Медиапул: Преследваната църква

Единадесет международни правозащитни организации призоваха номинирания за генерален секретар на ООН Бан Ки Мун, който встъпва в длъжност от 1 януари 2007 г., да повдигне въпроса за човешките права на преследваните християни в комунистическа Северна Корея и в мюсюлманските страни. Към призива се присъединяват църковни организации и съвети на църкви от трите клона на християнството.

В писмата, изпратени до ООН, се настоява да се обърне специално внимание на проблемите с правата на човека и дискриминацията на християни по света.

Екзекуции на християни в Северна Корея

са често прилагано средство за наказание. Християните в страната са заплашени от сурови санкции и смъртно наказание при откриване на вероизповеданието им. Свидетели разказват, че дори на членове на детските и младежки организации на комунистическа Северна Корея се дават заповеди-поръчения да изпълняват присъди. Малолетни се задължават да убиват интернирани жени.

Според данните, с които разполага и Амнести Интернешънъл, в Северна Корея е популярна китайската практика за борба с дисиденти от времето на Културната революция на Мао. Тя предвижда семейства на политически затворници се затварят и членовете им се използват за тестване на химически или биологични оръжия. За да пести средства, режимът често екзекутира християни дори без формален съдебен процес.

Режимът на диктатора Ким Йонг Ил манипулира доставките на храни от ООН и хуманитарни организации като средство за налагане на политически контрол. Поради това Северна Корея отказва достъп на инспекторите от ООН в страната и до разпределянето на храните, пращани по програмите на световната организация и други хуманитарни проекти.

Преследване на християни

Северна Корея е една от страните, в която има най-засилено преследване на християни. Тъжен куриоз представлява фактът, че Ким Йонг Ил е провъзгласен за севернокорейско божество от бедните в страната. Поради тази причина християнството се възприема като най-голяма заплаха не само срещу режима, но и срещу култа на диктатора от по-ниско образованото население.

По официални данни от 23-милионното население само 12 хиляди души са християни. Според западни анализатори на процесите на нелегалната християнизация в Азия, още около 400 хиляди души в Северна Корея крият християнската си вяра. Според данни, представени на ООН, около 100 хиляди души, вероятно изповядващи християнската вяра, са затворени при екстремни условия в трудови наказателни лагери.

От актуален доклад на ООН за свободата на религията, човешките права и свободи става ясно, че на нечовешко отношение са подложени не само вярващите и дисидентите, но и хората с увреждания. Режимът затваря и изолира инвалидите в специални лагери, далече от столицата Пхенян, където затворените са разпределени според недъга си.

Докладът се позовава на съобщения от избягали севернокорейци и западни наблюдатели. Според изнесените данни, умствено и физически болни са изолирани в лагери, известни като “Болнично заведение 49”. Затворените стават жертви на изолацията и правените с тях медицински експерименти. За родени с Даун-синдром и лилипути съществуват специални центрове, където задържаните могат да се женят помежду си, но не и да раждат деца. При несъобразяване с последната заповед, следва принудителен аборт за заченатото дете и смърт за родителите.

Християните – роби в света на Исляма

За разлика от свободата, на която се радват и към която предявяват претенции мюсюлманите на Запад, подобна не се гарантира на изповядващите християнството в повечето мюсюлмански държави. В ислямските страни църквите са нелегални и преследвани. Често срещано явление са акциите за издирване на християни, малтретирането и затварянето им. Насилственото омъжване на жени християнки за мюсюлмани, убийството на конвертирали в християнството от семействата им (нерядко публично, с камъни), публични процеси с наказания строг тъмничен затвор или смъртно наказание са практика, а не изключение.

Дори за западни туристи и западни работници в регионите на ислямския свят опасност за живота и присъда с няколко години затвор в изолация може да предизвика носенето на обикновено колие с кръст или Библията. Допълнително при жените – непокриване на тялото и лицето, при мъжете – разговор с жени мюсюлманки, при (дори брачни) двойки – целувка и прегръдка на обществено място.

Че християни са жертва на търговците на роби в ислямския свят, е известно на западната общественост поне от 90-те години на миналия век. В Судан това е десетилетна практика, като най-засегнатият район е Дарфур. Аргументите, че при геноцида в Дарфур и заробването на християни от судански мюсюлмани става дума за изолирани случаи, за развити едва в гражданската война отношения, не отговарят напълно на фактите. Отвличането и продажбата на деца християни като роби е дълга традиция в ислямските държави на Африка, Близкия Изток, Малайзия и Пакистан.

В Пакистан тази традиция разви нови форми след 2002 г., когато целенасочено се интензивира отвличането на деца християни. Продавани като роби от мюсюлмански екстремисти на мюсюлмански семейства, те служат като финансов извор за бивши талибани и радикални ислямисти. С парите се финансират терористични акции. С децата се злоупотребява, мъченичеството им завършва с препродаване, насилствено конвертиране в исляма, осакатяване или смърт.

Този “бизнес” е разкрит от двама мисионери в страната – пакистанец и американец. Глава на търговията с деца християни роби е Гул Хан, лидер на свързаната с Ал Каида организация Джамаат-ди Даава. Тя е причислена от американския външен министър към терористичните групировки. В Пакистан мюсюлмански лидери поддържат имиджа й на организация, ангажирана със социални проекти за бедните.

Малки деца са отвличани от християнските села, разположени близо до град Пенджаб. Държат ги в мизерни и примитивни условия. Обикновено процедурата е в четири етапа: отвличане, упояване, пребиване или изнасилване, подготовка за търг. След подобно психическо и физическо “обработване на стоката”, робите деца християни се продадат за по около 1400 евро. Отвлечените деца са използвани като сексуални роби и домашна прислуга.

Двамата мисионери са открили снимки на деца на черния пазар в Куета. Отдало им се да откупят 20 момчета, представяйки се за търговци от Лахор. Едновременно с това заснели как самият Гул Хан присъства на една от важните сделки, вероятно за високопоставени лица и взима пари за 17 момчета под 14 години. Въпреки свидетелствата, ужасяващите примери на търговия с деца роби не трогват широки среди в страната.

Оправдание за подобни действия, според западни християнски теолози, се открива в едно от основните учения на исляма, което гласи, че немюсюлманите са втора категория хора. Оттук пътят до ксенофобията, репресиите и униженията, на които са подложени християните в ислямския свят и особено децата е кратък. И в света на исляма оправдан.

Фактите със зов за помощ, според доклада на двамата мисионери, представен на хуманитарните организации и изпратен до Американския държавен департамент са доказателство за широко разпространена дискриминация на християнството в Пакистан, което представлява 3-3,5% от населението на страната.