Стандарт: 7 храма вдигат в Смолян през Възраждането

Църковното строителство в Родопите има хилядолетна история. И не е случайно съвпадение, а по-скоро символ, че докато в центъра на Смолян се изграждаше най-новата градска църква със средства, дарени от семейство Здравка и Тодор Баткови, смолянските археолози откриха и проучиха най-старата църква в землището на града. В местността Могилата излезе на бял свят раннохристиянски манастирски комплекс от V-VI в.
Църковното строителство в Смолянския край се възобновява в началото на 30-те години на ХIХ в. Както и в останалите райони на България, това е в резултат на Одринския мир от 1829 г., когато след поредната руско-турска война Турция е принудена да даде известни религиозни свободи на християнското население. Тогава султан Махмуд II издал наредба, според която християните можели свободно да изповядват вярата си и да градят църкви. Така от 1834 г. до 1912 г., когато Средните Родопи се освобождават окончателно от османско робство, са построени 40 църкви, седем от които в днешния гр. Смолян – две в кв. "Смолян" ("Св. Дух", 1891 г., и "Св. Георги", 1858 г.), две в кв. "Райково" ("Св. Неделя", 1836 г., и "Св. Теодор Стратилат", 1836 г.), една в кв. "Дунево" ("Св. Илия", 1859 г.) и две в кв. "Устово" ("Св. Николай Чудотворец", 1836 г., и "Успение Богородично", 1865 г.).
В неделя, 2 юли, тържествено ще бъде осветена най-новата църква на Смолян – "Св. Висарион Смоленски". Младите смолянски проектанти – архитектите Антон Тодоров, Николай Бечев и конструкторът инж. Ангел Бедров, изработиха и безвъзмездно дариха един съвършено авангарден проект на кръстокуполна църква. Тя е истинско предизвикателство за смолянските граждани и всички родопчани. Огромното мнозинство от тях разбират, че проектантите е трябвало да се съобразяват със съвременния начин на живот, с новите схващания по отношение на религията. За съжаление сигурно ще се намерят и слепи подражатели на традицията, които ще критикуват храма като "неканоничен". На тях ще припомня два случая от европейската културна история.
В 1889 г. за Международното изложение в Париж на инженер Гюстав Айфел е възложено да построи желязноскелетна кула, за да се покаже развитието на техниката от ХIХ в. и широките възможности за употреба на метал в строителството. Недоволството от кулата е толкова голямо, че нейният автор напуска за известно време Париж и се установява в Будапеща. Там той построява известната желязноскелетна гара. Сега Айфеловата кула е символ на Париж, а и унгарците се гордеят със столичната си гара.
Не някой друг, а знаменитият руски писател Николай Василиевич Гогол нарича "грозно чудовище" построения през 1555-1560 г. храм "Василий Блажени" в Москва. Може ли някой днес да си представи Червения площад в Москва без този шедьовър на руското църковно строителство и изкуство?
Видно е, че единственият съдник за стойността на даден архитектурен паметник е времето. Истинската оценка на храма ще дадем не ние, а следващите поколения. Защото той е адресиран до тези, които ще дойдат след нас със своите неизвестни вкусове и духовни потребности. Ето това са прозрели ктиторите, проектантите и строителите, търсейки ново виждане за това, как трябва да изглежда една църква, предназначена да служи на хората през третото хилядолетие от раждането на Спасителя.