Какво е състоянието на Българската православна църква днес?

Източник: Deutsche Welle

Б. Узунова:

Миналите години Българската православна църква (БПЦ) беше раздирана от вътрешноцърковни борби. В последно време почти нищо не се чува за тях и за алтернативния Синод на Инокентий. Само временно примирие ли е това, д-р Гщрайн?

Гщрайн:

Бих казал, че  конфликтът беше не само временно прекратен или потушен, а положението се успокои като цяло. Начинът, по който бяха  предприети  полицейски   действия  срещу отцепниците от Патриаршеската църква  – след приемането на Закона за  БПЦ – не беше  съвмесм  християнски, бих казал,  но пък не бива да забравяме, че тази Алтернативна или както тя се нарича Синодална Църква – и сама – беше използвала предимно политически средства, най-вече на общинско равнище, с цел да придобие контрола и собствеността  над множество църкви и манастири. Това беше твърде неблагоприятно развите за цялото българско Православие. После отцепниците бяха прогонени с помощта на държавната власт.  Ако обаче  на преден план наистина стояха духовни или религиозни стремления, това нямаше да отслаби позициите на отцепниците. Действителността показа обаче, че целият  църковен спор и разцепление  е бил  предимно политически конфликт, а не толкова религиозен. Алтернативната църква, водена от митрополит Инокентий продължава да съществува, но в силно  редуциран състав. В момента вече не може да се говори за разцепление на БПЦ – за схизма –  и това е много важно.  По-скоро има  една  отделна, малобройна група, която води свой  собствен живот, което е  нейно право. Но вече не може да се говори за разцепление на българското православие, както това беше през  90-те  години и  до скоро.” – казва швейцарският експерт.

Б. Узунова:

Според него белези за активно разцепление в БПЦ вече няма,  но въпросът е също, дали  се забелязват  признаци за вътрешно обновление на църквата и защо процесите там са  толкова бавни и мъчителни?

Гщрайн:

“Да, процесите траят дълго, но и там има белези, които са обнадеждаващи. Особено по отношение на социалната функция на БПЦ , а това е особено важно за  една страна, в която има политическа и икономическа свобода, но и бедност, която  отчасти е по-голяма отколкото по времето на комунизма. Църквата е достойна за доверие само тогава, когато редом с литургичните си задължения поема и социални функции спрямо населението. В тази насока станаха доста положителни неща. Аз можах да установя това например в българския манастир Зограф на Атон, където бях наскоро. Преди там положението беше много лошо, поради разцеплението на църквата в родината, сега обаче там е възстановен  нормалния  монашески живот. Обновлението в БПЦ протича може би малко по-бавно отколкото в някои други православни църкви от бившия Източен блок, но сега  вярната посока е заложена и вече се върви по този път.”

Б. Узунова:

Д-р Хайнц Гщрайн , който преди една година застъпваше становището, че новият тогава закон ще дискриминира останалите  вероизповедания и религиозни общности   в България, поради това, че дава на православната  църква прекалено големи права,  сега признава, че неговите опасения не са се оправдали. Що се отнася до нужното за православната църква подмладяване и  разширяване на влиянието и сред по-младите, д-р Гщрайн казва:  

Гщрайн:

“Да, тук има да се върши още много работа.  По- възрастните хора се завърнаха към религиозните традиции. Младежта – за съжаление – остава  индиферентна към църквата. Вече няма войнствени атеисти сред нея, но пък религиозното безразличие е твърде широко разпространено – и тъкмо тук църквата има да върши още много работа.”

Б. Узунова:

Последният ми въпрос към швейцарския църковен експерт е свързан със Световното икуменическо движение, в рамките на което Правосланието напоследък подсили своите позиции и влияние. Хайнц Гщрайн вижда в това и известен български принос:

Гщрайн:

“Да, засилването на Икуменическото движение като цяло е едно от следствията на  подсилването на позиците на това движение в самата България. Защото тъкмо  разногласията между БПЦ и Световния съвет на църквите (ССЦ), който българите напуснаха  през  1998 г.,  стана  на  фона на  вътрешноцърковния конфликт в България. Ние не знаем кога България ще се завърне в Съвета, но БПЦ вече си сътрудничи с него. Последното общо събрание в Порто Алегре показа, че има промяна към по-добро, включително и за българската църква. Аз имах възможност нашироко  да разговарям в Истанбул с президента на българската православна общност Петър Атанасов по тази тема и забелязвам  много признаци, че  БПЦ се връща към икуменическите си традиции, които съществуват от 19 век век насам и които отговарят на  цялата дълга история на Българската православна църква. Затова – според мен – вече можем да  заявим, че предишното втвърдяване на позициите на БПЦ навън и разцеплението в самата църква вътре, бяха само временен епизод, който вече  е предолоян.”