Новинар: Чудесата в Мало Бучино
Семейството започнало да разказва историята за пророческия сън на Виолета, споделели и с местния поп. А той отсякъл: "Богородица си иска черквата. Върху основите на разрушения храм трябва да вдигнем нов." Така жителите на Мало Бучино започнали да събират дарения за бъдещата черква. Отишли да преговарят със собственика на мястото да се откаже от него. "А той от години го имаше това място, земята, но нищо не можа да построи там – или не искаше, или Господ не му даваше", обяснява Виолета. Три пъти стрелял собственикът на мястото по пратеници за преговори с него. Опитвал и да разтури курбана, който Виолета и Васил започнали да правят около старите основи на храма, както била родовата традиция на деня на свети Спас, в първия четвъртък на юни. Минали години, толкова, че името на бившия собственик на парцела не се помни, но хората помнят, че накрая той се предал и се съгласил да се премести на друг парцел. Някъде по това време в историята се намесва и основният дарител за строежа на храма. Един ден, както местният поп Ангел си пътувал в междуселския автобус, отново разказал историята за пророческия сън на Виолета и как хората събират пари, за да изпълнят волята на Богородица. Разказа чул и млад мъж, който веднага поискал попа да го заведе на мястото. Оказало се, че Валентин също имал лична история, заради която искал да построи църква. И така на мястото, където преди векове е била страта черква, сега е китният малък храм "Св. Спас". За него се грижат Виолета и съпругът й Васил, синът им Асен също помага, неговият сън и той. Поп Ангел идва да прави служби и да осветява нови икони. В двора на черквата е запазен камък от основите на стария храм. За него хората твърдят, че е вълшебен, има лечебна сила, успокоява и е събрал енергии от Космоса, с които зарежда, ако приседнеш наблизо. Виолета обаче твърди, че за нея не е полезно да е край камъка, но с уважение разказва чудната му история. Камъкът на няколко пъти е бил преместван и се е връщал на мястото си. През годините различни хора си го харесвали, за да го сложат в основите на къщите си. Стигнал и до Перник чак. Връщали го на старото му място, защото камъкът носел болести и неволи на хората, които си го присвоявали. Щом го извадели от дома си, за да го закарат в Мало Бучино, нещастията също си тръгвали, даже нови радости ги настигали, разказва притчата Виолета. Тя самата не е имала пророчески сънища от вечерта след първия опит за освещаване на новата черква. Първия път освещаването според нея не станало добре – прекалено много хора имало, не се чували песнопенията и тя останала недоволна. Вечерта на сън й се явили Иисус Христос и апостолите. Били застанали край дървото до входа на новия храм "Св. Спас" и си говорели какъв е хубав и как добре е минало освещаването му. "И Светата Майка цял ден сред хората беше, усмихната и доволна", казал на Виолета Христос. Този сън успокоил жената и засилил още повече вярата – нейната и на съселяните й, и обичта им към местната черква.