Монитор: Епископ Николай раздели софийските свещеници
"Проблемите в Светата Софийска митрополия не са от няколко дни, те са от години и явно не могат да се решат с магическа пръчка. То не бяха разколи, то не бяха имоти, поповете все за нещо ще се карат. Оправия няма". Това споделиха миряни, запътили се да се помолят в столична църква. Според свещеници обаче битката била сериозна и постоянна, заради властта в Църквата.
Нашумялата тези дни оставка на митрополитския викарий, Знеполският епископ Николай, е един такъв случай. Епископът знаел, че няма достойни монаси в църквата с неговия ранг, които да го сменят веднага и затова пуснал прошението до Синода.
"Това е ход на владиката да принуди патриарха да го остави единствен викарий и по този начин той да управлява като патриарх. Ако остане сам, взема цялата власт в митрополията", говорят служители на Синода.
Въпросът бил всъщност, защо Николай се захванал с всичко това? И ето и отговорът: Ако в митрополията има двама викарии, както е по устав, тогава, ако свещениците не се разберат по църковни или каквито и да е дела с единия, те ще отидат при другия. Така щяло да има и контрол между викариите, те щели да се контролират взаимно. "Докато патриархът беше здрав, той провеждаше контрол, но сега е болен и приема това, което му се казва, а викарият е този, през когото трябва да се мине, за да се влезе при дядо Максим. Така има възможност информацията да се цензурира от епископа, защото той е този, който казва "да" на аудиенциите.
"Епископът извива ръце с оставката си, защото иска той еднолично да управлява в Софийска митрополия, не иска да разделя властта с никого", това сподели духовник от софийска църква, който пожела да остане анонимен, защото се страхувал от гнева на Знеполския епископ Николай. "Ако разбере,че съм казал подобно нещо за него, отивам да служа на село", доверява свещеникът.
Положението в Софийска митрополия не било особено добро. Макар разколът да е приключил отдавна и храмовете да са под единен контрол, нещата отново не вървели. Според свещенослужители около епископа са се навъртели много попове подмазвачи, които само и само да вземат някоя пара повече са били готови на всичко. "Донасят му кой какво говори за него, а той няма сили в себе си да обърне гръб на приказките и да не ги слуша", жалват се софийски духовници. След като дядо Максим се поболял, цялата власт била в ръцете на епископа и по негова воля се правело всичко в митрополията. "Големите спонсори отиват в Светата митрополия и предлагат помощ, а той, епископът, еднолично налива средства само в четири – пет църкви, защото председателите на настоятелствата са му верни приятели", коментира служител на Църквата, запознат с делата на митрополията.
По този начин "избраните" църкви ставали по-хубави и по-привлекателни за миряните, които се молели в тях, а оттам били повече и требите – бракове, кръщенета. Така се увеличавали и парите за свещениците, които служат в тези храмове.
Приятелските църкви били "Света Петка", намираща се в двора на митрополията, "Свето Преображение" в кв. Лозенец, ротондата "Свети Георги" в двора на президентството и "Св. Св. Кирил и Методий" на Женския пазар. Пример за изливане на средства в точно определени обекти, според свещенослужителите, бил манастирът "Св.св. Петър и Павел" до с. Лозен, където живее епископ Николай. "Там отидоха всичките пари, дарени на църквата от един голям оръжеен и медиен бос", коментират запознати с митрополитските потайности.
"Част от парите на църквата се дават в действителност за ремонти и реставрации, но и някаква част изчезва незнайно къде и не ми ясно защо нищо не се обявява, а само се пускат някакви слухове? Ето, например, новият черен "Хюндай Соната", който вози епископа, не зная номера – 7373 ли беше или обратното, не е толкова важно. Слухът е, че бил на неговия дякон Александър и затова той постоянно го возел. Не е ясно обаче, дяконът откъде е взел пари, за да си купи такъв скъп автомобил", разказва свещеникът. Той предполага, че колата е на епископа, но тъй като той е монах и е дал обет за нестяжение, няма как да си признае, че е негова собственост.
Имало обаче и църкви, които първоначално били в приятелския кръг на епископ Николай, но впоследствие той охладнял в отношенията си и дори загубил всякакъв интерес към тях. Такъв бил случаят с църквата "Света София", чиито председател на настоятелството е отец Ангел. "Поп Ангел беше много близък до епископ Николай и затова, след като си взехме храмовете от разколниците, той стана председател на такъв хубав и достоен храм, но какво стана след това, какво ги раздели, така и не се разбра", коментират редовни богомолци от епархията на отец Ангел.
Имало и големи столични храмове, в които владиката Николай не стъпвал. Свещениците там не го и канели, защото били в конфликт с него. "Той, владиката, не им дава никакви средства, пълни само касичките на приятелите си и изобщо не ги приема на разговори", споделят свещеници. Те сочат за пример отец Румен от храм "Свето Успение Богородично" в кв. "Красна поляна", който чакал три дни Знеполския епископ да го приеме на разговор за ремонта на храма.
Основният конфликт на владиката обаче бил с председателите и свещениците от големите столични църкви "Свети Георги" и "Свети Седмочисленици". Председателите и на двете били близки с патриарх Максим. Когато имали да решават някакви въпроси, те първо се допитвали до Николай и, ако той им откажел, го прескачали и отнасяли въпросите си директно до дядо Максим. По този начин, с времето председателите на двете църкви отците Тома Спасов и Никола Коцев не питали епископа за нищо.
Единствено митрополитският храм "Света Неделя" бил със специален статут. Църквата е на отчет лично при патриарха и епископ Николай там не смеел да се меси, довериха столични свещеници.
Има и други мнения по въпроса за управлението на епископ Николай в Софийска митрополия. "Епископ Николай е едно добро нещо за църквата, само погледнете външния му вид, абсолютно прецизен, но не всички го обичат именно заради точността и прецизността му. На много хора, свикнали да си правят каквото искат, и сега при твърдото управление на епископа не им изнася", е мнението пък на симпатизанти на въпросния духовник. Според тях епископът не съдел хората, а съдел деянията им. "Знеполският епископ внесе ред и дисциплина в църквите на митрополията, започнахме стриктно да спазваме както канона, така и службата. Той знае всичко из основи, а е и отличен певец и не може един свещеник да го подведе за служението. Ако попът води службата през пръсти, ще бъде наказан, нормално е, защото епископът следи всичко и прави проверки", заявяват свещеници, привърженици на Николай. Ако някой поп редовно грешал или не знаел службата, бил преместван в селска църква. "Що се отнася до ремонтите на храмовете, това не е работа на епископа, той си има други задължения", допълва добронамерен към него свещеник. Ремонтите, според един от поповете, влизали в задълженията на председателя на съответното църковно настоятелство, както и на самото настоятелство. Те трябвало да събират пари и да извършват реставрационните дейности. "Всеки си има свои начини на събиране на пари, но във всички случаи дарителят трябва да види точно къде отиват парите му", допълва той.
Симпатизантите посочват само външния вид на Николай като прецизен. И това, което изисква от свещениците се отнаса само до външни неща. Ще помисли човек, че нищо друго не му е наред. Но нали е казано: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота“ (Мат. 23:27).
Тъжно ми е че стават такива неща,във „каноничната църква“ както някои я наричат.Тъжно ми е защото този “ Велик Николай“ е мой състудент от Духовната академия,която защо ли вече не произвежда духовни личности.Но да се върна на темата.Спомням си думите на Св.ап.Павел -„ръце никому прибързано не възлагай…. Но това е не просто Българската православна църква.Това е църквата на “ Максим“ – обезличителят и малоумният ликвидатор на православието в България.Колкото повече чета тези статии за хотели,николаевци и прочие.Толкова повече разбирам че Софийският митрополит Инокентий имаше своето място.Може би борбата трябва да продължи
Bratq i Sestri,ot mnogo vreme,sum v sistemata
na Sv.Bulgarska Pravoslavna Curkva,kato curkovnoslujitel i ipodqkon(bil sum i pri
razkolnicite),i sprqmo drugite komentari,koito
opluvat Negovo Sveteishestvo Bulgarskiqt Patriarh Maksim,absolutno ne sa pravi!Moga da vi kaja,specialno za razkolnicite,4e te si bqha,
4isto sinod na politi4eska osnova(SDS).A za Znepolskiqt episkop dqdo Nikolay,moga da kaja
4e to4no takuv e na4ina,nemoje sulio i pulio da
stava sveshtenik,pevec,ili nqkoi v Curkvata.Pluqt
Dqdo Nikolay,za6toto e kaduren i moje6t 4ovek,i
e neudoben za mnogo hora!Gospod da mu daruva zdrave da derzae i da produljava s Bojiq pomo6 v su6tiqt duh!
„Истинското според него е социална мисия сред хората. Търпелива, скрита от обществото, душевна. В днешното демократично време свободата провокира изкушения, а те водят до грешки и престъпления. Всеки ден някой загива, друг търси изход в самоубийство, трети се бунтува, четвърти предава партии и приятелства и т.н. Хората имат нужда някой да ги успокои, да ги подкрепи, да ги напъти нанякъде. Отец Харалампий вижда братството в тази роля.“
По този цитат от Православие.БГ – да помолим Негово Високопреосвещенство дядо Николай -да помисли за нереализираната идея на Пловдивския митрополит Арсений: да се създадат Духовно-просветни центрове за полза на всички.
А че Митрополит Николай е истински духовен мъж – просветен християнин не може да отрече!
Господ да го пази, да му дава мъдрост и добри помощници!!!