Стандарт: Извадиха укривани от 70 г. съкровища
Богдан Филов спасява реликвите по време на Първата световна война
Показват за първи път в Бояна златни кръстове и дарохранителници от манастири в Македония
Те са станали притежание на българската държава благодарение на спасителна експедиция в Беломорска Тракия и Македония по време на Първата световна война през 1916 г. В нея участват видни родни учени начело с Богдан Филов. После те са прибрани в таен фонд, за да не бъдат върнати на Гърция и Югославия, защото съгласно Ньойския договор Македония е поделена между тях.
След реставрация всички тези над 400 уникални паметника на културата вече могат да се видят в НИМ.
Повечето от тях са изложени в зала №4, където отвори врати обновената експозиция "Българската култура ХV-ХIХ век". Специално внимание е отделено на водещи художествени школи като Чипровската и Охридската. Те поддържат живи най-добрите средновековни традиции от Търново и Охрид и показват връзки със западноевропейското изкуство.
Постиженията на българското златарство ХV-ХIХ век са представени чрез множество паметници, сред които се откроява изключителната като професионално изпълнение дарохранителница от манастира "Дечани" – произведение на чипровската златарска школа от 1626 г. Тя е изработена от сребро, позлата, скъпоценни камъни и съдържа множество подробни, миниатюрни библейски сцени и персонажи. Нетрадиционно за християнското изкуство, тук са изобразени няколко голи фигури, изпълнени в класическата антична традиция или повлияни от западноевропейското изкуство.
Живата традиция на Охрид като църковен, културен, художествен център е представена чрез две "царски" (или олтарни) двери – високи достижения на изкуството на дърворезбата и иконописта от ХVI в. на Балканите, дело на Прилепската резбарска школа, мощехранителница от манастира "Св. Наум" край Охрид и сребърна дарохрани-телница от същия манастир (1833). Уникални за изкуството на България са изображенията на светите Седмочисленици, представени върху дарохранителницата. Те доказват неразривната връзка между Средновековието и Възраждането и свидетелстват за съхранената историческа памет за делото на св.св. Кирил и Методий и техните ученици през вековете. Сред паметниците, свързани с различни аспекти от богослужебната практика, могат да се видят църковни тъкани, богато украсени със златна и сребърна сърма и обшити с перли. Сред тях е и пълното одеяние на владика от ХVI век, включващо палица, корона и омофор.
Вниманието привличат и изящните мощехранителници от ХVI – ХIХ век, изработени от сребро с позлата и скъпоценни камъни с изящни релефи. Значимостта и качеството на изпълнение на някои от тях определят централното им място и в експозицията. Това са напрестолни и процесионни кръстове, под чиито златни и сребърни обкови се съхраняват реликви. Прекрасни примери на миниатюрната атонска дърворезба представляват потирите, кадилниците и кандилата. Особено впечатляваща е дарохранителницата от манастира "Света Богородица Косиница" край Драма. В нея са се пазели частици от мощите на св. Дионисий I патриарх Константинополски, на св. Йоан Златоуст и на св. Андрей Първозвани. Самите мощи на тези светци, както и от другите дарохранителници са предадени на съхранение в Рилския манастир.
С особено изящество на изработката се отличават показаните таксидиотски кутии, подплатени с кадифе изработени от злато и сребро, украсени с релефи. Те са изпълнявали функциите на преносим храм и затова са били задължителен богослужебен инвентар за пътуващите монаси, които събират помощи за манастирите.
В зала 4 на НИМ посетителите могат да видят и част от богатата иконна колекция от фонда на НИМ. Изложени са едни от най-добрите паметници, демонстриращи високата класа на балканското художествено наследство, повлияно от водещото тогава направление на Критско-венецианската школа. Показани са и икони в традициите на народното изкуство и примитива, произхождащи от малки манастири и провинциални центрове.
