Църквата като рекламен агент на Дан Браун и Холивуд

Източник: Всеки ден

Ах, драги ми Владимир Илич, да бихте могли да надигнете мумифицираните си останки от мавзолея ви на масов убиец, щяхте да сте щастливи да видите как вашият възглед за киното се потвърждава и днес. Ето, че и Светият Синод на Българската православна църква припозна в киното най-важното от всички изкуства. И Католическата църква в посткомунистически Китай също така. Иначе биха ли надали вой за някакъв си филм, пък бил той и "Шифърът на Леонардо"?

Висшият клир мина метър появата на книжния пазар у нас на романа на Дан Браун, нищо, че се превърна в световен бестселър. Защото знае, че подобни сюжети изискват известно интелектуално усилие и време, за да бъдат прочетени. А после пък бързо се забравят, все пак става дума за книжни хитове, а не за класика, нали. Киното, обаче, е друга музика. Затова висшият православен клир заклейми холивудската лента и поиска тя да не бъде показвана у нас. Току виж подкопае устоите на хилядолетната ни църква.

Католическа Европа беше скандализирана от книгата на Браун, филмираният от Рон Хауърд бестселър тушира емоциите, а епископатът се успокои, че когато е висша семейна и родова ценност, вярата не може да бъде току – така лесно провокирана и разклатена.

Едва ли в обществото ни би се намерил адвокат на Синода, който да пледира, че ревностната борба за православната вяра трябва да минава през забрани и анатеми. И ако има свещеници, които все още не са осъзнали тази простичка истина, е време да си отворят очите за нея. Силови реакции, каквато е тази на управителното тяло на БПЦ по повод филма "Шифърът на Леонардо", обикновено имат обратния ефект и историята е пълна с подобни примери. Какво очакват светите православни старци? Държавата да вземе нещата в свои ръце (както неведнъж е правила преди тоталитарната) или филморазпространителите да си посипят главата с пепел и да се откажат смирено от очакваните печалби? Не, разбира се.

Ефектът от акцията на Светия синод може да бъде единствено и само бумерангов, а без да иска Българската православна църква стана рекламен агент на Дан Браун и Холивуд. Изкушените да разлистят бестселъра и да изгледат лентата на Рон Хауърд ще се умножат след призива на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил и на останалите все достолепни архиереи на църквата ни. И толкова. Други смисли, особено тревожни за православието и православните, едва ли ще има. Особено такива, които биха оспорили сакралността на образа на Божия Син.

В едно отношение Христовите църкви – и Католическата, и Православната имат правото да се гневят. И то е свързано не толкова с посегателството, както го разбират някои, върху езотеричните тайни на християнството, а със самозабравата на хора, които дръзват да хвърлят сянка на съмнение върху непорочността на този, който прие върху си старозаветните грехове на човешкия род и го издигна в новозаветната епоха на любовта. А любовта прощава всичко. Дори жаждата да окаляме мита за Христос, който е Център на цялата ни ценностна система.