Три екзистенциално – философски студии: Калин Янакиев
Новата книга на доц. Калин Янакиев Три екзистенциално философски студии (ИК "Анубис", 2005 г.) представлява сборник от три студии, посветени на злото, възкресението и страданието. В предисловието авторът посочва, че в голямата си част текстовете са се родили ad hoc в лекториума на Театрална работилница "Сфумато", посветен на спектакъла на трупата по романа на Достоевски "Братя Карамазови". Студиите обаче не са някаква реконструкция на идеите на Достоевски, а представляват опити за "интелектуално нахлуване" на един християнски мислител в полето на вечните и страшни екзистенциални въпроси.
Първата студия съдържа седем тезиса за злото. Според убеждението на философа, злото е не просто лишеност от добро (privatio boni), но оделотворяване на нищото, активно "нищее-не".
Втората студия се опитва да артикулира уникалността на християнското вярване и християнския опит от възкресението. За да постигне това, Янакиев разсъждава върху смъртта от християнско гледище. Още в началото той пояснява, че възгледът за безсмъртието на душата не е и никога не е бил християнски. Тази възглед отразява платонитсткото схващане за идеите, които не съвпада с християнската антропология. В перспективата на християнството акцентът не е върху субстанциалното съхраняване на душата след смъртта (което, разбира се, не се отрича, но то не може да се определи като "живот" на личността в същностен смисъл), а въхру нищее-нето, върху екзистенциалното безсилие, което парализира човека след момента на умирането. Доказателства за това философът черпи от неизкоренимия страх на всеки от нас не просто от мига на умирането (от който ние поначало нямаме причина да се страхуваме, както е показал още Епикур), а от това че "тъкмо мен няма да ме има". От тази гледна точка, възкресението не е просто съживяване, а подновяване на човешкия живот в друг модус, при "ново небе и нова земя". Необходимо е да споменем, че Янакиев обръща специално внимание на чудесата на Господ Иисус Христос, свързани с възкресяване на мъртви в този свят.
Третата студия е смел опит да се погледне към страданието отвъд клишетата на традиционната теология. Янакиев е категоричен, че от християнска гледна точка е нелепо смисълът на страданието да се свежда до изкупване на грехове. Без да се наема да дава категорично разрешение на този "проклет въпрос", авторът избира да тръгне от противното. Той проиграва ситуации, при които страданието е елиминирано. Но тогава се оказва, че самият живот губи смисъл… В края е подсказана идеята, че смисълът на страданието е постижим единствено в любовта.
Давам си сметка, че не всеки (християнин) би се подписал под всички тези на Калин Янакиев. Но, въпреки това, тази книга си струва да бъде прочетена – най-малкото заради тръпката от навлизането в сфери, които нашето всекидневно съзнание обикновено игнорира. Подобно навлизане безспорно крие много рискове, но, щом е извършено с интелектуална честност и екзистенциална правдивост, какъвто според мен е случаят с тези три студии, то е способно да ни подтикне да из-питаме смисъла на собственото си живеене.
Втората студия се опитва да артикулира уникалността на християнското вярване и християнския опит от възкресението. За да постигне това, Янакиев разсъждава върху смъртта от християнско гледище. Още в началото той пояснява, че възгледът за безсмъртието на душата не е и никога не е бил християнски. Тази възглед отразява платонитсткото схващане за идеите, които не съвпада с християнската антропология. В перспективата на християнството акцентът не е върху субстанциалното съхраняване на душата след смъртта (което, разбира се, не се отрича, но то не може да се определи като "живот" на личността в същностен смисъл), а въхру нищее-нето, върху екзистенциалното безсилие, което парализира човека след момента на умирането. Доказателства за това философът черпи от неизкоренимия страх на всеки от нас не просто от мига на умирането (от който ние поначало нямаме причина да се страхуваме, както е показал още Епикур), а от това че "тъкмо мен няма да ме има". От тази гледна точка, възкресението не е просто съживяване, а подновяване на човешкия живот в друг модус, при "ново небе и нова земя". Необходимо е да споменем, че Янакиев обръща специално внимание на чудесата на Господ Иисус Христос, свързани с възкресяване на мъртви в този свят.
Третата студия е смел опит да се погледне към страданието отвъд клишетата на традиционната теология. Янакиев е категоричен, че от християнска гледна точка е нелепо смисълът на страданието да се свежда до изкупване на грехове. Без да се наема да дава категорично разрешение на този "проклет въпрос", авторът избира да тръгне от противното. Той проиграва ситуации, при които страданието е елиминирано. Но тогава се оказва, че самият живот губи смисъл… В края е подсказана идеята, че смисълът на страданието е постижим единствено в любовта.
Давам си сметка, че не всеки (християнин) би се подписал под всички тези на Калин Янакиев. Но, въпреки това, тази книга си струва да бъде прочетена – най-малкото заради тръпката от навлизането в сфери, които нашето всекидневно съзнание обикновено игнорира. Подобно навлизане безспорно крие много рискове, но, щом е извършено с интелектуална честност и екзистенциална правдивост, какъвто според мен е случаят с тези три студии, то е способно да ни подтикне да из-питаме смисъла на собственото си живеене.
Следвайте ни
Здравейте,
Това е един чудесен наръчник за начинаещия православен християнин. Дори и службата да се води само на църковно славянски език става разбираема (макар че моето лично мнение е, че ако тръгнеш с желание и стремеж към Бога, можеш постепенно да навлезеш и рабереш службата.) Все пак препоръчвам я на всеки, който иска да разбере още за Светата литургия.
Поздрави, Зоя