Новинар: Силата на Светия синод



Може да харесате още...

29 коментара

  1. p_stefanos каза:

    Съкрушителна статия. Но ние не се интересуваме от мнението на обществото за нас. Ако се интересувахме, щяхме да сме наясно, че проблемът не са търговците пред храма, а търговците в храма.

  2. Vladimir каза:

    Статията не е съкрушителна, а точна и правдива. Бих казал че е дори доста толерантна. Истината за т. нар. „Синод“ е много по-отчайваща – това е „Синод“ на антихриста и неговите слуги. „Синод“, който мълчаливо благославя търговията с жива плът и човешка смърт не е Синод на Господа и никога няма и да бъде. Поздравления за автора и вестник „Новинар“! Искрено се надявам, че няма да спрат дотук, а ще продължат да изразяват активна гражданска позиция, защото иначе българският народ никога няма отново да има своя Църква, каквато е имал в миналото си, а ще остане стадо оставено на произвола на вълците. Ако истината за т. нар. „Синод“ излезе наяве, тези персони ще бъдат избити с камъни по улиците, и това може би е най-справедливата присъда за тях. Още веднъж поздравления към автора и вестника, не спирайте дотук, Бог е истина и истината е в Бога.

  3. iliana каза:

    много по-силна от безумния патос на владимир.

    не знам обаче дали статиите лекуват закоравели сърца. проблемът е, че думите, колкото и да са преживени и дълбоки, отскачат от тези сърца. и сякаш се връщат към този, който ги е изрекъл, за да увеличат често болката и чувството за безнадеждност.

    има един чуден текст на майка мария скобцова, в който става дума за естетическия тип християнство. силвия йотова сякаш го продължава.

    „…Тълпата ще вика: разяждат ни язви, социалната борба и ненавистта ни отравят, животът ни е опустошен, нямаме отговор на въпросите на живот и смърт – Иисусе, спаси ни! Но между нея и Христос ще бъдат пазителите на красотата на Христовия хитон и ще отговорят на другите, че ненавистта и борбата е изкривила лицата им, ежедневният труд е отровил високия дар на любуването, а животът е велика красота, на която са неспособни тези, които не са приучени към нея. Сладките песнопения, шепотливите преливания на богослужебното четене, каденето, блаженото примиране в красотата скрива в облак скръбния Иисусов лик, заставя воплите да замлъкнат, главите да се наведат, а надеждата да заспи. Едни ще се приспят за известно време от това обгръщащо ги благолепие, други ще го напуснат. И между Църквата и живота ще остане огромна пропаст…“

    истинската болка е именно от тази дълбока вътрешна откъснатост на клира от живота на църковния народ.

    а антикварният пазар – медиите според мен раздуват случая. патриархът съвсем мимоходом отбелязва този проблем в писмото.

  4. miglena каза:

    Е, откъде пък ги направи тези изводи г-жа журналистката?
    От сергиите, че до разчистване на сакатите стигна!!
    Не виждам какво толкова правдиво и потресаващо има – поредната простотия на Новинар.
    За мен е странно е, че я подкрепяте.

  5. Vladimir каза:

    Какво точно се опитвате да ни кажете Илиана? Някога да сте се запитвали: откъде идва тази „дълбока откъснатост“ на висшия клир от живота на народа? Господ Иисус Христос да е бил „дълбоко откъснат“ от живота на хората? Не, не е бил, не е, и никога няма и да бъде! Защото никога не е преставал да осъществява Своята мисия, а ако „случайно“ в естетичните си съзерцания сте забравила каква е тази мисия, позволявам си да ви я припомня с Неговите думи: „Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година“ /Лук. 4:18-19/. Така че Илиана, Господ никога не е откъснат от живота, защото никога не е откъснат от вярата. И ако пак сте забравила да ви припомня и това: „Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела“ /Иак. 2:17-18/.И след като вярата се проявява в делата, липсата на „дела синодални“ се обяснява не с липса на „свързаност“ с живота на народа, а с липса на вяра. Що се отнася до естетичните ви съзерцания пак ще ви кажа, че Бог е истината и истината е в Бога. Да бъдеш извън истината означава да бъдеш извън Бога. Драга ми Илиана, има православие и не православие, но „официално“ или „естетично“ православие извън самото православие, няма.

  6. iliana каза:

    не знам защо се палите толкова, но ако видите пак текста, ще разберете, че „естетическият тип“ християнство се критикува, не се проповядва от авторката, която цитирам. за моите „естетичести съзерцания“- не знам къде ги открихте…

    питате какво се опитвам да кажа -което написах: споделям мнението, че църковният клир в БГ е откъснат от живота на народа. че има много стени и взаимно безчувствие. а църковното присъствие в обществото, в лицето на институционалните представители на църквата, е недостатъчно, отвлечено, неадекватно. ако не сте съгласен, ваша работа.
    пишете неясни за мен неща, обаче:
    – първо питате: „Господ Иисус Христос да е бил „дълбоко откъснат“ от живота на хората? Не, не е бил, не е, и никога няма и да бъде! “

    ами много ясно. говорим обаче за църковната йерархия…

    после:“ И след като вярата се проявява в делата, липсата на „дела синодални“ се обяснява не с липса на „свързаност“ с живота на народа, а с липса на вяра.“

    казвате, че синодалните владици са невярващи ли? или че хората са невярващи и затова синодът не е върши „дела синодални“ ? сериозно ли?

  7. p_stefanos каза:

    Илиана не казва нищо различно от Владимир и не се е затворила в естетични съзерцания, а тъкмо против тях говори, като цитира текст на Майка Мария Скобцова, но явно Владимир чува само вътрешния си глас и води диалог с него. Както и аз по-горе бях писал, че статията е съкрушителна, именно в смисъл точна и правдива, но той пак полемизира с вътрешния си глас. Вярно, че нашата Църква е недиалогична, но ето, такива са и критиците й. Впрочем текстовете на владимир са по-скоро враждебни, отколкото критични. Мярката е нарушена.

  8. iliana каза:

    не се сърдете, но наистина написаното от вас в пръвия постинг е крайно.

  9. Vladimir каза:

    Не аз, а ръководството на ТБ Остеоцентър България (ОЦБГ) заяви: „Сред членовете на научно-обществения съвет на ЕАТА фигурират изтъкнати български и чуждестранни специалисти в областта на тъканно-клетъчните трансплантации, както и висши представители на Българската православна църква… „. След като един „синод“ е стигнал дотам да участва в бизнеса с труповете на „своето благоверно паство“, за да печели и от тях, да не искате да ми кажете, че синодалните владици имат нещо общо с Господа? Дали пък това не е причината за глухото мълчание по въпроса за трансплантациите? А в случай, че не сте запозната с „тъмната страна“ на синодалната дейност, просто нищо не коментирайте.Така няма да ставате смешна. Когато един „синод“ е станал нарицателна емблема на падение и мерзост, очевидно нещо не е както трябва, или вие не смятате така? Защо винаги бягаме от точните понятия за нещата? Откъде „благите ни старци“ се научиха на търговията с човешка смърт? И много ли им се услажда? Не се паля срещу вас лично, а срещу опитите ви отново да ни свирите синодално-суеверна чалга. Смятате че такива персони имат нещо общо с вярата ли, „сериозно ли“?

  10. iliana каза:

    но и не съм, както казвате, запозната с тъмната страна на синодалната дейност. да. тя затова е тъмна :-), нали?

    „сериозно“: вие как се оказвате така добре запознат с нея? и ако сте запознат, защо не я осветлите и за другите, та да не стават смешни и да си оправят понятията. това без ирония го пиша.

    само че нали знаете – не се прави анонимно, в коментарни секции. какво постигате по този начин?

  11. Vladimir каза:

    това вече са думи на място. Така и смятам да направя, но се чудя коя е най-подходящата форма? Не приемайте лично казаното за това, кой е „смешен“, моля ви! Писах го и със самоирония. А за анонимността това е истинското ми име, така че и сега не се крия зад някаква пълна анонимност. Но искам да кажа на всички, наистина на всички, нещата така както ги видях, чух, и както мисля че са. А що се отнася до „мярката“, за която говори един участник в диалога, държа да уточня, че да кажеш на черното – черно и на бялото – бяло, това не е враждебност, а констатация. „И на ангела на сардийската църква напиши: тъй казва Оня, Който има седемте духове Божии и седемте звезди: зная твоите дела; носиш име, че си жив, а си мъртъв“ /Откр. 3:1/. Като четем това какво да кажем, че и св. апостол и евангелист Йоан е „враждебен“ и „нарушава мярката“, така ли? Тогава каква ли е пък тази „мярка“?

  12. p_stefanos каза:

    Мярката е в това, че в единия случай говори Бог, а в другия – човек. Да бъдем подражатели на Бога не значи да говорим от позицията и с тон на непогрешими изобличители. И iliana и аз изразяваме съгласие с острият критичен тон на статията. Но не мога да се съглася, че колкото си по-остър, толкова си по полезен на Църквата.

  13. Владислав каза:

    По принцип желанието в Църквата вс. да е добро, както и възмущението от нередностите е свято… Но често се питам: кога най-после ще се намерят тези хора- „измет за света“, които ще се наемат сами и лично да носят Кръста? Това значи да страдаш много, много да те боли, от всичко да се лишиш. Всичко да пожертваш.
    Да се замислим: как живеем ние самите? Колко много ни боли? Какво жертваме, какво даваме? Когато най-после се намерят мъченици, тогава ще се „оправи“ и Църквата. Критици- много… Изобличители- с лопата да ги ринеш! Кой от нас ще остави дом, къща, работа, близки, ще си нарами кръста и ще последва Христос? Или само ще се грижим за сметките си за парното, заплатите си, ремонта на терасата и т.н., като се оплакваме „колко сме зле“ и никога не виждаме, че всъщност не сме ЧАК ТОЛКОВА зле и всъщност даже сме чудесно спрямо мн. други хора. Можем да свършим за Бога огромна работа, но си намираме оправдания да не я свършим. Все друг е виновен.
    Кой от критиците ще сложи расото и ще отиде в манастир, за да стане не расоносец-отрепка и срам за Христа, а истински подвижник? Защото от монасите се слагат епископи! Къде е личният пример на изобличителите? Но, казват,“само ще ни унищожат, и нищо няма да постигнем“. Да, нищо- освен лично спасение, а това не е никак малко. Маловерци! Христос е силен да използва един(!) такъв чист човек, от когото всички отчаяно се нуждаем, но няма нито един. Добри сме „християни“!
    Да изобличаваме тогава и да злобеем. Ще сеем отрова и ще пожънем смърт.

  14. Vladimir каза:

    Владиславе приятелю, не ми засвирвай пак тази изтъркана синодално-суеверна чалга, защо не смениш плочата? Ако някой не е станал калугер, значи според теб няма да постигне „лично спасение“ ли? Ти вярваш ли си сам на това? Начинът ти на мислене е много подозрително „владишки“? Ако пък си такъв, е, тогава ти е простено. От владици нещо умно отдавна никой не чака. И недей да забравяш, че освен монасите всеки един човек си „носи кръста“ – всеки един човек. И понеже ме обвинявате, може би основателно, че залитам в крайни чувства, искам да ви попитам и тримата, с какво православните българи заслужиха това глухо и безумно мълчание по въпроса за трансплантациите? С какво? Защо т.нар. „св. синод“ се е замесил в търговията с човешки „резервни части“, всъщност в търговията с човешка смърт??? Отговорете ми и не ми свирете синодални чалги, че всеки един от нас си носи собствената отговорност сам и никой не може да му поиска сметка. На тези персони, когато са ставали „владици“, трябва да им е било ясно какво правят. Били са пълнолетни и вменяеми. А, Владиславе? Или пък не е било така? Не си спомням кога този „синод“ е защитил православната вяра, а не имоти, власт и привилегии. Вие помните ли? Отговорете ми на въпроса за трансплантациите и „съдружието“ на „синода“ с „Остеотех Инк.“ в търговията с човешката смърт на „паството“? Отговорете на въпроса? А след това, ако искате, ми кажете, ЗАЩО САМО В БПЦ НЯМА ДУХОВЕН СЪД ЗА ЕПИСКОПИ И ТЕ НЕ ПОДЛЕЖАТ НА НИКАКВА ОТГОВОРНОСТ ЗА ДЕЛАТА СИ. ЗАЩО???

  15. Владислав каза:

    Послушно отговарям. 🙂
    Вярно, третият ми пасаж засягаше носенето на расо. Но там не казвам, че човек се спасява само в манастир. С това обясних защо критиката към клира е всъщност много тежка самокритика. Който няма или ум, или страх… напред! – нека критикува.
    А казаното в първите два пасажа важи за всички.
    Все още се чудя какво кара който и да било да си мисли, че носи такъв тежък кръст, та това едва ли не му дава право да изисква, да държи сметка, да обвинява, да изобличава… Не знам дали само в манастир човек се спасява, но определено знам, че навсякъде има един сигурен начин да загуби вечния си живот. И той е точно този- да се провъзгласи за „църковен защитник“, или съдия, или самозван прокурор.
    В това няма Истина. Съответно оттам нататък не мога да изпитвам доверие към „обективността“ на каквито и да било думи и разсъждения на такива обвинители. Ако липсва любов, грижа, и най-важното- желание за саможертва, то няма и морално право да се говори, а камо ли да се съди.
    Ние сме християни, не сме ислямисти. Всичко, което постигаме НИЕ- постигаме го с личен пример. Така се оправят нещата в Църквата, а не със сила и с нападки. Има два пътя: на външната борба и на вътрешната; на насилието и на саможертвата. Жалко, че явно още не сме узрели за християнския път. Той е и по-труден, и иска вяра, а и боли… Щом не сме го разбрали- ще страдаме и от лоши владици, и от безбожници, и от иноверци. Заслужаваме си лекарството. Ще го вземаме, докато се научим.
    Да, вярвам в това.

  16. Владислав каза:
  17. Vladimir каза:

    ти май наистина си владика, а приятелю? Затова не ми даваш отговор на простия въпрос, който зададох? Ще ти го повторя пак, може евентуално да си го забравил: Отговорете ми на въпроса за трансплантациите и „съдружието“ на „синода“ с „Остеотех Инк.“ в търговията с човешката смърт на „паството“? Отговори ми на въпроса и след това ще ти отговарям на разсъжденията. Иначе като ми говориш за „желание за саможертва“, това го разбирам като желание да отида и да заявя, че искам след смъртта ми „Остеотех Инк.“ да вземат костите ми. Май това ти е идеята за православие, а? И не ми говори, че съм се „провъзгласил за „църковен защитник“, или съдия, или самозван прокурор“, а в същото време да ме заплашваш с Божия съд. Ти да не си Му „извънреден и пълномощен представител“? Отговори ми на въпроса: за трансплантациите и „съдружието“ на „синода“ с „Остеотех Инк.“ в търговията с човешката смърт на „паството“?

  18. Idiot каза:

    Писна ми от всякакви журналисти. В тяхно лице виждам, израза „умът като съблазън“ препълнен със съдържание. Не отричам, че и синодалните старци са хора като нас. На тях им е дадена много благодат, която не зависи от тях. И светци да са, и последни грешници да са – все е една.
    Чудно ми е защо непереодически се появяват писаници, че синодалните ни старци са много грешни? Че това си го знаем. Няма праведен нито един, както е записано в Светото Писание. Защо въпросът винаги стои така, че видите ли те нищо не правят и са много грешни. Моето мнение, е че всеки трябва първо за себе си да каже това, а сетне да постави пръст на челото си и да помисли хубаво какво трябва да направи за да се усъвършенствува душевно, духовно и нравствено; да почне да опитва да обича хората и поне малко да се посмири. Защо винаги пишещите братя почват с това, колко са кофти и колко са лоши другите, а не погледнат себе си. Ясно ми е, че те не разказват за влакове, които идват навреме, но да вземат да се погледнат себе си.
    А синодалните старци не ги мислете. И те са смъртни. И Техния Началник ще им иска сметка за всичко, което са вършили или не са вършили. И ще бъде много по-строг, отколкото към нас. Нека не забравяме, че каквито сме ние, такива са и владиците ни.
    А относно наркоманите, низшите, сакатите, абе тая да не смята владиците ни за нацисти!?! Нека не забравяме, че във Варна има Православен център за помощ на наркозависими.
    Аман от драскачи!!!

  19. p_stefanos каза:

    Светият Синод няма никакво отношение или заслуга към всеотдайната работа на о. Георги Фотакиев.

  20. Vladimir каза:

    Това име си избрал и него пиша, нищо лично. Напълно съм съгласен с мнението, че винаги трябва да гледаме първо себе си. Да, така е. Но това по никакъв начин не означава постоянно да приемаме, че лъжата е истина, а истината – лъжа. Не, това не е така. Ти задаваш много интересен въпрос, ще те цитирам: „Чудно ми е защо непереодически се появяват писаници, че синодалните ни старци са много грешни?“. Ами защото те „са много грешни“, затова. И греховете им вече отдавна са станали „обществена тайна“. А що се отнася до последното, дали авторката „не смятала“ владиците ни за“нацисти“, тя спокоино може да ги смята за всякакви, защото те са и нацисти и демократи, и жълти, и червени, и… всякакви – такива, каквито ги пожелаят техните политически господари. Единственото, което не могат е да бъдат ЕПИСКОПИ – такива, каквито ги желае ГОСПОДА. А за това, че дали са светци или грешници, било „все тая“ – не е и никога няма да е „все тая“. Затова положението при нас е такова. Не може един потънал в пороци човек да учи другите на вяра и святост, и живот по Бога, и лично спасение, и т.н. Няма как да стане. А православният център за помощ на наркозависимите е факт, само че защо е един? Къде са останалите „епархийски центрове“ на фона на тежкото положение с наркоманията в България?

  21. Vladimir каза:

    Светият Синод няма никакво отношение или заслуга към всеотдайната работа на никого. Няма и как да има.

  22. Владислав каза:

    Питаш като един истеричен адвокат, който тресе пред съдебните заседатели папка с документи и крещи:“На това искам отговор, на това! Искам отговор!“ Жалка картинка… Исках да обясня, приятелю,че даже и да получиш така мечтания от тебе отговор, нищо няма да постигнеш с него. Нищо няма да промениш(не и към добро; виж- към зло по-може). Опитах се да обясня как промяната е „ирелевантна“ по отношение на твоите „истини“ и трябва да се търси в нещо съвсем друго, което ти явно го нямаш.
    Добре, да речем, че някой търгува с трупове. Аз не се страхувам от това, защото ме интересува не мъртвото ми тяло, а вечния ми живот; той пък не зависи от тялото ми (горкото!). Не ме интересува кой щял да извлече пари, ако накрая един мой орган се окаже в жив човек, имащ нужда от него. Не ме интересува кой грешник как е избрал за своя погибел да печели. Нищо от тези скандални новинки, които тресеш пред мен не ме интересува.
    Интересува ме ще се намери ли поне един човек, наистина готов да пострада за вярата си. Ти, като „съдник“, колко далеч ще отидеш в търсенето си на справедливост? Ще си изложиш ли на съд? На опасност? Какво би пожертвал, примерно за да докажеш пред света тази „изобличителна сензация“? Ако и за нея не си способен да се пожертваш, то какво останало за нещо стойностно… Значи си безполезен. А ако не е така- имаш ревност, това е добре. Да ти дава Бог и разум!
    Повтарям: да, ще получиш своите отговори, ще отправиш своите обвинения. И дотам ще си. В Църквата всичко това е безполезно.

  23. Vladimir каза:

    Владиславе, не размахвам „папки“ и не „крещя“. Изявлението на Остеоцентър България се публикува преди повече от 3 (именно три) месеца. Кога ще му дойде времето на това „ще“ за отговора му? И не е „да речем“, а в България се търгува с трупове – това е реалността. Фактите са такива каквито са. А този въпрос засяга самата същност на човека, който е оживотворен образ Божий, а не стока за продан. В този сайт има едно слово на Архиепископ Христодул Църквата и правата на човека“. Не искам да го цитирам цялото, само малко: Кръвта Христова спаси човека, изкупи го от проклятието на Закона. Човекът има вечно предначертание и това го поставя над светското общество, имащо преходни цели. Според св. Максим Изповедник: “към това ни призовава Бог, да станем причастни на божествената природа и в Неговата вечност участници, и да се явим на Него подобни по благодатта на обожението” (P.G. 90, 1193). Затова говоря. Кога „св. синод“ на БПЦ ще каже нещо такова. Никога, на всички ни е ясно, че е така. И въпросът изобщо не е само за трансплантациите, „Остеотех Инк.“ и позора на търговията със смърт. А проституцията, а токсикоманиите, а мизерията, а неграмотността, а престъпносттаи т.н., и т.н., и т.н. Толкова са много въпросите, че целият сайт няма да ни стигне само да ги изброим.Я виж колко пъти ми казваш „не ме интересува“- ако толкова не те интересува, защо си седнал изобщо да ми го пишеш, а? Е, мен пък ме интересува,за да не стигна дотам да бъда „изблюван“от Него.Опознай по-добре вярата си.

  24. Владислав каза:

    За съжаление, виждам, че изобщо не си разбрал какво ти говоря и си продължаваш своето. (Е, както искаш…) Не случайно ми говориш за това, какво мен „не ме интересува“. Но не си се сетил да споменеш това, което мен МЕ интересува. Както и изводът ми, че цялото ти старание и изблици на ревност в крайна сметка ще са безполезни.
    Съвсем не съм „топлохладен“. Господ е казал „Бъдете мъдри като змиите и кротки като гълъбите“, а не е казал „Бъдете злобни като змиите и глупави като гълъбите“. Просто се опитвам да бъда умерен и мъдър в нещата

  25. Владислав каза:

    Защото винаги ще има хора, срещу които да негодуваш и нередности, които да изобличаваш. Това даже не е никак трудно. Е, желая ти успех… Дано да успееш да „отстраниш злите“ и да „прекратиш безобразията“. Като един филмов супер герой. Аз наистина бих искал да успееш!… Жалко, че всъщност съм убеден в обратното.
    Казах ти обаче по кой начин наистина би могъл да направиш нещо добро. Е, той май не ти хареса… И нищо чудно, той е и по-труден. Няма по-трудно от това човек сам да се застави да свърши нещо тежко, неприятно, което ще го нарани и ще изисква дълъг упорит труд, лишения, самоотрицание, жертва… И да го върши не за себе си, а за Бога.
    Аз не цитирам постоянно Св.писание (като някой протестант), нито св.Отци, нито типиците или владиците… Но който наоколо си мисли, че „познава вярата ни“- да каже, дали не я познавам и дали не се водя точно по нея.

  26. Vladimir каза:

    Господ спасява човешките същества, които единствени са „образ и подобие Божие“, а не просто някакви биологични единици. Човекът от мига за своето зачатие има своето вечно предопределение, именно защото е „образ и подобие“ на своя Творец, а не твар с мимолетно предназначение. Затова една истинска Църква Христова (Еладската) заявява: „Човекът като личност има по-висша стойност от биологичния живот“. Вярата може да бъде избрана и следвана само от човека – разумния венец на творението, а не просто от някакво живо създание. Къде си тръгнал да търсиш „жертвоготовност за мъченичество“ във фауната ли? Там няма и да го намериш, затова не се и чуди, че не успяваш.Това че за вас „владиците“ Човекът отдавна е загубил всякакъв смисъл и значение е ясен и недвусмислен показател кои сте вие и какво представлявате – всичко друго, но не и Бога и светата православна вяра. С тях нямате нищо общо. Като говориш за спасение на „безсмъртната душа“ ти не знаеш ли, че когато човекът се освещава, той се освещава с душата и с тялото си? Както и че когато съгрешава, човекът съгрешава с душата и с тялото си? Затова и св. Григорий Палама казва: “не само душата, нито само тялото се наричат човек, а тяхната свързаност” (P.G. 150, 1361)“. Човекът „Владиславе“ е психо-телесна свързаност и като такава свързаност той се спасява, и как ти ми говориш, че търговията с човешка смърт „не те интересувала“? Така всъщност казваш „Интересува ме само вечното ми спасение, но то не ме интересува“? Не виждам никакъв смисъл.

  27. Владислав каза:

    От последния ти постинг, Vladimir, оставам с впечатлението, че завоалирано наричаш някои хора „животни“. Без значение дали като такива виждаш бездуховните жители на нашата страна или по-вероятно – клириците, мисля, че отиваш твърде далеч. Животните не могат да проявят мъченичество, това е вярно. Значи, няма смисъл да търсим мъченици сред долните попове (и най-вече – „владиците“), които са всъщност животни. Дано да греша, но така те разбрах. На мен това ми звучи невероятно грозно и съм силно възмутен.
    Второ, абстрахирайки се от библейските ти цитати (които сами по себе си не могат да доказват грешни тези), си позволявам да не се съглася с изводите ти. А именно, че уж спасението на човека за вечен живот зависи от това, което се случва с тялото му след смъртта. Тоест, ако някой оскверни, поругае едно тяло, или извърши каквото и да е нещо в този род, той може да попречи на спасението на човека, на когото това тяло е принадлежало. И уж доказваш това с „психо-телесната свързаност“ на човека.
    Знаеш ли, имам една неприятна новина за теб. Ти току-що ми изложи една ерес. Честито!…
    При това положение считам по-нататъшното ми участие в този спор за безполезно и даже за нередно. Мисля да се оттегля… Всичко най-добро, Бог да ти помага!

  28. Vladimir каза:

    Св. Макарий Египетски казва:“Няма да се спасите по друг начин, освен чрез ближния“. Така че приятелю драги, относно спасението на ближния думите „не ме интересува“, означават само „не ме интересува“ собственото ми спасение. Ето какво пише Норм Барбър в книгата си „Зловещото лице на трансплантациите“:“Мъртви сме по-ценни отколкото живи!Това не е шега. Силата на американската трансплантационна индустрия да определя законите на правителството се базира на факта, че тялото на всеки донор осигурява суров материал за продукти от 220 000 долара по цени на едро. Като добавим и заплащането за хирургическата интервенция, цената на едно тяло достига един милион долара. Ако се ползват и вътрешните органи на донора, цената на едно тяло става два милиона долара. Значи сме по-ценни мъртви, отколкото живи. Великият дар на живота е превърнат в търговска стока стимул за арогантните трансплантационни координатори, търсещи начини да задоволят нуждите на пазара дори чрез мъртвите тела на хора, чиито сродници не желаят техните тела да стават чужда придобивка. Търсенето е по-голямо от предлагането и това изисква насищане на пазара“.Ако твоят „владишки статус“ те кара да се чувстваш сигурен, че на теб няма да ти се случи да си отидеш, заради това да ти вземат костите, сухожилията и кожата, на човекът и детето, които ровят в кофите, за да оцелеят е най-вероятно точно това да им се случи. И тук „не ме интересува“ няма. Бог е Бог на мира и любовта, а не на бездушието, егоизма, алчността и омразата.

  29. Vladimir каза:

    Аз никъде не съм казал, че „спасението на човека за вечен живот зависи от това, което се случва с тялото му след смъртта“.Такива измислени обвинения с произтичащи от тях измислени присъди няма да помогнат на никого.Казах че спасението на човека се извършва тогава, когато човекът е душа и тяло.За обвинението ти в ерес – толкова.А учението, че човекът е само душа,“затворена“, именно „затворена“, в злата телесна обвивка“, която трябва да се унищожи, за да се „освободи душата“, не е православие, а гностицизъм.Така че не аз съм в ерес.Иначе не виждам защо е писано:“И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро“/Бит.1:31/.Ти да не мислиш, че Бог е създал само душата, а не и човешкото тяло?И защо апостлът казва:“Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие“/І Кор.3:16-17/.Относно това, че съм цитирал Писанието „като протестант“, винаги съм мислел, а и са ме учили, че Писанието, заедно с Преданието се наричат Божествено Откровение,а съсъдът на Откровението е Църквата.Така че, Писанието е дадено на Църквата за човека.Ако някои са стигнали дотам да смятат, че то е само и изцяло на отклонилите се от Църквата, това показва, че те самите не са в Църквата, или пък са забравили, че Господ казва:“Изследвайте Писанията“.Аз не смятам хората за „животни“ и никъде не съм го писал.но вярвам, че там където няма свободна воля, няма грях,но няма и добродетел.Това е!