СЕДЕМ: БПЦ – оставена на автопилот

Българските православни християни посрещнаха новата 2006 година като изоставени сирачета. От няколко месеца здравословното състояние на техния върховен отец – българския патриарх Максим, е тема табу за тях. Това упорито мълчание от страна на Светия синод и Софийската митрополия подклажда различни догадки и версии между енориашите и в българското общество като цяло. Тиражират се вести както за оздравяването на Светейшия, така и отчайващи слухове за инсулт, белодробна недостатъчност и дори за изкуствено поддър¬жане на жизнените функции. Вярващите в България искат и имат право да знаят истината за състоянието на своя духовен глава. Последният особено тревожен симптом е, че той за първи път не се появи и на традиционния парад за освещаване на бойните знамена на Йордановден. Явно нещата около българския патриарх хич не са оптимистични, особено като се има предвид фактът, че събратът на дядо Максим – сръбският патриарх Павле, с когото са и връстници и който бе приет наскоро в болница с аналогично заболяване, още на 30 декември беше изписан и се върна на поста си.

Впрочем, световна практика е да се прави постоянна сводка за здравето на всяка вип персона или при друга кризисна ситуация.

А за Българската православна църква всъщност заболяването на Негово Светейшество си е точно такава ситуация. В последните месеци българската общественост стана свидетел на подмолни борби и нелоялни отношения, т. е. на истинска война между владиците в Светия синод, която може да съперничи на "студената" война от времето на Берлинската стена. БПЦ зацикли като кораб в коралов риф, на който всеки се спасява поединично. Първо се разбра, че така дългоочакваният и неколкократно отлаган Църковно-народен събор няма да се проведе нито в обявения според Устава краен срок – края на миналата година, нито в близките месеци. Като основна причина за отлагането му се изтъкваше именно болестта на патриарха. Това обаче е прах в очите на миряните, понеже в Устава много точно и ясно е казано как се процедира в подобни случаи.

А истината всъщност е твърде прозрачна и съвсем не християнска – битката между митрополитите за бъдещия патриаршески трон. Увлечени в боричканията, синодалите зарязаха църковно-народното поприще. Всички архиерейски синодални комисии правеха жалки напъни да имитират дейност, каквато всъщност нямаше. Особено бездейни бяха комисиите, натоварени с изготвянето на проекта за нов Устав на БПЦ и с организацията по провеждането на Църковно-народния събор. Както се разбра, всъщност съвсем умишлено, понеже от началото на новата 2006 според сега действащия Устав всички те са нелегитимни. С изтичането на 4-годишния мандат на предишния Църковно-народен събор всички решения и инстанции стават невалидни. Така че на практика де юре в момента Българската православна църква е един вид "свободен електрон".

Оказва се обаче, че единствената работеща архиерейска комисия е била финансовата. Явно само тя е била плодотворна. Изработила е няколко проекта, един от които – този за самофинансирането на епархиите, беше обект на широка дискусия и недоволство сред свещенството. Тази комисия в последно време бе иззела прерогативите на Висшия църковен съвет (ВЦС), т. е. на органа, който одобрява финансовите дела на църквата. Срамно е да го признаем, но явно само парите са били притегателният център за владиците. И понеже сега и тази комисия е невалидна, митрополитите вече могат самостоятелно и необезпокоявани да разпределят финансовите постъпления в своите епархии, както преценят.

Оттук нататък православните християни в България ще стават свидетели на една нелоялна конкуренция сред клира на БПЦ. В нея отдавна вече са въвлечени различни политически и финансови кръгове и лобита. А в последно време в църковните интриги бяха включени дори и медиите. Вещи в синодалните дела и непредубедени наблюдатели твърдят, че чрез поредица от публикации в печата е започнала скрита медийна война между събратята в Светия синод… Целта е очевидна – да се омаскари конкуренцията, да се всее раздор сред митрополитите. Примери – дал Бог. Столичен всекидневник раздуха, че при посещението си в Истанбул български митрополит е заговорничел тайно с Вселенския патриарх Вартоломей срещу патриарх Максим. За това чул да се говори друг български владика, който също бил там и научил за интригата от преводача. За малко да се стигне до международен скандал. Последната медийна изцепка пък извади на бял свят част от тайната за имотите и парите на владиците и епископата. Всичко това жестоко уронва авторитета на Българската православна църква и на българския епископат. Питаме: кой го уронва? Самият епископат! Защо? Явно някой има интерес от това. Навярно за да изпъкне на преден план в духовно отношение фигурата на един определен архиерей, който е най-напорист да се окичи с бялото було. Но дали той ще има нужния духовен потенциал за архипастир!

Вярващите обаче се вълнуват по-скоро от морално-етичната и християнска страна на проблема. Те искат да знаят накъде върви БПЦ – към морален упадък или към божествено просветление. Те искат да припознават у своите църковни водачи духовно извисени, милосърдни и с чиста вяра личности. Съвсем излишно е да се превръщат в обществени дебати въпроси от рода на този дали епископите и митрополитите са монаси и какъв е техният статут, дали трябва те да имат лична собственост и да спазват т. нар. малка схима. Монашеството е личен, доброволен и дълбокоосъзнат избор на земния път. Избралият го носи своята харизма и е щастлив от своя житейски избор. Богослужението е упование във вярата и милосърдие към ближния, то е пътят към Бога, по който свещеникът води пасомите. За него загърбването на материалния свят (нестежанието), отказът от удоволствия (целибатът) и послушанието пред волята Божия са не само обет, а и себеутвърждаване. Българската църква е имала в своята история и такива църковни водачи, които с искрена вяра и възрожденски плам са й служили. Ловчанският митрополит Иларион е завещал всичките си спестявания на Светия синод за просветна и издателска дейност, Видинският Кирил дарява личната си каса за построяване на Софийската духовна семинария. В края на XIX век Софийският митрополит Мелетий дарява цялото си имущество за Солунската българска гимназия. За църковно-благотворителни и просветни цели всички свои налични пари и имущество за Българската църква даряват и Тивериополският епископ Никодим, и Смоленският епископ Нил, ктитор на софийския храм "Св. Седмочисленици”.

Нека тези достойни църковни мъже бъдат пример на днешните и бъдещите български архиереи. И дано българският Божи народ намери най-накрая своите достойни духовни водачи!