Капитал: Два погледа към Великден

Или къде е пресечната точка между Христос и Големия шоколадов заек.

Отец Николай е изключително обаятелен човек – с плътен тембър, черно расо с дървен кръст и (с риск да сме малко старомодни) наистина достолепна осанка. Точно каквато подхожда на свещеник.

Посреща ни пред храм-паметник „Св. Александър Невски“. На няколко пъти разговорът ни е прекъсван от хора, които минават покрай нас, спират, обръщат се към него по име и му целуват ръка, а той ги поздравява с „мир вам“. За отвикналото от тази архаична стилистика ухо поздравът изглежда необичаен, но всъщност му отива. Звучи искрен и без поза.

„Изпитвам неземна радост на Великден, не мога да я сравня с нищо друго“ – така отец Николай отговаря на въпроса какво е усещането, което го спохожда на този празник. „Това е моето възкачване на невидим, духовен пиедестал, който ме поставя над греха, страданието, борбата с ежедневните трудности“, добавя той. Великият пост преди празника е пътуване, което носи свой духовен смисъл, „вид посвещение, лична жертва – смята свещеникът. За съжаление малцина разбират поста като телесен и духовен пост, повече отива къмто диета“.

Така преминаваме към интерпретацията на Великден в съзнанието на останалите хора. „Миряните или паството“ – търсим колебливо точната дума, след като вече сме сгрешили с определението „обикновени“ и отец Николай ни е отговорил „и аз също съм обикновен човек“. „Общувам с хора, които търсят пътя към вярата и хора, които не търсят вярата. И виждам, че голяма част са вкаменили сърцата си и ослепили очите си да не видят чудото на възкресението“. За духовника

Вярата е въпрос на личен избор

но същевременно и дар божи – „на човек, на който му липсва вяра – на него гледам като на ограбен“. Изкушават ли се хората да идентифицират празника с предмети и сувенири, които по-скоро го комерсиализират, питаме ние. „Домът ми ще се нарече дом за молитва, а вие го превърнахте в разбойнишки вертеп, казва Христос на търговците – с цитат ни отговаря отец Николай и призовава – нека храмът бъде храм поне на Великден.“

Българите като че са склонни повече да почитат традицията с козунаците и яйцата, отколкото да мислят върху Христовата жертва, питаме отец Атанасий, свещеник в манастира „Св. Мина“. „Ако един човек има уши да чуе и очи да види, той знае какво е Великден. Въпросът е доколко всеки един от нас има проблем със собствения си живот, със собствената си съвест, с греховната си природа и със собствения си страх от смъртта“, отговаря той. И търси причините за склонния към атеизъм българин в дългите години социализъм: „Поради миналия през България комунистически режим, когато на хората беше забранявано да ходят на църква, а клирът съзнателно не беше ограмотяван, както и поради етиката на сегашното общество, което е консуматорско, независимо в Америка, Германия или тук, човекът залага на собствената си индивидуалност. Българите са общество, което се е отдалечило от Бога, малко или много с начина си на живот, и от църквата си – с убеждението, че тя няма място за пряка намеса в личния му живот.“

Керамични зайци, плюшени пилета, яйца във и извън кошнички, венчета с пъдпъдъчи яйца, покривки – така изглежда пикът на великденския кич, който може да бъде надминат само от коледния. Опитвате се неуспешно да се разминете между две сергии с риск жълти и различни по големина пилета да се изсипят в краката ви. Малко преди деня, в който се поздравяваме с „Христос воскресе“, хора търсят заек с подходящ на холната им гарнитура цвят. Значението на Великден решаваме да обсъдим с търговците на великденски сувенири в центъра на София (макар и Христос да е казал „търговците вън от храма“).

„А, купуват, купуват

И гривничките, и яйцата – всичко. Но не много. Сигурно ще се засили около четвъртък“, изказва надежда Алекс – собственик на сергия на „Раковски“, който е проявил търговски нюх и е съчетал великденските аксесоари с дамски накити. Как самият той усеща празника, зачита ли религиозния му смисъл, питаме ние.“Зачитам, как да не зачитам – потвърждава той – но първо да зарадваме хората и след това – на църква.“ Приблизително същата е логиката и на Калина, негова колежка по сергия наблизо – „по-шареничко е – като си ги сложиш в къщата, създава празнично настроение“. Християнският поглед към празника й е напълно чужд – „не съм много по религията, атеист съм и не знам какво се празнува точно. На „вие“ съм с тези неща“. Все така на „вие“ се оказват и другите по пътя ни. Теменужка е потенциален клиент, който разглежда разнообразието по една от сергиите – „обичам този ден, защото децата се радват на боядисаните яйца – обяснява тя кое прави Великден хубав празник за нея – те ме питат – мога ли да ям. Аз казвам – може и така… Не им обяснявам какво се е случило на този ден, то и аз самата не съм много наясно“, честно признава тя. Убедена е, че това важи за повечето хора. Дори си спомня, че нейни познати

Бъркали Коледа и Великден

„кое е Рождество и кое Възкресение“. Причините за това тя открива в липсата на възпитание по отношение на религията – „майка ми например никога не е ходила на църква. В училище ни забраняваха, след това дойде демокрацията и изведнъж всички тръгнаха на църква. Малко като на купон – да пием по едно и да обиколим черквата“. Резултатът сега е, че влиза в църква само на Цветница (защото тогава има имен ден) и не се кръсти, защото й се струва непривичен жест. „Избягвам да поздравявам и с „Христос воскресе“, някак странно ми звучи“, признава тя.

„Дойдох да се помоля за сина ми, предстои му много тежък изпит, а е в Сан Франциско“ – така обяснява излизането си от храма „Св. Седмочисленици“ Красимира Русинова. Тя обича много манастирите („с мъжа ми сме обиколили всички в България“), защото дават изключително спокойствие, но не е религиозна в ортодоксалния смисъл. „И мисля, че повечето хора не разсъждават за жертвата на Исус, разпятието и т.н. Просто обичат традицията – да правят козунаци и да боядисват яйца.“

„От сутринта съм продала само 10“ – оплаква се една баба, която продава именно яйца. Може от утре да е по-добре, окуражаваме я ние – „как ще е по-добре, като ни гонят и полицаите. И викат, че и Бойко Борисов не можал да се справи с нас“, натъжено клати глава тя и разказва как сега гледала да изкара някой лев и от бедност не можела да се зарадва истински на Възкресението, най-почитания от нея празник – „Господ е възкръснал да ни спаси“, вярва тя. И заедно с дядо Борис, който срещаме пред „Св. Седмочис­леници“, се оказват малката група противници на атеизма. Дядо Борис се гордее, че е правил пок­рива на манастира в с. Горни Богров и „дюшемето на олтара в „Св. Мина“. „Много обичам този празник – въодушевено ръкомаха с ръце той – вярвам в Господ и светците и в чудесата, които правят. Те са ме спасявали неведнъж. Само да знаеш да се помолиш“.

Вероятно подходящите думи за това е намерил и наш колега, когото срещаме на финала на предвеликденската ни разходка. Той прави своя лична аналогия с жертвата на Христос. „Преди пет години, след 26 години пушене и точно на Велики четвъртък си казах – от утре, Разпети петък, спираш цигарите“, разказва заклетият пушач – макар и да не съм много религиозен, казах си – Господ толкова се е мъчил, а ти – едни цигари не можеш да спреш! Малко като саможертва беше, но си мисля, че и Бог ми помогна.“ Всеки има своя лична интерпретация за смисъла на Възкресение. За някои това действително е Велик ден, за други – просто Хубав ден, ден за семейството, ден за приятелите, ден, в който дори и да не си вярващ, си някак естествено щастлив. Така че „Христос воскресе!“ или „Честит празник!“ – избирате сами.