Сега: Всички българи – донори до доказване на противното
Изричното несъгласие за даряване на органи ще се декларира при личния лекар
Това предвиждат промените в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, част от които бяха окончателно приети от парламента вчера.
За тях гласуваха 129 депутати, 26 бяха против, 3 се въздържаха.
С поправките за първи път в българското законодателство се въвежда принципа на "информираното несъгласие". Досега бе тъкмо обратното – искаше се информираното съгласие на всеки желаещ да дари органите си след смъртта.
Ако не искат автоматично да се превърнат в донори, онези над 1 млн. здравно неосигурени българи, които нямат лични лекари, ще трябва да подадат специална декларация в общината по постоянен адрес. Един екземпляр от декларацията ще остава за лицето, изразило несъгласието да дари органите си, а друг ще се изпраща в Изпълнителната агенция по трансплантация в срок до 7 дни от подаването й.
Предстои днес да се гласува един от най-спорните текстове в законопроекта. Той гласи, че ако покойният не е декларирал несъгласието си да стане донор, органите му ще се вземат при липса на "писмени възражения в разумен срок" от негов съпруг или съпруга, брат, сестра или деца. Този срок ще се определя от технологичната логика и може да варира от няколко часа до няколко денонощия. Ако за това време не бъдат открити роднините на покойния, органите му ще подлежат на трансплантация.
Срещу текста яростно възразиха депутатите от ДСБ. Д-р Николай Михайлов предупреди, че огромният брой самотници, скитници и социални маргинали ще минат през едрото сито на този закон. Той обвини вносителите от мнозинството, че се опитват подло да осигурят конвейер от неосъзнати донори. И предложи промяна в текста, според която близките на покойния да декларират изрично съгласие, а не несъгласие.
От мнозинството изтъкнаха лекарската етика и Хипократовата клетва като единствена гаранция срещу възможните злоупотреби с донори.
Решението на парламента противоречи на обществените настроения по темата, показа преди дни проучване на НЦИОМ.
Според него едва 20% от българите одобряват принципа на информираното несъгласие. 69% от анкетираните настояват, че органи могат да се взимат само след съгласие.
По време на продължилите над 4 часа дебати вчера депутатът от ОДС Иван Колчаков предложи да се даде 6-месечен или едногодишен срок, в който личните лекари да информират пациентите си за промените в закона и всеки да посочи дали е съгласен да му бъдат взети органи след смъртта, като това бъде отразено в здравната му книжка.
Досегашният закон за трансплантациите, приет през 2003 г., също предполагаше да се проведе мащабна информационна кампания в подкрепа на донорството, но в резултат от нея само неколкостотин души декларираха, че са готови да дарят органи. Слабият ефект от кампанията принуди мнозинството да направи последните изменения. Специалистите предполагат, че също толкова ще са и хората, които ще декларират изрично несъгласието си.
"Тялото не е собственост на държавата. Донорството е морален акт и той се прави свободно и съзнателно", възпротиви се д-р Михайлов. Според него мнозинството проявява "вампирична страст да се утилизира човешкото тяло". Иван Костов предупреди, че с поправките се подменя смисълът на думата "донор", която означава дарител, а дарителството винаги е доброволен акт.
Спорът прерасна в теологичен. Йордан Цонев от ДПС прибегна до Светите писания, за да обоснове тезата си, че всичко на този свят става по Божия воля, в това число и трансплантациите, и в този смисъл законът не противоречи на религиозните догми.
Поправките подкрепиха и депутатите от ОДС Ваньо Шарков и Любен Дилов-син. Дискусията по промените беше прекъсната след поименна проверка на кворума по предложение на "Атака", която установи, че присъстват 102-ма депутати. В залата обаче нямаше повече от 30-ина души.