Дума: Мощна река от чиста праведна вода
Източник: в. Дума, бр. 130
ХV юбилеен международен филмов фестивал "Златен витяз" (22-31 май)
Пет награди за българското кино на ХV МКФ "Златен витяз"
За жалост, твърде натоварената програма – 270 филма (223 състезателни) от 33 страни и пълните с публика зали ме приковаха към екрана. И все пак домакините успяха да намерят пролука и да ни заведат до имението на Толстой в Ясна поляна и до Мелиховския дом на Чехов, където написва много разкази и "Вишнева градина". Човек се удивява от скромния бит, в който са живели такива колоси на духа – сред книги и зеленина. Явно на родения гении не му е необходим разкош…
Но да се върнем към фестивалната програма. Най-обемна (над 60, повечето – дълги и в няколко серии) и многостранна бе селекцията от видео- и телевизионни филми, където, неочаквано за мен, се оказах председател на 6-членното жури. Очевидно новите технически носители предоставят възможност на творците да участват предимно в тази програма. Художествено явление тук се оказа 52-минутният руски филм "Клонки над реката", на който единодушно присъдихме "Златен витяз". В него известният, нееднократно награждаван режисьор Борис Лизньов майсторски изгражда събирателен образ на руски провинциален град в днешните условия с реалните проблеми на неговите жители, показани с деликатна тъга и ирония. Образец за естетическа защита на тревожна актуална позиция бе "Гражданите на Беслан" на руските режисьори Вадим Цаликов и Темина Туаева ("Сребърен витяз"). Уникални образи, особено на младите момичета, които, разказвайки за преживяната трагедия, остаряват пред очите ни в кадъра. Уникални снимки, запечатали за бъдещето на човечеството насилието на безумците в нашия век. Наградата "Бронзов витяз" предизвика дълги спорове сред членовете на журито – при безспорните първи два приза за третия се "сражаваха" шест филма.
Накрая обединителен център се оказа 15-минутната сръбска творба "Игра" – чудесен портрет на талантливата театрална актриса Ивана Жиган, преживяла тежка болест. Интересен екзистенциален портрет на самотна и безнадеждна старица ни поднесе белоруският филм "Рождество". Неговият режисьор Сергей Картиер очевидно дълго е наблюдавал последните дни от битието на една възрастна жена, която вече съществува само в своите спомени. В колекцията от чудесни екранни портрети бих отбелязала руските "Ледин" на Ела Короленко и Владимир Петухов, посветен на обикновения човек – изследовател и философ, влюбен в хармонията на природата и нейните обитатели, "Руската любов на самурая" на Алексей Погребной и блестящо заснетия "Исак Шварц. Други измерения." на Юри Малюгин; сръбския "Миряна" на Снежан Лалович, документиращ на екрана рядка по рода си трагедия; грузинския "Тенгиз Абуладзе" на Нана Джанелидзе; азербайджанския "Недоносена" на Мирсадиг Агазаде; полския "Херкулес" на Лидия Дуда.
Изключително интересна в драматургично отношение се оказа публицистичната творба "Семейната тайна на Антон Макаренко". Тя разкрива противоречивото отношение на представителите на съветската власт към автора на "Педагогическа поема" и същевременно – връзката на Антон с неговия брат преди и след емиграцията му на Запад. И тъкмо в това пресичане на двете идеологически системи в човешките характери и съдби е "тайната", която донесе на Галина Огурная диплом за "Най-добър телевизионен журналист".
В тази селекция отлично бе приет и българският филм "Изкачване" на Пенка Монова и Владислав Ковачев. Неговите режисьори също бяха удостоени с диплом за "Най-добър телевизионен журналист" за умелия показ на усилието на човешкия дух, въпреки всички препятствия, да посветиш живота на радостта, която можеш да дариш на другите и така сам да бъдеш достоен. Реакциите на многобройната публика, която остана в залата до края на прожекцията, явно подкрепиха последвалата оценка на журито.
Вероятно тук е мястото да отбележа основните награди, завоювани от българското кино на този форум. В игралния конкурс от 18 филма, където "Опънати тетива" на корейския екранен майстор Ким Ки-дук (след "Пролет, лято, есен, зима…") отново ни очарова с поетичната си стилистика и получи "Златен витяз", българската метафорична творба "И Господ слезе да ни види" на Петър Попзлатев бе удостоена със специалната награда на журито – диплом на името на Андрей Тарковски "за изискано художествено произведение, утвърждаващо силата на човешкия дух в кризисни за страната и народа ситуации". Това отличие, според мен, е твърде подходящо и достойно като оценка на толкова сложен иносказателен авторски подход, верен на сценария на Станислав Стратиев. Тъкмо на фестивалите е мястото за показа на такъв вид творби.
"Бронзов витяз", който получи Андрей Цветков в състезателната анимационна програма измежду над 40 творби, бе известно недооценяване от страна на журито на чудесната притча "Акватория". Тя безспорно заслужаваше второто място ("Сребърен витяз") след изящната руска куклена приказка "Капитанската дъщеря", по едноименната повест на Пушкин, на Екатерина Михайлова. Признание и стимул за младите у нас бе "Златен витяз", който завоюва в конкурса за студентски филми и дебюти (около 70 на брой) 14-минутната творба "Калоян и Соня" за неочакваните обрати на любовта на режисьорката Богиня Найденова. В колекцията от 18 документални състезателни филма на 35 мм "Корабите са пълни" на Костадин Бонев спечели специален диплом "за избора, обработката и осмислянето на разглежданата историческа тема" (сценаристи Влади Киров и Владимир Игнатовски).
А вицепрезидентът на международното обединение на кинематографистите на славянските и православните народи и на МКФ "Златен витяз" Маргарит Николов бе удостоен със званието "лауреат" на най-високата премия на името на Сергей Бондарчук и златен медал за своя изключителен принос в областта на филмовото изкуство.
С изключителен интерес бяха посрещнати двете ретроспективи: на н. а. Николай Бурляев в навечерието на неговото 60-илетие и на талантливата и своеобразна режисьорка Лидия Боброва.
В рамките на фестивала се състояха поредният конгрес на Международното обединение на кинематографистите на славянските и православните народи, посветен на темата "Държавата, киното и телевизията", както и конференцията под название "Единението на славянските народи като противодействие на глобализацията и унификацията на човешкия дух".
"Мощна река от чиста праведна вода" – така синтезира смисъла и хуманната роля на този фестивал голямата руска актриса Людмила Чурсина.
