Съвременното православно богословие, висшите му нива
Стоян Танев, Ти, Който си навсякъде и всичко изпълваш. Същност и енергия в православното богословие и физиката. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2013
Без никакви увъртания трябва да се заяви, че в самия край на 2013 г. се появи един от най-мощните текстове в българското богословие. Той не просто се вписва във висшите нива на съвременната православна мисъл въобще, но ги и надгражда.
Книгата на Стоян Танев е монографичен вариант на дисертацията му Богословието на Божиите енергии в православната мисъл на ХХ век, защитена през 2012 г. в Богословския факултет на СУ. В книгата се правят три съществени хода, очертаващи физиономията на православното богословие от ХХ в., както и основните му търсения и постижения в наши дни, със съществен принос и към търсенията, и към постиженията. Центърът на изследването е учението за същностните енергии, сегашните дебати около него, неговите експликации в съвременната наука.
Първият мощен принос на текста е в хоризонта на историческото. Категорично е опровергано модното напоследък заклинание, че енергийното учение се подема от православните богослови на ХХ в. като отговор на провокациите и критиките на Мартин Жужи от 30-те години. Така се внушава, че неговото разгръщане има конюнктурен и чисто полемичен характер. Тръгвайки от дебатите между атонските монаси от 1911/12 г. за имеславието, Танев доказва, че както софиологията на Сергий Булгаков, така и критиките на Георги Флоровски срещу нея имат като своя база и критерий тъкмо това учение, осмислено още тогава като осево за православното богословие.
От този хоризонт Танев тълкува актуалните вътрешно-православни дебати около енергийното учение. Опорен пункт става позицията на митрополит Йоан Зизиулас, която, дистанцирайки се от това учение, даде основание за пълното му игнориране при няколко прибързани по-млади мислители. Танев демонстрира дефицитите на подобна гледна точка и то в съществени измерения на еклисиологията, сотириологията, есхатологията. Това се прави чрез детайлни анализи на позиции, отстоявани от едрокалибрени богослови, най-вече от Думитру Станилое и Йоан Романидис.
В третата част Танев, сам професионален физик, провежда успореден анализ на понятието за енергия във физиката, по-точно квантовата физика, и православието, отстоявайки метода на аналогичния изоморфизъм. Така той прави практическа стъпка напред в една авангардна сфера, която би следвало да се тълкува като най-мощното настъпление в съвременната наука от страна на методи и позиции, разработвани в контекста на византийската философия и православното богословие.
Историческата част е важна най-вече с това, че показва автентичността в генезиса на днешната православна мисъл. Вижда се, че около началото на ХХ в. се тръгва изцяло от собствената традиция, а не от протестантски или католически начала, както е това през предните поне два века. Става още ясно, че тези развития са предизвикани от датиращи поне от IV в. иманентни за традицията дебати и решения, а не са провокирани отвън.
Ефектът е утвърждаването на систематичността в православната мисъл, което именно тревожи противниците на т.нар. неопаламити, идващи главно от доминикански и йезуитски кръгове. Не е случайно тяхното акцентиране на „традиционно“ несистематичния характер на православното спекулативно богословие (с което искат да игнорират една масивна тенденция във византийската мисловна култура).
Оттук става значима и дискусията, развита във втората глава. Тя има за основен фон креативното православно богословие от последните около 60 години. Затова не е случайно централното място на митрополит Зизиулас. Той е безспорно лидираща и до днес фигура, заслужаваща внимание и с евристичността на своето богословие (особено в еклисиологията), и със своите понятийни недоглеждания. Последните стават видими именно върху фона на систематичното богословско мислене, за което сам той апелира, а и съществено допринася (поучителни тук са частичните автокорекции на негови позиции, въведени едва през миналата година, а затова и неотчетени в текста на Танев).
С креативността на съвременното православно богословие и на активното включване на теми и мотиви от византийската философия в съвременните научни дебати е свързана и третата част. Работата е там, че в последните петнайсетина години няколко успешни проекта генерираха интерес към тях в научни сфери, даже незадължително свързани с теологията или философията. Оказа се, че специфично техни проблематики и методи заработват изключително евристично например в полето на социологията, медицината, психологията, физиката.
Що се отнася до изследванията, свързани с физиката, самият Танев е лидиращата фигура в световен мащаб. Със серия компетентни публикации той доказа съответствия, а оттам и възможности за методологични кореспонденции между богословско-философското енергийно учение и логиката, характерна за квантовата физика. Показа потенциала на паралелния анализ, чрез който всяка от двете дисциплинарни области би могла да използва концептуалната аналогия за обяснението на свойствени за самата нея иманентни проблематики. Изведе сходствата на епистемно ниво, демонстрирайки сродството в онтологичната парадигма.
Немаловажен критерий за стойността на монографията е, че е предговорена от Дейвид Брадшоу. С книгата си от 2004 г., както и с последвалите я публикации, Брадшоу, сам завършил първоначално физика, се утвърди като един от системните съвременни познавачи на енергийното учение в историческата му перспектива. Лично мога да потвърдя заинтересоваността към работата на Танев и от страна на такива меродавни познавачи, като Жан-Клод Ларше или Георги Драгас, както и на специализираните по темата български експерти. И интересът към текста, и високото му оценяване идват да подскажат, че изследванията на Стоян Танев се вписват продуктивно в съвременния православен (и богословски, и философски) дебат, без да носят по себе си даже бегла следа от провинциализъм.
Една книга, задължителна за четене. | www.kultura.bg
