Сега: Рошпака рисува представата си за Бога

Източник: в. Сега

С цикъл на библейска тематика Росен Рашев-Рошпака разчупва амплоато си на художник, изкушен от непосредствените възприятия на примитивния човек. Столичната галерия "Париж" до 26 октомври представя поредицата творби "Сини небеса", бележеща нов етап в творчеството на автора, популярен най-вече с шитите си картини и предпочитанията към езика на наивистичното изкуство.

В последните му платна отново доминира максимално опростеният изказ, но и този път служи на дълбоко осмислена философия, подчинила и оригиналната техника, и избора на сюжетите. Връзките между хората и Бога, между Аза и другите, дълбочината на символите, върху които се гради духовността – това са въпросите, на които художникът търси отговор с творби като "Светото семейство", "Ангелска разходка", "Чудото Христово", "Колелото на живота", "Бялата река на любовта" и "Съдбата на човека". Общото между всички тях на пръв поглед е пестеливият колорит – синьо, охра и бяло. За онези, които погрешно ще търсят цветова символика в Библията, Рошпака пояснява: "Избрах цветовете по време на моите разходки из Врачанския Балкан. Забелязал съм, че като че ли най-преобладаващият цвят край мен е синият. Само да вдигнеш поглед леко нагоре и синьо, синьо, колкото щеш. Избрах и охрата – златна, защото видях, че това е земята, на която лежа, по която всички ходим и в която всички ще отидем. Примесих и бяло – цвета на Царството Небесно, който избрах за лицата на моите човеци. Та нали всеки го носи в себе си това Царство Небесно, тази радост, любов, мир и покой. Реших, че тези цветове са ми достатъчни".

Поредицата платна доказва, че наистина са достатъчни. Тоновете дори не са нюансирани, което превръща целия цикъл в едно произведение, "разказано" като притча. Митологичното внушение се дължи и на необичайното боравене с маслото – силно разредено, почти постигащо въздушния ефект на акварела. Почти защото образите са обрамчени от моливен контур – избор, обяснен от автора с думите на големия художник Иван Ненов: "Поезията е в меката линия на молива, а драмата е в изчертаната линия на перото".

Що се отнася до лиричната сплав, превръщаща цикъла в такъв, то основният символ, върху който авторът изгражда метафоричните си послания, е рибата. Росен Рашев се впечатлил от факта, че в древните книги Бог нерядко бил изобразяван като риба. Така че в поредицата творби тя се появява като алегория на висшия разум, но и като въплъщение на човешкия дух и творческото начало. В картината "Човекът, който носеше дарове в главата си" рибите образуват корона върху главата на персонажа, насочвайки към божествената същност на човешкия гений.