Стандарт: Забрадките като примка
Източник: в. Стандарт, бр. 4908
Дойде краят и на тази илюзия. "Тюрбан сору" – "войната на забрадките", която отдавна се води в съседна Турция, вече заплашва да обхване и България. Само месец след като приключи сагата със смолянските ученички Михаела и Фатме, които упорито ходеха забрадени в продължение на цяла учебна година, дойде и новината за желанието на кандидат-студентки от Турция да носят мюсюлмански религиозни символи по време на следването си у нас. Което свари и университетите, и законодателството като цяло в небрано лозе.
Всичко започна от Пловдив, където фирми – посреднички при набирането на чужди студенти, са намерили 110 турски девойки, желаещи да следват в местния Медицински университет. Но при условие те да могат да носят забрадки съгласно предписанията на шериата. Ректорът доц. Георги Паскалев очевидно е раздвоен между възможността да осигури допълнителни приходи за повереното му висше училище и принципите на светската държава и образование. На всичко отгоре се оказа, че нещата далеч не се изчерпват само с този ВУЗ и тези 110 девойки. Въпросните мюсюлманки от съседна Турция се оказаха общо около 400 според Ихсан Бозкурт, собственик на фирмата "Сортур", занимаваща се с въпросното посредничество. Същата е готова дори да наеме отделна сграда за студентките мюсюлманки, където необезпокоявано да спазват каноните на вярата си.
Така горещият картоф, какъвто е намирането на баланса между светския характер на Република България и свободата на вероизповеданията, бе прехвърлен в ръцете на просветния министър Даниел Вълчев.
Той е категоричен, че в средното училище не бива да се допускат никакви религиозни символи. Но на срещата с ректорите на медицинските университети във Варна се ограничи с лаконичното изявление, че девойките мюсюлманки не би трябвало да носят забрадки в болниците и да влизат с тях при пациенти. И от своя страна прехвърли топката в полето на законодателите.
Ситуацията е наистина патова. От една страна, България като демократична европейска страна по принцип може да си позволи един по-либерален подход по въпроса за забрадките в конкретния случай. Но от друга, у нас има немалко мюсюлмани. Някои от тях – засега наистина нищожно малцинство – също се стараят да живеят по нормите на шериата. И при допускане на подобен прецедент биха имали пълното право да кажат -защо за чужденките може, а за нас не? Което пък от своя страна би наляло допълнително вода в мелницата на ултранационалистите. И би поставило на изпитание българския етнически модел.
Йонко Грозев, адвокат на БХК: Ветото не е най-разумният ход
От гледна точка на правата на човека въпросът за религиозните свободи в частта си за забраната на носене на забрадки от жените мюсюлманки се разглежда като въпрос на баланс в конкретния контекст, в който е направена забраната. Европейският съд е разглеждал няколко дела, свързани със забраната за носене на забрадки от мюсюлманки. Досега във всички свои решения той се е произнесъл, че подобни забрани не нарушават основните права на религиозна свобода. Анализът, въз основа на който съдът е стигнал до тези изводи, обаче е много специфичен за всеки конкретен случай. Особено когато става въпрос за непълнолетни, които са по-податливи на влияния и внушения.
В такива случаи една по-твърда политика на забрани от страна на държавата е приемлива. Отчитат се и фактори като това дали става въпрос за посещение на държавно-обществено или на частно заведение, каква е конкретната политика по отношение на интеграция на религиозните и етнически малцинства в дадена страна и възприетите принципи при отстояването на демократичните права в нея.
Ситуацията, в която сега попадна МОН, е наистина деликатна. Но все пак по-правилно е да не се налага подобна забрана. Става въпрос за пълнолетни граждани, при това поданици на чужда държава. Те идват, за да получат образование, а не за да останат в България и да създават проблеми относно своята интеграция в българското общество. Вярно е, че в Турция законодателството по този въпрос е категорично, защото защитава едни специфични принципи за гарантиране на светския характер на обществото. Но МОН не бива да се съобразява чак толкова със законите на Турция. Ние сме суверенна държава със свое законодателство в областта на правата на човека. Също така необосновани са и опасенията, че едно разрешение за носене на забрадките би навредило на имиджа на страната ни в Брюксел. Европейските практики относно носенето на религиозни символи са доста различни.
