Вместо вести: слънчево, но хладно

2. за гоце: че президентът имал досие, но не бил агент (виктор не разбрах кой е…)
3. за савой: до скоро мислех, че е водка, но се оказа голяма афера (и там имаше някакъв виктор…)
4. за казармата: че отпада, но ще се учи в пети клас…
5. за Биг Брадър: не ми стана ясно кое е грях и кое не – да участвам или да не го гледам…
6. за смолян: че осветиха нов православен храм и се даде гласност на идеята за нова епархия; за забрадките на момичетата, които противоречат на училищния правилник и жалбата на Обединението за ислямско развитие и култура до Комисията за защита от дискриминация…
7. за шунката: че е футболна топка или не е блажна, защото е от „месце”…
8. за джамията в центъра на София: дали ни пречи шумът от високоговорителите или тя…
9. за плажовете: че са под водата, но за туристите няма страшно…
10. за прогнозата: че е слънчево, но хладно.
Мога да я продължа и още повече да я объркам.
Едва ли начинът ми на четене, слушане на новините и гледане на рекламите е причина да не ми става ясно какво „искат да ми кажат”. Не ги разбирам тези „вместовести” и образи. Живея си редом с тях. Хем сме заедно, хем не сме едно. Нещо като дилемата: с О или с У се пишеше думата… Ама най-лесно е да пишем, както чуваме (понякога така живеем – както дойде). Нашите вместовести са такива, заместващи. Няма какво да се опълчваме на Реалността.
А проблемът, че не мога да я възприема тази дебело подчертаната, невместима и непонятна за мен вместореалност, си е лично мой (както и класацията ми Топ 10).
Приемам, че нещо ми се случва в реално време, но не мога да възприема „нещото” за реално. Едно неидентифицирано летящо в пространството вместонещо, което някой ден може да ме цапне по челото и да ми преобърне вместоживота или да ме „замисли”.
„В този сезон ще покажем до къде може да стигне животът на един човек.
Как могат да се случват абсурдни неща и все пак човек да продължи да живее. Нямахме предвид някакви луди хора, а хора, на които постоянно се случват разни неща. Когато ти се случват разни неща, не може да не се замислиш. А мислещият човек е интересен човек.” – казва в едно интервю* главният редактор на Биг Брадър Ники Николов.
Мислещият човек е не само интересен, може да е един объркан от мисли човек, объркан от същите тези абсурдни неща, които му се случват или някой му е казал, че са се случили. Събитие ли е, човек ли е, или амбиция, или претенция за случване, храна или вещ, която да означава нещо в живота ни… Не мога да разбера къде се намирам, нещо като в страната на лъжата. Където и да идеш, когото и да попиташ, все ще ти говорят, ама нищо няма да ти кажат. Всичко е мода, настървение, намеци и провокация…
На въпроса „Алчността ли води след себе си другите грехове?” г-н Николов отговаря така: „Ние не случайно избрахме темата за греховете, аз смятам, че Църквата в България е най-мързеливото създание. Хора, които си живеят в свой собствен свят, в който няма нищо духовно. Идеята за тази рекламна кампания беше да предизвикаме дискусия за това колко актуални са седемте смъртни гряха. В днешно време няма човек, който да не е извършил и седемте, и то защото няма друг начин, по който може да се оправи в живота.”
Колко актуални са греховете и актуална информацията за тях в новинарските емисии?! Нащрек съм! Особено днес съм много нащрек. Да не би някой да реши да се произнесе официално по моята Топ класация, начело с авторекламата на Биг Брадър, или рекламата за шунка по време на пост… Тогава няма да се отървем и ще затънем в това безкрайно и лепкаво Вместо. Замислям се над нещата, които ми казват, че са се случили, но все по-малко им вярвам.
Ще бъде слънчево, а на нас ще ни е хладно, ще бъдем на плажа, който се намира под водата, но ние ще сме сухи. Още един нереален ден в реално време ни подмина, без и вест да ни остави…
* Биг Брадър: Не можеш да оцелееш без грях, от Велина Каравасилева, публикувано в tialoto.bg