За живота в света или съвременната проповед на православния християнин

С тези разсъждения бих искал да се включа в диалога по отношение на участието на Тодор Карагьозов в предаването „Биг Брадър 3”…

За тези православни християни, които живеят в света и не са се оттеглили в уединение да водят „невидимата бран”, винаги е бил актуален въпросът за отношението им към заобикалящият ги свят. Дали да се дистанцират от него или да бъдат една „друга” част в него? Дали всеки в своята си „градинка” трябва да следва думите на Спасителя:

„Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден” (Марк. 16:15-16). Но как да стане това? Нали проповядват и католици, и протестанти, и сектанти, и будисти, и кришнари и тем подобни. По какъв начин да накараме хората да вярват точно на нас?

„Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. Тъй да просветне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” (Мат. 5:14-16).

Ако вярваме в православието, то трябва да вярваме и в плода, който принася то. „А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, вяра, кротост, въздържание” (Гал. 5:22, 23). Това е, което може да отличи нашата проповед – плодът на духа. „С това ще се прослави Моят Отец, ако вие принасяте много плод, и тогава ще бъдете мои ученици” (Йоан. 15:8).

В този дух аз лично определям участието на Тодор в шоуто като акт на поемане на отговорност към това, което става около нас. Чрез своята постъпка той свидетелства за православния светоглед и начин на живот. Той дава алтернатива на зрителите (предимно млади хора, незнаещи много за Бога) да изберат своя модел на поведение. Така малко от малко той променя света и може би и самия Биг Брадър.

А ако не издържи? Ако се съблазни и изложи? Ако само си навреди в това греховно предаване с тези хора с „либерално” поведение?

Като лична позиция бих цитирал св. Николай Велимирович:

„Милосърдна Богородице Небесна, опази всички, които са се запътили по пътя на праведността, да не се уплашат от грешниците и да не ги презрат. За да не ги направи страхът им богоиздайници, а презирането на грешниците – човекоубийци”(1).

И не трябва да забравяме, че не сме сами. По молитвите на Света Богородица, на преподобните наши отци, на всички светии и на нашите братя християни Господ Иисус Христос е с нас през всички дни до свършека на света (срв. Мат. 28:20).Също така и винаги да помним думите на Спасителя: „Аз съм лозата, вие пръчките, който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо” (Йоан. 15:5).

1 Епископ Н. Велимирович, „Езерни молитви”, стр. 152, изд. „Омофор”, София, 2003 г.