Стандарт: И ден почивка сега е грях за депутатите

Има нещо, което родните депутати наистина искат, но не могат да направят. Да стопят пропастта, която ги дели от избирателите. Не защото чак толкова им пука за хората, а заради заплахата, която се крие за всеки избраник в намаляващия брой гласуващи на поредния вот.

Няма народен представител, който по един или друг повод да не е стигнал до печалния извод, че "политиците се отдалечават от хората". Естествено, следва рецептата как дневният ред на обществото трябва да стане част от този и на управляващите, и на опозицията. В интерес на истината – понякога това се случва. Пропастта обаче остава. Защото причината за нейното съществуване не е външна, а вече дълбоко вкоренена в мисленето на депутатите – тяхната самооценка, че са по-специални за каквото и да става дума. Дори за Разпети петък.

Че по канон християните не трябва да работят на този ден, е ясно. Обаче за християните у нас денят е работен. За себе си народните представители промениха този факт с гласуване след поредния скандал в пленарна зала. И веднага у всеки избирател възникна въпросът – дами и господа, депутати, вие по-християни ли сте от всички нас? Това не могат да разберат народните представители – че гласоподавателите няма да се възхитят на тяхната правоверност, а по-скоро ще си спомнят поговорката "прекаленият светец и богу не е драг". Положението става още по-неприятно и от факта, че едва ли има българин, който да смята дори собствения си избраник за светец.

И извън псевдорелигиозните послания, които народните представители отправят към електората си, нещата не изглеждат по-добре. Как например хората трябва да разбират изрази от типа "от времето на Жан Виденов не сме работили на Разпети петък". Ами ако някой запита възмутения автор на фразата избирателите все още във Виденово време ли живеят и ако е така – кой е виновен за това състояние почти 10 години след 1997-ма?

Когато говорят обаче, депутатите не мислят какво всъщност казват на хората. Заради пропастта, която им пречи изобщо да се поставят на мястото на "обикновените" българи.

И проблемът далеч не е само в думите. Защото стотици пъти всеки човек у нас е чувал, че без усилията на целия народ, без всеки пълнолетен гражданин да направи своята малка жертва, страната ни няма да успее да извърви пътя си към ЕС. Тоест България в екип в името на голямата цел да промени правилата и стандарта на живота си.

А както вече е известно и на децата, последната стъпка на ниво законодателство трябва да се извърши до 27 април.

Каквото изработят дотогава законодателите ни, това ще влезе в последния доклад на Еврокомисията. И до голяма степен ще реши въпроса за членството на страната ни.

Тоест всеки ден от труда на депутатите е решаващ. Включително и на Разпети петък.

Това обаче дотолкова разбуни религиозния морал на избраниците, че жертвата да се приравнят с редовите членове на българския екип се оказа невъзможна за тях.

Вярно е, че страната ни не е фирма. Но правилата на бизнеса действат на почти всички нива в обществения живот, а депутатите много добре знаят, че дружество, чиито шефове не успеят да сформират единен екип, рано или късно се проваля. Дори пропастта между хората в него да е малка.

Народните ни представители обаче няма да се променят – когато и ако прочетат този текст, те ще  кажат "медиите се заяждат на дребно, много важно за един ден при това Разпети петък".

Сигурно може да се разсъждава и така, особено като се има предвид колко много от заседанията на парламента са всъщност загубено време.

Само че посланията, които отправяме с думите и делата си, винаги имат значение – особено ако става дума за публични личности, от които зависят твърде много неща в живота на хората.

Дори на Разпети петък, когато самовлюбването и самозабравянето изглеждат прекалено грешни.