Прочетох книгата "Страстите Христови" с вълнение. Въпреки че знаех съдържанието й. Или може би – точно заради това. Тези последни часове от земния живот на Иисус Христос отекнаха в мен със силата на една преоткрита истина. Въздействаха ми като поезия на дълбокия размисъл.
За пръв път, освен в подвига на Спасителя, аз се вгледах и в драмите на останалите герои – на Понтий Пилат, на три пъти отреклия се Петър, на Богородица, на Мария Магдалена, на войниците, разиграли на зарове хитона на Христос, на Симон Киринееца, изнесъл кръста до Голгота, на предателя Иуда, на неверника Тома. Припознах във всички тях черти от хора, принадлежащи към днешното време – богати и бедни, врагове и приятели, далечни и близки.
И осъзнах, че тъкмо в личните драми на тези обикновени евангелски герои е закодирано посланието, скрит е великият смисъл от саможертвата на Иисус. Защото тяхното волно или неволно съпричастие към Страстите Господни зачерква безвъзвратно досегашния им живот и променя завинаги техния свят.
Разбрах, че всъщност тази книга съвсем не е историческа – тя е книга за днешния ден. И за всеки ден. За всяко време, което поставя пред човека изпитанието на Новото, на Промяната.
Проумях защо вече две хилядолетия безсмъртните Библейски слова просветляват душите и напътстват търсещите истината за света и за себе си. Защото Синът Божи е поел изкуплението на всички човешки грехове не окрилен от една всеобща вяра, а въпреки неверието, хулите и насилието от страна на тези, които той е спасявал.
"… Защото,
ако това правят със зеленото дърво,
какво ще бъде със сухото?" (Евангелие от Лука, 23:31)
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Коментари
коментара
