Таймс: Папата срещу пророка
Каквото и да е искал да каже папа Бенедикт XVI, безспорно е едно – той увеличи вероятността от изостряне на междурелигиозната вражда
Заради две неудачни думи – "зъл и нечовешки", които папата използва по отношението на пророка Мохамед миналата седмица, отношенията с исляма се върнаха с няколко епохи назад. Тези думи предизвикаха ярост сред мюсюлманските екстремисти и ужасиха умерените правоверни. Заплахите бяха отправени не само по адрес на Светия отец, но и към милиардната католическа общност. Популярен сайт на ислямисти в Кувейт съобщи, че "католиците правят всичко, за да зачернят Божията светлина" и поискаха сурови наказания.
Държавният секретар на папата кардинал Тарчизио Бертоне, който играе ролята на външен министър, защити понтифика. Той заяви, че позицията на Бенедикт XVI по отношение на исляма е била съгласувани с учени във Ватикана и че църквата "уважава мюсюлманите, почитащи един Бог". "Негово светейшество много съжалява, че редица негови фрази са били изтълкувани като оскърбления срещу чувствата на мюсюлманите", заяви Бертоне.
Споменатото изявление обаче предизвика силно възмущение по целия мюсюлмански свят и постави под въпрос дори бъдещата визита на папата в Турция, която е планирана за ноември. В самата страна и в по-голямата част на Близкия изток започнаха протестни акции и се стигна дори до насилие. Въоръжени палестинци на Западния бряг подпалиха пет църкви в град Наблус и Газа. В Сомалия ислямисти застреляха 70-годишна италианска монахиня, която се грижеше за сираци.
Турският премиер Реджеп Ердоган заяви, че "папата се изказа като политик, а не като религиозен водач". Той обаче допълни, че е "плачевно в ерата на диалог между религиите да се стигне до подобни заявление против исляма". Независимо от това Анкара поднови поканата си към папата и той по всяка вероятност ще посети страната.
Бенедикт XVI сериозно изостри противоречията и в собствената си църква – между католиците-традиционалисти и умерените прогресивни кръгове. Тези, които бяха свикнали със спокойния стар папа-професор, бяха изненадани, че "ротвайлерът на Бога" отново си показва зъбите.
В лекцията, която прочете в университета Регенсбург, където някога е бил професор, понтификът говори за отношенията на вярата и разума, които са любима тема на католическите теолози от Средните векове насам. Той цитира византийския император Мануил II и мюсюлманските богослови от Персия. "Покажете ми какво ново е донесъл Мохамед и вие ще откриете злоба и нечовешки неща, като заповедта вярата да се наложи с меч", цитира папата.
Защитниците на словото на Светия отец като прессекретарят на Ватикана Федерико Ломбарди се опитаха да наблегнат на контекста, без да се спират на обидните думи. Бившият архиепископ на Кентърбъри лорд Кери твърди, че думите на папата са били неправилно изтълкувани. "Мюсюлманите трябва да се научат да изслушват критиката", заяви той. "Ако папата цитира нещо, което е писано преди 600 години, не трябва да се смята, че то отразява неговите лични възгледи към сегашния ислям", допълва архиепископът.
Според мюсюлманите историци обаче тези оскърбителни думи противоречат на историческата истина. Общопризнато е, че именно ислямската култура на арабските страни е запазила философията на Аристотел по време на "тъмните векове", което по-късно е позволило на католическата вяра да се съедини с разума в работите на Тома Аквинский. В заслужаващ доверие англикански източник се казва: "По всичко си личи, че ислямът е бил религия на разума много преди християнството. В ислямския свят са били развити математиката и медицината. В борбата между разума и Средновековието мюсюлманите застават на страната на разума".
Умерените мюсюлмани също така са изненадани от лошо подбраните думи на папата Мюсюлманският теолог от Рим Аднан Мокрани смята, че използването на текстове отпреди седем века едва ли е най-доброто решение, като се има предвид колко са се променили днес отношенията между исляма и християнството. Мюсюлманският съвет на Великобритания, който е най-голямата подобна организация на Острова, поиска незабавно извинение от Ватикана. Екстремистите от групировката "Хизб ут Тахир" също осъдиха думите на Бенедикт XVI. Официалният им представител Имран Уахид определи изявлението като "продължение на негативната, жестока и нетърпима линия в оценката за исляма". "Това е равносилно на определението "ислямски фашизъм" от американския президент Джордж Буш и "идеологията на злото", която използва британският премиер Тони Блеър, както и на обидните карикатури за пророка Мохамед", допълни той.
За първи път от 11 септември 2001 г. неофициални източници във Ватикана се опасяват от възможни атаки срещу събора "Св. Петър" в Рим. Богомолците, които излизат тези дни на площада, трябва задължително да минават през проверки на рентген и метални скенери. Миналата седмица ислямистки сайтове в интернет, които са свързани с "Ал Кайда", заплашиха Ватикана с атентати. Едно от съобщението бе придружено с рисунка на черен ислямски флаг, която се развява над папския дворец. Под него има надпис: "Ние сме убедени, че неверието и деспотизма на папата може да бъде спряно с един основен удар."
В самия Ватикан неофициално се говори, че Бенедикт XVI се опитал с речта си да се противопостави на агресивното писмо на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад, което неотдавна получил. В него Техеран оспорва ролята на християнството и католицизма.
Най-странното е, че този проблем се получи именно при този понтифик.
Та той самият дълго години е бил съветник-теолог и вероятно няма нужда от съвети. Може би до скандала се стигна заради течащите в момента промени в правителството на Ватикана, при които отслабва ролята на структурата, която отговаря за международните отношения – Държавния секретариат.
Кардинал Анджело Содано, който оглавяваше секретариата по времето на покойния папа Йоан-Павел II и една година служеше на Бенедикт XVI, можеше да окаже по-сдържащо влияние върху него. Но Содано, който е на 78 години, не беше толкова активен през последната година, тъй като очакваше да се пенсионира. По ирония на съдбата неговата смяна стана точно през почивните дни, в самия разгар на скандала. Той бе наследен от кардинал Бертоне.
Думите на Светия отец издават неговата отдавнашна неприязън към исляма
Миналата година той прояви невероятно благоразположение към италианската журналистка Ориана Фалачи, която е известна противничка на исляма и й даде голямо интервю. По ирония на съдбата самата Фалачи почина в петък, когато се разрази скандалът. Освен това постоянна тема на проповедите на Бенедикт като папа е разложението на европейското християнство и, както се подразбира, опасността от разпространението на исляма. Смята се също така, че той е срещу приемането на Турция в ЕС.
Църквата и Светият престол дълго време имаха проблем с признаването на правото на другите религии да съществуват. Всичко започна с кръстоносните походи през ранното Средновековие и продължи през Реформацията. През XIX в. папите се изказваха срещу идеята за свобода на вероизповеданията и отделянето на църквата от държавата.
Обратът настъпи в средата на 1960 г. на Втория Ватикански събор. След сериозни баталии между кардиналите църквата призна принципите на уважение към другите религии. Йоан Павел II, чийто възгледи за свободата на вероизповеданията бяха формирани в комунистическа Полша, подкрепяше новия религиозен плурализъм на Ватикана, доколкото той отстояваше правото на католицизма да съществува в атеистка държава. Интересното е, че теологическите обосновки на неговите разсъждения като папа разработваше не кой да е, а именно Йозеф Рацингер, бъдещият Бенедикт XVI. През 1999 г. Рацингер написа обръщение към цял свят от името на Йоан Павел II, в което се казваше, че всички религии извън католическата вяра са несъвършени. Това предизвика възмущение, но не доведе до извинение.
Каквото и да е искал да каже папата на аудиторията в Регенсбург, той по-скоро охлади, а не установи връзка с исляма. Може би не е искал да подкрепи критиците на исляма, но въпреки това увеличи вероятността от изостряне на междурелигиозната вражда. Мюсюлманският теолог Аднан Мокрани е убеден, че папата е направил голяма грешка: "В сегашната обстановка много по-продуктивно е да се търси общото и да се призоват последователите на двете религии към диалог".
