грешки които вие старостилната общност допускате е че сте опоненти на всички и всичко което излиза извън рамките на вашата представа за православие.

  6. nekoy si каза:

    Защо се смущават сърцата ви от анонимността?!? Бог знае и сърцата и делата ни. От Него скритоняма. По-важното е това, което пишем зад свое или чуждо име да бъде достойно и истинно!

  7. o. Bojidar Glavev каза:

    Андрей, литургистите и повечето свети отци, които се занимават с мистиката в Православното богослужение говорят за „вечното сега“. И св. Иоан Златоуст и св. Василий Велики (в молитвите в св. Литургия), св. Софроний Иерусалимски и св. Герман Цариградски, както и св. Максим Изповедник. „Вечното сега“ присъства и в иконографията.
    Смешно е да се позоваваш на МирчаЕлиаде като авторитет по въпроса! Пий вода от извора, където е най-чиста! 🙂

  8. Андрей Романов каза:

    Че какво му е лошото на Мирча Елиаде? В религиознанието на ХХ в. той е това, което е Вебер в социологията и Юнг в психологията, т.е. класик.

    Вечното сега присъства, естествено, като фонова нагласа в богослужението, но концептуално, като един общ феномен на религиозното съзнание, то е обосновано от Мирча Елиаде, който разглежда строежа на „сакралното пространство“ и „сакралното време“.

  9. o. Bojidar Glavev каза:

    Андрей пише: „Вечното сега присъства, естествено, като фонова нагласа в богослужението““.
    Това е от философска гледна точка, където е обърната цялата парадигма. От богословска обаче нещата стоят иначе: Ние присъстваме в богослужението и чрез богослужението – във вечността. И дума не може да става за редуцирането на „вечното сега“ до фон, още по-малко пък до фонова нагласа и е добре да го знаем като участници в богослужебния живот.

  10. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    За първи път съм солидарен с о. Божидар. Ако за Евхаристията се каже, че вечността при нея е само „фон“, това я обезсмисля като жертва. Всяка Евхаристия, която служим е общо действие (литургос) на времето и вечността, на земната и небесната Църква, защото в нея невидимо участват Бог, светците и спасените души.

  11. Андрей Романов каза:

    Ако в християнството имаше само едно „вечно сега“, то по нищо не би се различавало от другите религии – представата за статично време-вечност, в което се разиграват винаги едни и същи сакрални събития, е обща за всички култови форми, и то колкото по-примитивен е култът, толкова по-силна е тя. Библейската религия, напротив, е исторична, тя е чувствителна към времето с неговата насоченост и необратимост. Бог е влязъл в историята и така е станал едно от действащите лица в нея наред с историческите личности на народите. Условното „вечно сега“ на молитвите и ритуалните действия не трябва да замества реалността на времето и историята, в които по Божия воля сме потопени и в които трябва да изпълним Неговата воля.

  12. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Андрей,

    Много си чел Елиаде, който преди войната е фашист. Временното и вечното в християнството се комбинират по най-блестящ начин. Християнството и езичеството се различават в отношението си към време-пространството (хронотопа). Християнското време е векторно – от Сътворението (алфа) към Страшния съд (омега), а езическото, вкл. българското фолклорно, време е кръгово и самозадоволяващо се. То е безкрайно еднообразно връщане, един Уроборос, който е захапал опашката си. Забележете, че в Библията реката (вектор) има сакрален характер, а морето (затворено кръгово движение) се възприема отрицателно.

  13. Андрей Романов каза:

    Доне, че за какво спорим тогава? Говорим за едно и също нещо.