За “Шифърът на Леонардо” и Църквата
Източник: Bulgarian Post
Защо православната църква в България реши, че трябва да обяснява истината за Христос чрез критика на едно комерсиално произведение? За 17 години успя ли да обясни тази истина, та сега да се страхува за богомолците, които могат да отидат и да гледат филма.
Реакцията на Светия синод е нормална. Нормална, дотолкова колкото е длъжна да каже, че истината във филма, не е Истината на вярата. Не е нормално обаче да се иска забрана за излъчване на художествено произведение, което със сигурност няма да направи хората по–лоши, по-нецивилизовани и неинформирани, отколкото всъщност са. И книгата и филмът всъщност са създадени просто за да бъдат продавани.
Вярата и пътя до неят обаче не се продават.
Според Синода, филмът «ще се отрази пагубно на борбата срещу пороци като наркоманията, проституцията, престъпността и други злини на съвремието».
Какво прави църквата обаче в останалото време за борбата срещу тези злини на съвремието ни? Това, за което се сещам е, че само във Варна и София има храмове, където свещеници помагат на загубили пътя млади хора, които вкарват във вените си хероин.
Дали чрез тази критика, църквата ще накара православните българи да прочетат Библията и да посещават черквите? Дали чрез това заклеймяване ще намали броя на младите хора, които се самоубиват с дрога. Или ще накара по–малко момичета да продават телата си или ще намали агресията, глупостта, абсурдите…
Не, няма. Единственото, което ще се случи, е че…всички ще отидат на гледат филма. Създателите на не толкова успешния филм, който имаше премира днес, единствено могат да се радват. Църквата по света направи това, което те не са успели да направят много добре – да накарат хората да отидат в киносалоните.
Направи ли всичко възможно Църквата в България за 17 години да обясни истината и знанието за Христос? Ето този въпрос си зададох, след като разбрах, че Българската православна църква заклейми и забрани филма “Шифърът на Леонардо” по едноименния роман на Дан Браун. Ако беше успяла и беше на мястото си през тези години, сега нямаше от какво да се страхува. Това на първо четене. И после – разкола в Църквата. Защо никой не заклейми този разкол? Разкол, благодарение на който станахме свидетели на унизителни сцени. И на разделение на богомолците години наред на такива, които се молят в черкви на Синода на Максим и на такива, които се молят в храмове на Синода на Пимен. Не е ли това по – срамно? Не действа ли това по – деморализиращо на вярващите? Или фактът, че едно отче беше заградило един манастир и дори беше стреляло срещу хора, които не са му симпатични? Същият човек години наред е организирал гуляи в манастира и беше превърнал святото място във всичко други, но не е и в манастир? Защо никой не заклейми това? Ето такива неща трябва да се заклеймяват. Защото такива хора и деяния засрамват и обиждат многото свещеници, които наистина прокарват вярата сред българите. И наистина са Божии наместници. Или фактът, че свещениците, на които ние толкова вярваме, не получават редовно парите, с които се изхранват?
Как Църквата прави всичко възможно да научи хората, че вярата и любовта са най – важното, на което трябва да се научим? Завършвам с този въпрос!
(А днес стана ясно, че българите не са проявили особен интерес към въпросния филм. Даже не малко излизали от киносалоните по средата на филма)
