Стандарт: Правят лудница в зарязан храм

Източник: в. Стандарт, бр. 5001

През последните 17 години бяхме свидетели на люти битки в родната православна църква. На разколи, анатеми, битки за свещоливници и яростни обвинения на тема кой е бил комунист и кой – ченге. А в това време разрухата в Божиите храмове, започвала по време на тоталитаризма, продължаваше с пълна сила.

Няколко години един млад човек обикаля на автостоп из епархиите на България, за да събира свидетелства на човешката немарливост и бездушие. Това е Светлозар Стоянов, ученик във втори паралелен курс на Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски Чудотворец". Страстта му към любителската фотография го води към най-забравените и закътани места в страната ни. А силната му вяра в Бога го прави все по-непримирим към човешката безотговорност и безпаметност, отпечатана в руините, които снима. Заснел е десетки храмове – порутени и изоставени църкви, манастири, параклиси от Софийска, Пловдивска, Видинска и Врачанска епархия.

Мечтата му е да види тези сгради обновени не само като архитектурни паметници, но и като средища на християнската духовност.

Покъртителните кадри бяха показани във фоайето на Богословския факултет на Софийския университет. Изложбата с най-ярките и красноречиви фотографии бе подготвена от Фондация "2000 години Рождество Христово", която стана инициатор за събиране на средства за възстановяването на българските светини.

"Дори да няма миряни, Господ трябва да има своя дом", твърди авторът на изложбата. Сред най-покъртителните снимки на Стоянов са тези на църква в Хасково, използвана за водохранилище, и на манастира край село Присово, Великотърновско, който днес е дом за психично болни.

Като скелет на покойник стърчи камбанарията на църквата край язовир "Огоста", Монтанско. Защото жилищата на хората, които някога са се молили в нея, са отдавна под водите на язовира. Тяхната житейска драма, както и съдбата на самата църква поне останаха в историята на българското кино чрез снимания тук през 1973 г. филм "Последно лято" по сценарий на Йордан Радичков и с незабравимия Григор Вачков в главната роля.

Сред случаите, уловени от окото на камерата, е този в каварненското село Българево. Там изоставеният параклис е спасен от местните мюсюлмани, "преустроили" го в текке. Все пак някой се моли там. Макар на друг Господ.

Но от изложбата лъха и оптимизъм. Поне това е внушението от строителното скеле, опасало великотърновската църква "Св. св. Константин и Елена".

Явно родната църква няма сили да поддържа сама своите храмове. Дори и там, където те не са в обезлюдени села и махали, а в градовете.

Ясно е също, че всички тези църкви не могат да бъдат спасени. Но поне значимите от тях чакат своите спонсори. Или поне грижите на местните власти. Защото, както е казано в Евангелието, който руши храм, Бог него ще разруши.