С литийно шествие пренасят одежди на 1000 г. в Кърджали
Източник: Монитор
При реставрацията, която продължила четири години са възстановени 70 сантиметра от епитрахила на висшия духовник, по който със злато са извезани геометрични и растителни орнаменти, както и изображението на Света Богородица с младенеца. Подобно нещо няма дори и в Лувъра, категоричен е проф. Николай Овчаров.
През 1998 година той разкрива цялата вътрешна част на църквата "Свети Йоан Предтеча" в Кърджали. При отварянето на криптата професорът се натъква на епископски гроб, чието съществуване било известно още от 1962 година.
В един мразовит ноемврийски ден започнахме отварянето на гробницата. Бяхме извикали и реставратор от Велико Търново, където се намира най-добрата лаборатория за химическа консервация, спомня си Овчаров. Почти никой от екипа не вярвал, че е останало нещо в гробницата. Затова и изненадата на специалистите при откриването на епископските мощи и дрехите била огромна. Операцията продължила повече от 13 часа. Частица по частица археолозите вадели остатъците от златотъканите одежди на епископа от Ахридос.
След четири години реставрация експертите са категорични, че съвсем скоро българите ще могат да видят нещо уникално – златна везба върху коприна на повече от 1000 години. Паметници от този тип се намират изключително рядко, категоричен е проф. Овчаров. Според него за Югоизточна Европа това е най-ранният археологически текстил.
Златната везба върху коприна била един от секретите на Византийската столица Константинопол, пазен в дълбока тайна повече от две столетия. Императорите забранявали да се разказва за технологията на производство.
Византийска хроника разказва как Михаил VIII Палеолог виждайки сина си да се връща от лов, облечен със златовезани дрехи се обърнал към него: "Сине, ти не бива да слагаш тези дрехи. Това е грях, защото те са направени с кръвта на ромеите. С такива дрехи можем да приемаме само посланиците на чужди държави и да изпълняваме нашите церемонии". Твърди се, че по това време подобни златовезани дрехи стрували колкото един град.
Средновековният византийски и старобългарски манастир в квартал "Веселчани" на град Кърджали най-напред бил описан от местни краеведи в средата на 30-те години като огромна могила с укрепления. През 60-те години в квартала започват да строят сграда за автомобилно стопанство и булдозерите частично разрушават могилата. Работниците попадат на стени и веднага се обаждат в историческия музей.
Археоложката Екатерина Манова започва разкопки и попада на много интересна и добре запазена църква. По необясними причини разкриването на обекта е спряно. 20 години по-късно проф. Николай Овчаров отива на обекта, който е превърнат в бунище. Началото на разкопките на екипа му съвпада с възродителния процес. За пет години между 1985 и 1989 година Овчаров открива огромен манастир и разчиства напълно културните пластове.
Археолозите се натъкват на крепостна стена с множество кули по нея, която опасва светата обител. В северния край се намира главната църква. В различни времена в двора са издигани сгради, свързани с монашеския живот – става въпрос за трапезарията на монасите, за помещенията, в които те са живели, за охранителни помещения (за вестиаритите-охранителна стража от селяни). Проф. Овчаров разкрива и двореца на епископа, който бил и игумен на манастира.
Оказа се, че главната църква е построена още през IX-X век. Това е времето, в което Византийската империя се опитва да християнизира напълно тракийските племена на бесите. Това е и причината манастирът да бъде така стабилно укрепен – целта е крепостните стени да защитят монасите от набезите на езичниците. При разкопките се оказва, че църквата била демонтирана до основи през XI век, за да бъде построена по-голяма катедрала.
Храмът бе запазен на височина повече от 4 метра, обясни пред "Монитор" проф. Николай Овчаров.
Църквата е от т.нар. Атонски тип. Времето на изграждането й съвпада със създаването на общежителните манастири на Атон. Ако преди това време е имало аскети и градски манастири, в този период Атанасий Атонски формулира идеята, че монасите трябва да живеят заедно в труд и молитва, за да могат най-добре да изпълняват задълженията си. Първите манастири от този тип са изградени на Атон, като началото е сложено от самата Велика лавра.
Манастирът край Кърджали е единственият разкрит манастир от тази епоха в православния свят, твърди проф. Овчаров. Твърдението си, че църквата е атонска той доказва чрез характерните огромни ниши от север и юг, в които монашеското братство сяда за молитва. Храмът е като близнак на "Свети Атанасий" от Великата лавра на Атон. Николай Овчаров допуска, че онези които са строили Великата лавра през 997-998 години, десетина години по-късно са построили и църквата в Родопите.
Храмът има изключително интересен и дълъг живот до XIV век, като най-важният ремонт е затварянето от запад на притвора и отварянето на входа от север. Това е един доста необичаен на пръв поглед архитектурен акт, който археологът Николай Овчаров обяснява по следния начин: Притворът от запад е бил превърнат в крипта за висшите духовници в манастира.
Постепенно църквата, която не е била изографисана в края на XII век се сдобива с чудесни стенописи и пищна мраморна декорация.
По времето на четвъртия кръстоносен поход между 1204 и 1207 година маркиз Бонифаций Монферадски изгаря манастира. След нашествието се наложил основен ремонт на сградите. Добавени са нови стенописи. Именно те ни дадоха шанса да научим истинското име на манастира, казва проф.Овчаров. Той и колегите му се натъкват на единствения надпис на български, оставен през XIII век от някой си Добромир. Графитът гласи : "Аз Добромир идвах в "Свети Продром". Така разбрахме, че обителта се е казвала "Свети Йоан Предтеча".
В края на XIV век манастирът и църквата са били изгорени по време на османското нашествие и с годините мястото постепенно се затрупва с пръст. Преди разкопките върху светата обител е била под 30 метрова могила от пръст. През 2000 година църквата е напълно възстановена с пари от Брюксел и от фондации . Преди пет години е осветена повторно и в момента приема богомолци. Частично възстановен е и манастирът наоколо. Така загубеното през годините на османското нашествие уникално историческо наследство отново е върнато на християните.
