Дума: Консерватизмът – спасител или погубител на човешки живот
В консерватизма се корени онзи живец, поддържащ традициите живи, а те от своя страна съхраняват народите и държавите, бе казал някога великият Махатма Ганди. И това неговото твърдение не подлежи на никакво съмнение. Има обаче един особен вид консерватизъм, твърде популярен у нас, будещ основателно недоумение у средния европеец. Иде реч за консерватизма на българина да бъде собственик дори след смъртта си на онази дадена ни тленност, наречена тяло. И в това не би имало нищо лошо, ако не се отнасяше за спасяването на нечии човешки живот, когато нашият вече е само в паметта на близките ни.
Сред българите преобладава мнението, че донор на органи може да бъде човек, който изрично е дал съгласието си за това. Тази позиция изразяват 69% от участвалите в изследването на НЦИОМ. Едва според 31 на сто от запитаните застава зад позицията, че донор може да бъде всеки, който изрично не е декларирал съгласие в своята здравноосигурителна книжка. 38 процента от участвалите в анкетата казват, че са съгласни техни органи, тъкани и клетки да бъдат взети след смъртта им дори, ако те не са дали съгласие приживе, а според 20% съгласието трябва да дават близките на починалия след смъртта му.
Впрочем подобни нагласи имат и други народи на Балканския полуостров. Например, тези на гърците, не се различават особено от нашите. Независимо, че Гърция е страна в Европейския съюз вече почти десетилетие. Там въпреки дългогодишните дебати либералният възглед за потенциален донор да се счита всеки, който изрично не е декларирал приживе отказ, получава удари от различни обществени организации и структури, свързани с крайно религиозни крила на църквата. Затова там независимо от заявената приживе воля, лекарите се допитват и до волята на близките на покойника. За разлика от Гърция, в Италия, страна също Средиземноморска, с население твърде сходно на гръцкото по темперамент и развито религиозно чувство, въпросът за донорството стои съвсем различно. Приема се, че всеки, който не е заверил нотариално отказ, е потенциален донор. И в това никой не вижда нищо нередно. Точно към модела на Италия се ориентираха депутатите вчера. Те приеха на второ четене изменение в Закона за трансплантациите, според което донор на органи, тъкани и клетки ще бъде всеки, който не е изразил изрично писмено желание да не бъде такъв.
Несъгласието за вземане на органи ще се изразява писмено пред общопрактикуващия лекар чрез подписване на декларация. Хората, които са здравнонеосигурени или нямат личен лекар, могат да изразяват несъгласие да стават донори след смъртта им чрез подписване на декларация, която ще се подава в общината и ще бъде изпращана до Изпълнителната агенция по трансплантации в срок до 10 дни от подаването й.
Част от депутатите изразиха мнение, че подобно решение не може да бъде взето от депутатите, защото българското общество не им дава право да решават кой да бъде донор. Мартин Димитров от ОДС каза, че няма да подкрепи този текст от закона, защото никой не му е дал право да решава вместо него. Той се обяви против промяната на закона и за оставането на стария нормативен акт, според който лицата, желаещи да бъдат донори, трябва да заявят писмено това. Д-р Николай Михайлов от ДСБ отбеляза, че най-много трансплантации има в страните, където донорството е с изрично съгласие на лицето. Ваньо Шарков от ОДС от своя страна обясни, че с промяната в закона на хората няма да им бъде отнета волята да решават дали да стават донори, или не, защото те имат право да декларират несъгласие да бъдат трансплантирани техните органи. Иван Колчаков от ОДС каза, че в рамките на шест месеца до една година при задължителния преглед лекарите трябва да информират пациентите си за промяната в закона, за да могат те да направят своя избор.
Проблемът с близките, от които също ще се иска съгласие, трябва да бъде решен, настояха депутати от "Атака". Председателят на комисията по здравеопазване Борислав Китов от БНС каза, че и сега няма трансплантация в България, при която близките да не са се подписали за това.
Впрочем принципът на информираното съгласие, както се нарича случаят, в който донор става всеки, който изрично не е декларирал приживе отказ, не се приема за пръв път с нормативен документ. В специален член на Закона за здравното осигуряване от 1996 г., отпаднал по-късно, бе регламентирана точно тази идея.
При бързата динамика в мненията на разлините български парламенти, не е ясно колко ще продължи действието на т.нар. информирано съгласие в новоприетото изменение в Закона за трансплантациите.
