Църквата през погледа на медиите
В процеса на изграждане на демократичното общество медиите имат ключово значение. Със своята избирателна и интерпретативна способност те са активен участник в създаването на новите светогледни структури на обществото. В този смисъл взаимоотношението им с Българската православна църква и отношението им към религиозно-мирогледните теми е явление, което заслужава да бъде изследвано и осмисляно като процес и тенденции.
Явленията, които се наблюдават в печата, са в голяма степен валидни и за останалите медии – paдио, телевизия и т.н.
Наблюдава се разминаване и несъответствие между БПЦ и медиите във всички сфери на действителността: култура, политика, образование и т. н. Тези проблеми отразяват и мултиплицират проблемите на общуването между БПЦ и обществеността като цяло и пречат на пълното конституиране на Църквата в общественото простарнство. Централен проблем в тях е липсата на разбиране, че макар да присъства във всички светски измерения ¬ включително и в медийните ¬ Църквата по своята същност е качествено различна от всички светски институции, което обикновено се забравя при боравене с църковната проблематика. В своето божествено измерение Църквата е "отвъдна", мистична, трансцендентна. И постигането на нейната същност е невъзможно с чисто умствени и словесни средства. Но това не значи, че за Църквата може само благоговейно да се мълчи. Ако би било така, тогава всякакво писане (и говорене) от страна на медиите по същинските църковни въпроси би било априори погрешно – като подмяна на Божието с кесаревото.
Но медиите не са обречени на априорна несъвместимост и неадекватност спрямо Църквата. Първо, защото Църквата има и земно измерение, както и земни носители. И второ, защото компетентната медия е в състояние да препрати своя читател към съответната форма на постигане на църковните истини – вяра, молитва, тайнства, съзерцание, църковна практика и пр. Тъй че светската преса теоретически би могла да отразява пълноценно и адекватно църковната проблематика. Освен това в същността си християнството винаги е било медиатично по характер, в смисъл на пресъздаване на вярата, процес, който при правилно боравене от страна на медиите с верската проблематика би могъл да съществува и чрез средствата за масова комуникация.
Анализът на пресата показва, че медиите са тези, които създават модела на Църквата в обществото и се явяват най-мощните интерпретатори на религиозен светоглед. Разбирането им за вярата, от една страна, деформира и се наслагва върху общото състояние на православното съзнание у нас, а от друга – то е резултат от обществените нагласи, очаквания и потребности на масовия вкус. Но те нямат собствено православен светоглед. В Църквата те виждат предимно традиционна историческа и културна ценност. За тях Христос е само човек, а не Бог. Като правило историческото съществуване на Иисус Христос не се поставя под съмнение. Той се възприема като велик духовен учител, но не и като Бог ¬ в истинския троичен християнски смисъл. Те не препращат към нещо, което е отвъд техния достъп (и тяхната компетентност), а обратно – свеждат "Божието" до "кесаревото" и профанизират сакралното.
Обикновено в медиите няма открит атеизъм или заявена антихристиянска позиция. Но за нито един от изследваните ежедневници Православието не е меродавно. В йерархията на ценностите то стои на заден план. Нещо повече – самите медии се смятат за меродавни относно Църквата и се държат в позиция на неин коректив.
Като цяло те вземат отношение към всички светски и политически аспекти на църковната тема – личността на духовника, вътрешните за клира дела, обществената роля на Църквата, отношението й с другите деноминации. Но те не разбират религиозното измерение на институцията, Православието и християнството изобщо, вследствие на което имат погрешни очаквания от Църквата и не я разпознават като авторитет в реално духовно измерение. Те я разглеждат като земна, идеологическа организация, която трябва да отговори на техните обществени очаквания. Гледната им точка свежда Църквата до институция и изключва вярващите от нея.
Друга важна особеност е, че фактически медиите толерират и пропагандират нехристиянски религиозен светоглед чрез астрологически, окултистки материали и пр., който обаче не се осъзнава като такъв от тях. По правило те винаги са настроени против сектите, но не ги разбират и често стават проводници на сектантски идеи, които извадени от контекста на собственото си учение звучат приемливо на пръв поглед.
За медиите основно кредо е верският релативизъм. За тях нито една религия – включително и християнството – няма "монопол" спрямо истината, а всеки има "свой" път към Бога, който може да намери и извърви сам, без Църквата. Липсва познание у пишещите на религиозни теми относно разликите между различните християнски деноминации. Протестантството не се разглежда като значим религиозен субект, партньор или опонент на Православната църква. Единствено римокатолицизмът се приема като обособен религиозен християнски субект, различен от Православието, най-често противопоставен на него в позиция на превъзходство. Образът на римокатолицизма във вестниците фактически се персонализира чрез личността на папата.
В пресата православната тематика заема повече място, отколкото всички други вероизповедания взети заедно, но няма постоянни християнски рубрики върху цяла тематична страница дори в броевете в края на седмицата. В редакциите не достигат квалифицирани кадри, които да боравят компетентно с църковната и религиозната проблематика , рядко се търси мнението на експерти (православни богослови) или на носителите на меродавност (главно епископите).
Медиите нямат специфичен език за Църквата. Използват обичайния си език и стил, който е разрушителен, ексцесивен, принизяващ. Логиката на техния интерес към църковната проблематика е паразитна и затова разрушителна.
Църковната тематика обикновено присъства с недуховни събития (имоти, политика, разкол и пр.), а духовните събития се свързват с нецърковна тематика (полтъргайсти, екстрасенси, астрология и пр.).
Тъй като за разгледаните медии всички църковно-религиозни аспекти се свеждат до техните светски и политически измерения, област в която те са на собствена територия, се опитват да "помогнат" на Църквата със съвети и идеи за реорганизация, сякаш това е част от демократизирането на обществото. Много често те се опитват да изземват нейни функции включително по отношение на нравствеността и вярата, както правят това и в други области, които смятат за "опразнени" от съответния титуляр – икономика, обществен живот и т.н. Така те изграждат една своя, виртуална "църква", която напълно подменя истинската. Това обаче не се разпознава от медиите. По-подробния анализ на явлението е тема за друга статия. Едно от следствията му обаче е все по-задълбочаващия се разрив между интелектуалците и Църквата и изобщо между християнството и съвременната култура.
Противно на читателските ни настроения обаче, направеният анализ на пресата доказа, че политически неангажираната ежедневници в лицето на "Труд" и "24 часа" не води планирана кампания за дискредитиране на Църквата и религията в смисъл, че няма предварителен план или стратегия за нейното дискредитиране. До противоцърковни позиции те стигат спонтанно, вследствие на неразбирането на религиозната проблематика, съществуващите в медиите политически и светогледни предпочитания и липсата на съвременна медиатична политика от страна на Църквата – пресконференции, комюникета, брифинги, официални публикувани становища и т.н
Политически пристрастните ежедневници – "Демокрация" и в по-малка степен "Дума" – през разглеждания период водят политика на дискредитиране на Църквата, но тя най-често е отзвук от външни спрямо собствено религиозната тематика фактори.
Това са само част от щрихите, описващи сложното взаимодействие между БПЦ и медиите. В крайна сметка, образът на Църквата, който се създава в публичното пространство, дори и като цяло да е плод на добронамереност, не съдейства за правилното протичане на процесите на развитие вътре в самата Църква, създава негативни нагласи в общественото мнение, вследствие на което Църквата се лишава от необходимата й обществена подкрепа, за да извършва своята просветна, образователна и социална дейност в достатъчна степен, както и да разпространява пълноценно християнската вяра, за което е призвана. Затова са необходими целенасочени и постоянни усилия в публичното пространство в посока на създаване на връзки между обществото и Църквата.
