Източник: в. Сега
С цикъл на библейска тематика Росен Рашев-Рошпака разчупва амплоато си на художник, изкушен от непосредствените възприятия на примитивния човек. Столичната галерия "Париж" до 26 октомври представя поредицата творби "Сини небеса", бележеща нов етап в творчеството на автора, популярен най-вече с шитите си картини и предпочитанията към езика на наивистичното изкуство.
В последните му платна отново доминира максимално опростеният изказ, но и този път служи на дълбоко осмислена философия, подчинила и оригиналната техника, и избора на сюжетите. Връзките между хората и Бога, между Аза и другите, дълбочината на символите, върху които се гради духовността – това са въпросите, на които художникът търси отговор с творби като "Светото семейство", "Ангелска разходка", "Чудото Христово", "Колелото на живота", "Бялата река на любовта" и "Съдбата на човека". Общото между всички тях на пръв поглед е пестеливият колорит – синьо, охра и бяло. За онези, които погрешно ще търсят цветова символика в Библията, Рошпака пояснява: "Избрах цветовете по време на моите разходки из Врачанския Балкан. Забелязал съм, че като че ли най-преобладаващият цвят край мен е синият. Само да вдигнеш поглед леко нагоре и синьо, синьо, колкото щеш. Избрах и охрата – златна, защото видях, че това е земята, на която лежа, по която всички ходим и в която всички ще отидем. Примесих и бяло – цвета на Царството Небесно, който избрах за лицата на моите човеци. Та нали всеки го носи в себе си това Царство Небесно, тази радост, любов, мир и покой. Реших, че тези цветове са ми достатъчни".
Поредицата платна доказва, че наистина са достатъчни. Тоновете дори не са нюансирани, което превръща целия цикъл в едно произведение, "разказано" като притча. Митологичното внушение се дължи и на необичайното боравене с маслото – силно разредено, почти постигащо въздушния ефект на акварела. Почти защото образите са обрамчени от моливен контур – избор, обяснен от автора с думите на големия художник Иван Ненов: "Поезията е в меката линия на молива, а драмата е в изчертаната линия на перото".
Що се отнася до лиричната сплав, превръщаща цикъла в такъв, то основният символ, върху който авторът изгражда метафоричните си послания, е рибата. Росен Рашев се впечатлил от факта, че в древните книги Бог нерядко бил изобразяван като риба. Така че в поредицата творби тя се появява като алегория на висшия разум, но и като въплъщение на човешкия дух и творческото начало. В картината "Човекът, който носеше дарове в главата си" рибите образуват корона върху главата на персонажа, насочвайки към божествената същност на човешкия гений.
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>