Дума: Вярата има нужда от своите храмове
Преди два дни бе осветен обновеният храм в Елин Пелин, посветен на свети Николай. На тази дата Църквата отбелязваше летния Никулден. Но за местните хора това беше още един Великден. Сбъдна се мечтата на няколко поколения томошни българи. Малката вкопана черква, построена през 1846 година се превърна за няколко месеца и пред очите на всички в просторен храм с висока камбанария. Чудото се случи, шепнеха си хората с вълнение. На площада сякаш се бяха струпали всички елинпелинчани – и вярвящи, и невярващи. Един от малкото случаи на пълна съпричастност към някакво събитие в малкия град.
Лицата на отец Иван и останалите свещеници, осветени от щастие, казваха много повече от думите. Най-неподправени, както можеше и да се очаква, бяха възрастните жители на Елин Пелин, които се радваха, че са доживели този момент – да пристъпят в техен си Божи храм. Няколкото жени, които неизменно участват във всяка служба и пеят в църковния хор, не криеха радостните си сълзи: "Черквата е толкова хубава, че още не можем да свикнем с мисълта, че не сънуваме".
Вярата има нужда от своите храмове. От пътища към тях, по които да поведем следващите поколения. Не в името на зле разбран национализъм или друга шумно прокламирана идея, а заради самите нас. Ние имаме нужда от нейната светлина.
В празничната проповед епископ Николай, дошъл да освети обновената черква си послужи с евангелската символика и припомни за светилото, което се поставя нависоко, за да свети на всички вкъщи. И сякаш, за да илюстрира това, камбанарията на новата черква се е извисила над всички сгради в Елин Пелин… Вечер черквата е осветена от много светлини и пространството около нея от само себе си се превръща в любимото място за разходка.
Хората са доволни и от своя кмет инж. Янков и не скриват, че напоследък кметовете в града им активно помагат на свещениците и на Църквата. А настоящият градоначалник дори съумя да реализира проекта за реконструкция на старата черква, който беше готов преди повече от пет години. И вече е сигурно, че и с тази му добрина съгражданите му ще го запомнят.
Казват, че притокът на хора към храмовете намалявал през последните години. Едва ли това е така в Елин Пелин, чийто нов храм с часове не можеше да побере желаещите, доброволно дошли да присъстват на неговото освещаване. Всички хора – млади и стари, си пожелаваха след летните наводнения да започнат да им се случват само хубави неща. Началото е поставено. Един малък град измина своя десетилетен път към храма. И сигурно е, че където има светиня, ще има история. Новата история на обикновените хора, които сбъдват мечтите си.
