Стандарт: Учат Библията в час по литература
Имир, раждането на арменския бог Вахагн и др. Едно от основните места в първия раздел заема еврейската приказка за слънцето и луната, която обяснява как е създаден лунният календар. Това е важно, за да се научат да разбират всички религии и етноси и да са толерантни към тях, смятат експертите. В новия учебник е включена и ромска песен в оригинал.
Тя е част от легендата за ромския цар Баба и царица Дай, които орисали сина си Ром да не намери място под небето, където да се засели, но въпреки това да бъде щастлив. Песента на въпросния момък е единственото произведение в учебника по литература, което ще се публикува не само в превод, но и в оригинал, отпечатано с латинската азбука. Тя вече е позната на децата от компютрите и ранното чуждоезиково обучение и няма да ги затрудни, смятат експертите. Учителите ще изпитват само върху българския превод, а не върху оригиналния текст. Той обаче ще направи учебника по-интересен за ромчетата, смятат съставителите на учебната програма. Първият раздел ще включва още български текстове за Крали Марко и тримата братя и златната ябълка.
Легендарните текстове във втората част ще са подредени според реда на религиозните празници през годната. Започват с ботевградската народна песен "Ой те дръвце, право дръвце", която е свързана с коледните празници. Ще се пее и традиционната "Стани нине, господине". Следват песни за кукерските празници и стихотворението "Възкресение" на Елисавета Багряна. След тях децата ще учат разказ за св. Георги и ламята, серия песни за Еньовден и легенда за св. Димитър. Веднага след православния светец идва урокът за мюсюлманския Курбан Байрам. Децата трябва да разберат общочовешките ценности, които се преплитат в различните религии.
Това е основната идея на авторите на новата програма. Това, което учебникът цели да им внуши, е, че в основата си всички религии имат еднакви корени и утвърждават едни и същи ценности. Трябва се да правят връзки между художествените произведения в буквара и реалния свят.
Към легендите са включени приказките на Шарл Перо "Котаракът в чизми" и братя Грим "Гъсарката на кладенеца". В раздела за фолклорни приказки пък влиза "Грозното патенце" на Андерсен. Експертите не успяха да обяснят защо тази приказка е обявена за народна. Според тях заглавията на разделите са условни и по-важното е децата да схванат основната идея на произведенията. Към фолклорната приказна част са включени още стихотворенията на Асен Разцветников "Приспивна песен" и на Иван Вазов "Родна реч". В нея са още истории за Хитър Петър, Златната мома, Крали Марко, Балканджи Йово и др. И тук е отделено внимание на основните етнически малцинства в страната. Ще се учат турската народна приказка "Главатарят, който искал да плени месечината" и арменската "Момче с крила". Избрани са едни от най-важните световни произведения в жанра, както и характерни текстове за нашата страна и най-големите ни малцинства, обясниха експертите от МОН. Новата програма влиза в сила от септември.
Публикувано във в. Стандарт, бр. 4721, 1 март 2006
