Провинциализъм откъм охолната му страна



Може да харесате още...

5 Отговори

  1. Дон Кихот каза:

    Много точен коментар на Владо, който впрочем е член на полумъртвата Униатска църква в България.

  2. Мариан Томов каза:

    и поздравявам автора. Но бих добавил към коментара на отеца относно Униятите. Те не само не са мъртви, но и техните преводи на български език на всички богослужебни книги са професионални и единствено добри. Освен че са направили невероятно качествен превод на всички книги които се ползват в цъкрвите по източен обряд, но и цялостната им дейност може да слуви само за пример на нас Православните! От тях можем само да учим, особено ако следим примера на изключителните личности на Негово Преосвещенство Епископ Христо Пройков и отец Петър.

  3. Дон Кихот каза:

    Понеже изборите са след два дни, комунистите тази седмица спряха разпространението на десния вестник „Стършел“, за който съм абониран. В замяна на това се появиха писанията на Марианчо Томоф. Щях да припадна от смях. Тези вицове за точните преводи и гениалните личности ги разправяй на будалите, които нямат понятие от религия, но не и на нас. Ватиканска трева не пасем.

  4. chingis каза:

    Литературата по дефиницията си в световната култура е популярна религия или философия. Проблемът обаче не е само в пронивинциализма на българската литературна нагласа, а в ниската култура на голяма част от онова, което комунизмът и „националния“ патос през ХХ век номинира като „писатели“. Селски екзистенциалисти като Йордан Радичков са обявявани за големи творци, селски наивисти като късните възрожденци са канон за обучение по литература, а фактически големите западни писатели са възпитаници на религиозни, философски и ортодоксални логически школи. Освен това състоянието на българския език е на отвратително културно ниво. Лустрацията на старобългарския от изразния свод на българските писатели естествено прави от съвремнния български език технически диалект на провинция. А разказът на Църквата за Христос, както и християнската история на България, която да бъде основен достоверен източник на писателско въдхновение изобщо не се познават. Ние търсим екстравагантното – експлоатираме идеята, че християнският ортодоксален разказ е изопачен, натамънен, късно редактиран и целево подбран за нуждите на политическата и икономическата власт на църковния институт. Това твърдение, което не ползва никакви сериозни свидетелства е подхранвано от митовете за съдържаието на секретния архив на Ватикана. Освен това ние много искаме да сме прогресивни и да имаме „наша“ си религия, която почива на тракийския орфизъм, прабългарското езичество и славянския мистическия идеализъм на богомилите.

  5. chingis каза:

    За да има сериозна литература писателят трябва да е много добре подготвен философски. За съжаление в масовото знание, захранвано от чужда интерпретацзионна система в хуманитаристиката, от култ към дееца на въоръжената борба и от селски провинциализъм на смешното нашенско явление, наречено „читалищна култура“ интересът към ортодоксията и към големите теми на човечеството, изразени на универсален културен език на практика отсъства. Ние сме модерни и търсим езичеството в българската култура и нашия манталитет, изведен главно от примера на селянина с техникум, а не от градския ни фолклор и от възпитаника на балканската градска култура с класическа и езикова гимназия. Ние търсим възхвала на героизма на военни и революционери, а не търсим възхвала на подвига на аскета, на човека на духовната борба и на победителя на страстите. Ние търсим останки от езически капища и светилища, а не търсим християнските свещени места и нашите предания, свързани с проявата на Божията сила и промисъл на нашите християнски светилища. Ние се опитваме да докажем „гения на българския народ“, а същевременно по данни от проучване на Световната банка се видя, че половината от българчетата не разбират това, което четат, което се отнася и за по-възрастната част от населението. Ние въздигаме в култ нашите ереси, водени от желанието да бъдем част от прогресивното човечеството, но не сме чели трудовете на светите отци и не знаем християнската интерпретация на историята на българите и света. Провинциализъм!