Новинар: Духовно приземяване
Източник: в. Новинар , бр. 200
Как да се опреш на църква, за която най-важното са таксите
Разочарованието ми се породи по време на едно вълнуващо за мен събитие – да стана кръстница. Церемония, извършвана като на конвейер в българските църкви, заради което и загубила голяма част от своята същност.
Щяхме да кръщаваме детето на нашите кумци. И по правило дъщеря ни трябваше да е кръстницата, така казали и от църквата. Може да си представите в какво трепетно очакване изпадна 7-годишната ми щерка и как разпитваше за всичко около голямото събитие, за да не се изложи като кръстница. Със сигурност обаче не можете да си представите какво бе разочарованието й, когато служителят на Бога направо ме скастри, че съм подхождала несериозно, като съм я пробутвала тя да даде име на бебето.
– Ако тя ми прочете… (не знам как му беше името на онова хвърчащо листче), тогава ще си говорим – хока ме свещеникът. – И на какво ще научи тя малкия? – вбесен от моето "лекомислие" ме пита той.
– Ами нали заради това съм тук, за да помагам – отговарям му аз объркано.
Добре, че се бях подготвила с кръщелните свидетелства и на двете, щото нали не може да направиш християнин някого, без да докажеш своята вяра. Само че явно може, щото никой не ми ги поиска. Може би духовните ни водачи се бяха притеснили, че дължим още 20 лв. от общата такса от 45 лв. за кръщенето, щото това им бе първата дума, още непрекрачили прага. И това е таксата за малка зала в Божия храм и без хора. Ако искаш по-помпозно кръщене, трябва да се бръкнеш със 135 лв. (!)
А аз като съвестна християнка взех да се запозная с въпросното листче, което трябваше да се прочете по време церемонията. Прецених, че трудноразбираемият църковен език ще се опре на щерката ми, макар тя да чете абсолютно гладко и прецизно за бъдещ първолак. "Добре, че аз ще го чета, щото тя сигурно ще се притесни", помислих си. Само че пак грешно бях преценила, защото отново никой не ми го поиска. Поне да си бяха направили труда да ми го дадат.
Имаше и други неща, които ми се сториха нередни, но да не издребнявам. Може и да не съм запозната с обичая, с който редовите духовници посвещават в християнската религия редовите граждани. Имам обаче впечатления от това как един от стоящите високо в йерархията на българската църква духовник кръсти съпруга ми, а после и ни венча. Само че по едно или друго стечение на обстоятелствата той е наш роднина. И заради това и кръщенето на дъщеря ни мина по друг начин. Питам се обаче как обикновените миряни да се опрат на Църквата, за която най-важното май е да прибере определените такси, при това съвсем не нищожни.
Потресени бяха и родителите на кръщелника, само че какво да направят. Те в същата църква са се и венчали, сигурно там ще кръстят и другите си деца, дай Боже да ги има. Защото са емоционално свързани с това място.
В един момент взех да си мисля, че цепенето на църквата може и да е добре – ще има конкуренция на пазара. Комай обаче именно само на пазара, не и в отношението към хората.
У дома пред компютъра разбрах, че това кръщене, изглежда, още повече ще ме отдалечи от Църквата. Поводът бе, че дъщеря ми искаше да знае какво има зад олтара (понеже заведоха там новопокръстения, нали е мъж), където жени не се допускат. Детско любопитство… Но се оказа, че не мога да й го обясня. Нали мен никой не ме бе учил. На помощ се отзова… Интернет. Там всичко си пише. Прочетохме, разбрахме. И пак се зачудих какво повече ми дава Църквата, за да й бъда вярна.
