Повече от 30 години църковното настоятелство при църквата “Св. Марина” във Велико Търново прави неуспешни опити да си върне църковен имот или да получи обезщетение за него от старопрестолната община. Във всички писма, изпратени до кметовете през годините, отговорът не е в полза на църквата и съдържа различни мотиви.
През 1927 г. махала “Марино поле” става квартал на В. Търново. Съгласно изготвения план на квартала къщите заедно с дворните места, собственост на Белчо Димитров, са предадени към църковния парцел. През 1940 г. църковното настоятелство е заплатило имотите и е получило документите за собственост. През 1962 г. с решение № 1700 от 24 ноември същата година, Окръжният народен съвет отрежда въпросния терен за вътрешно-квартална градинка. През 1979 г. комисия прави оценка само на сградите в имота и сумата от 12 362 лв. е внесена в касата на храма. Църковното настоятелство при храм “Св. Марина” обаче остава необезщетено със стойността на отчужденото дворно място. Още същата година тогавашният предстоятел на храма отец Стоян пише писмо до кмета с искане за обезщетение и на земята, но искането остава неудовлетворено. След него с проблема се захваща и следващият предстоятел отец Леонид Сень. На едно от писмата, които той пише до кмета, на 15 февруари 1995 г. му отговарят: “Не са налице условия да бъдете обезщетени парично за претендираното дворно място. Претенциите е следвало да отправите още през 1979 г., когато е била отчуждавана жилищната сграда.” Писмото е подписано от зам.-кмета на община В. Търново Веселин Георгиев и от гл. архитект Елена Абаджиева.
Църковното настоятелство обаче не спира да се бори и продължава да пише писма до кметовете. Последното писмо от отец Леонид е от 12 септември 2005 г. В него се споменава и за появили се с времето разлики от 27 кв. м. в квадратурата на имота. Отговорът на д-р Румен Рашев гласи, че по имота са били извършени множество регулационни промени, но същият не е бил предмет на отчуждителни процедури, за което да се дължат обезщетения. Разликата от 27 кв.м в квадратурата се явява вследствие на разликите в точността при съвпадането на плановете от 1907 г. и сегадействащия план, тъй като няма запазен стар съществуващ кадастър.
В началото на декември 2005 г. отец Леонид изважда скица на имота, който по нотариален акт е 1600 кв. м., а според скицата е по-малко с 300 кв. м.
Арх. Елена Абаджиева препрати екипа на “Янтра ДНЕС” за коментар при инж. Валентина Миткова, началник отдел “Териториално развитие”. Оказа се обаче, че инж. Миткова не може да даде своето становище по казуса, защото участва в заседание, което (по думите на колегите є) може да продължи до края на деня. Според инж. Никола Янков, шеф на Дирекция “ТСУ”, никой от общинските специалисти не може да даде обяснения по този въпрос. “Има други институции, като съд и нотариуси. Тези въпроси се решават в съда. Относно разликата в квадратурата е важна графиката (скицата), а не онова, което пише в нотариалния акт. В него всеки може да напише каквото си иска”, беше коментарът на инж. Янков.
Публикавано във в. Янтра днес
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Коментари
коментара