Семейната библия на “Стандарт”
Цялостната концепция за "Страстите Христови" е на самата Мария. Проектът е реализиран от малкия й екип, включващ сина й Делян Арабаджиев и неговия приятел и съученик от класическата гимназия Борис Александров. Борис подготвил текста, дизайнът е дело на Делян. Книгата съдържа текстове от четирите канонизирани евангелия, които представят миг по миг живота на Христос от Тайната вечеря до Голготата и след това явяването му пред неговите ученици. Работено е изцяло по Библията, издадена у нас през 1925 г. "Страстите Христови" съдържа още приложение, в което се обяснява как човечеството през времената е възприемало страданията на Исус и какво отражение са намерили те в изкуството. Накрая има и кратки животоописания на евангелистите Лука, Марко, Матей и Йоан.
"Страстите Христови" излиза на 14 април заедно с в. "Стандарт" и е част от поредицата Ad vitam aeternam, което ще рече "за вечни времена". В нея са включени книги, предлагащи мисли и афоризми от древността до съвремието. Особеното на поредицата е нейният дизайн – използвани са фрагменти от творби на Юлиус Шнор фон Каролсфелд, пречупени през погледа на издателския екип.
"Преди пет години спрях да купувам авторски права на чужди книги и се захванах с разработката на собствени проекти", обяснява Мария Арабаджиева, частен издател от 16 години. Завършила е московския Университет по книгоиздаване и книгопечат. По разпределение първите три години работи в Държавната печатница, след това е икономически и търговски директор на издателството на БАН. За кратко опитва в английско-българска полиграфическа и издателска фирма. В частния бизнес влиза през 1990-а, създавайки издателство "Абагар", което преди три години преименува на "Мария Арабаджиева". От 10 години ръководи и издателство "Мириам пъблишинг".
"Абагар" се специализира в издаване на енциклопедии, а "Мириам" се посвещава на теми като тайни общества, загадки, мистерии, обяснява издателката. Работим по програми, като в момента на пазара има пет поредици на издателство "Мария Арабаджиева" и четири на "Мириам". След поредицата "Световни исторически романи" реших да се оттегля от художествената литература. Може би ще прозвучи странно, но не споделям мнението, че българинът не чете. В нехудожествената литература започваме от тираж 1000 и често стигаме до 15 000, което за население като нашето под 8 млн. никак не е малко. Фактът, че у нас съществуват към 1000 издателства, които годишно издават над 7000 заглавия, също оборва мнението, че четящият българин е изчезващ вид. Болката ми, разбира се, е, че България не е равномерно задоволена с излизащите книги. Все още големите градове са по-добре снабдени. Може би появата на многото интернет книжарници е начин за борба с лошото разпространение, но все още луфтът не е запълнен.