Седем: “Атака” е симптом, че обществото е болно

Източник: в. Седем

Никой няма право да се докосва до сърцето на един народ с разтреперани от гняв ръце

Възможно ли е създаването на “Атака” да се интерпретира и като опит да бъде дискредитирано православието? Защо е нужно да погледнем на тази политическа коалиция и от подобен ъгъл? Преди и след излизането на книгата на нейния лидер Волен Сидеров – “Бумеранга на злото”, той съвсем открито се заяви като борец за православие. Може би немалка част от неговите избиратели се самоопределят и като православни. Защо “Атака” може да дискредитира православието, ще видим по-нататък. Преди това обаче са нужни няколко уточнения.

“Атака” е симптом, който ни съобщава, че българското общество е болно. Наранено, отчаяно, безпомощно. И че повечето политици са безсилни да диагностицират болестта му и затова се задоволяват с квалификации. Хората, гласували за “Атака”, обаче не са просто материал. Или електорат. Това са личности от различни политически бои. Симпатизират им и хора от разнородни обществени прослойки. В крайна сметка те са част от нас, защото са част от нашето общество.

Кой е създал “Атака” и чии интереси обслужва тя е сериозен, но може би не първостепенен въпрос. По-важното е да се опитаме да анализираме случващото се. Явлението трябва да бъде диагностицирано, ако то наистина касае влизането ни в Европа. И това е работа на политическите лидери, които представят страната ни пред нейните европейски партньори. Това е въпрос на доверието. Ако, влизайки в европейския дом, политиците се опитат да скрият някои от нюансите и особеностите на българската народопсихология, а те безспорно имат своите корени и причини… Ако се опитат просто да обещаят, че подобни проблеми и явления няма да има, рано или късно те ще станат експлицитни. А в крайна сметка лидерите ще се окажат политически лъжци.

За мен освен всичко друго “Атака” е и параадаптивна реакция на потребността на хората от национална идентичност.

На този факт не бива да се учудваме – подобни процеси текат и в ЕС. И провалът на проекта за европейска конституция в страни като Франция донякъде се дължи и на тях. Коя обаче е причината проблемът за идентичността да се постави така болезнено и нездраво у нас? Според мен се стигна дотук, защото нито една партия не успя да изговори този въпрос разбираемо в цялата му сложност и острота. Причините са много. Една от тях е, че още “лазим” в своето развитие напред и в пътуването си към обединена Европа. Оттук произтича и голямата опасност: ако днес не поставим проблема за нашата идентичност пред нашите партньори, ако не им дадем ориентири, така че да ни разпознават, без да се страхуват от нас утре ще трябва да преборваме нови предубеждения и митове, за които ще сме си виновни сами.

През последните години след множеството терористични атаки на ислямския фундаментализъм Западът от крайно религиозно- либерален, стана скептичен към идеите, които идват от Изтока. Едновременно със страха обаче той започна и да се ограмотява. И разбра например, че съществува “джихад” – свещена война на мюсюлманите срещу неверниците. В този контекст въпросът дали “Атака” може да дискредитира православието най-малкото си заслужава да бъде зададен.

Струва ми се, че ако Сидеров продължи да мултиплицира “своите” идеи за православието така, както са заложени в книгата му, той наистина може да ни дискредитира пред лицето на света. Защото неговото православие е православие на идеи, откъснати от своите корени. Защото то се ангажира единствено с това да посочва враговете на православието, да ги търси навсякъде, да ги анализира, да ги разпознава и така… до параноидност и парафренност. На езика на православието това се нарича духовна прелест. За съжаление този тип “осмисляне“ на православието има своите корени още в предреволюционна Русия. Когато руският народ не разпозна монарха-светец, но добре разпознаваше масоните и евреите и така… до ден-днешен. И днес в руските православни сайтове може да намерите безкрайни писания за числото 666 и за идентификационните карти. Но в същото време малцина православни се впечатляват от това, че руската мафия все повече се сраства с Църквата, че членове на мафията и олигархията се погребват редом със светците на Църквата, че православието все повече се обезкръвява, защото е станало слугиня на политиката. В това отношение ние напълно копираме Русия – безсрамно, цинично, безпаметно, без свяст.

Независимо че от всички религии православието никога не е участвало в религиозни войни, когато бъде впрегнат в национални каузи, неговият краен фанатизъм може да бъде също толкова опасен за обществото и за отделната личност.

Нека си спомним отрядите на Аркан, които всъщност бяха в услуга на Милошевич. Горко ни, ако “Атака” носи същия идеен и емоционален заряд като този на аркановци. Никога светът няма да познае що е православие.

Православието е нашата най-дълбока същност – осъзната или неосъзната. Никой няма морално право да се докосва до сърцето на един народ с нечисти или разтреперани от гняв ръце. На Европа ние трябва да се заявим като православен народ, какъвто всъщност сме, защото ако премълчим този факт, няма да бъде честно както по отношение на самите нас, така и по отношение на нашите партньори. Този факт не бива да го премълчават и политическите лидери. Балканите, и в частност България, са на кръстопътя между Изтока и Запада. Но те стоят над Изтока и над Запада. И това, което ги поставя в това положение, е Православието като дълбока същностна принадлежност на нашия народ. За жалост, казва един наш съвременник – св. Николай Сръбски, епископ и дипломат, защитил няколко доктората в Швейцария, Англия, Русия и бил няколко години в Дахау – от началото на ХІХ век до днес православните Балкани твърде много приличат на легендарното Буриданово магаре, което издъхнало от глад между две купи сено, защото не знаело коя да избере. Струва ми се, че от това сноване на магарето се роди и митът за “Атака”. Но този мит няма да ни нахрани. И ако ние оставим чрез “Атака” светът да разпознава православието, то наистина горко ни! Целият свят ще се надсмее над магарешкия ни ум.

Има една реалност: политиците на Запад по една или друга причина пренебрегват и подценяват православието. Но културният западен човек все повече го търси като знание за глъбинната природа на човека и за неговата целепоставеност. Западът е пренаситен от материалното, но в същото време и от спиритуалното, където окултизмът стига до въздишката: О, човекът има душа!

Изтокът се измъчва заради душата, Западът се измъчва заради тялото, казва сръбският светец. Съвременният човек стои объркан и разпънат. Той съзнава, макар и интуитивно, че Западът не може да реши социалните си проблеми, защото не е решил проблемите на личността. Добро и зло. Живот и смърт. Истина и лъжа. И тъй като няма светлината пред очите си, често съзира предимно демони и сенки. Мисля, че някакво такова лутане съпровожда и “Атака”. И точно заради това и независимо от нейните “създатели” и техните интереси истинските политици трябва – без ирония, без страх, без снизхождение или емоции – да се обърнат и да заговорят и на нейния електорат. Но за да бъде този разговор истински, и на едните, и на другите е нужна повече светлина, просвета, история, памет. Няма друга религия освен християнството, която да не дели хората на свои и чужди. И юдеизмът, и ислямът имат двоен нравствен кодекс – към верните и към иноверците.

Само християнството не дели човеците на “елини” или “юдеи”. Християнството ни вменява като най-висш нравствен закон да обичаме враговете си. Това е забравеното ново, което православието трябва да даде на Европа. Това в частност е и нашата мисия в световната битка между доброто и злото. Нашето единствено оръжие е смирението, саможертвата и човешкото преобразяване.

Един православен епископ, професор на Принстън, написа следното след терористичните атаки от 11 септември:

“Онзи, който може да жертва живота си за цялото човечество и чрез саможертвата си превърне своята родина в идеал за другите, е истински алтруист. Но човек, който се опълчи срещу злия враг с цената на въздържанието и самобичуването и посрещне злото с доброта и прошка, действа не само от името на своето семейство и родина и не само заради собствената си вяра. Такъв човек участва от името на цялото човечество във вселенската битка между доброто и злото”.

Това е православното, това е и най-близкото до нашата идентичност. Всичко друго е подмяна, лъжа и политически интриги.

*Авторката е психолог и богослов