Православието в информационното общество: от обособеност към диалог
[Доклад от международната конференция "Църквата и съвременното общество", Русе, 2005 г. Сборник с материалите от конференцията можете да изтеглите оттук (за регистрирани потребители).]
Обсъждането на проблемите, свързани с особеностите на историческото битие на Църквата в условията на информационното общество, не се отнася само към областта на социологията, религиознанието или културологията. Тук трябва да каже своята дума и богословието. Нещо повече, би било сериозен пропуск при изучаването на информационното общество да не се дооценяват богословските аспекти. Ние трябва да обобщим опита на Църквата в областта на използване на комуникационните технологии, от една страна, и взаимодействието със секуларизираните масмедии, от друга, както от практическа, така и от теоретична гледна точка. Предполагам, че именно теоретическото осмисляне на този опит има особено значение за развитието на диалога между Православната Църква и съвременното общество.
В английския език думите communication (комуникация, общение) и holy communion (свето причастие) произлизат от един корен. В тайнството Евхаристия ние влизаме в общение с нашия Господ и Спасител Иисус Христос и този тайнствен акт на общение-комуникация изгражда Христовата Църква.
Чрез словото на Господа са сътворени небесата (срв. Пс. 32:6). Господ заповяда на Църквата да възвестява Неговото слово. Свети апостол Павел казва: „… и словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила” (1 Кор. 2:4). И днес Божието слово е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч (срв. Евр. 4:12). Дарът на слово е онзи дар, за който следва да се молим така: „Молете се с различни молитви и моления по всяко време, с помощта на Духа… и за мене, когато пожелая да говоря, да ми се даде слово, та смело да разкривам тайната на благовестието” (Ефес. 6:18–19).
Като проповядват Евангелието, християните влизат в сложен комуникативен процес, участват в диалога на културите, като използват огромен арсенал от комуникационни технологии. Би било недопустимо опростяване проблемът за комуникацията да се сведе само към външната, мисионерска дейност на Църквата. Светейшият патриарх Алексий говори за три нива на общение: „Общението чрез слово между единоверните пастири и миряни има голямо значение и допринася видима полза, тъй като дава възможност за свободна размяна на мнения, възможност за сравнение и по-добро осъзнаване на собственото духовно състояние, доближава ни по-интензивно до познанието на Истината. Второто ниво на нашето взаимно общуване е общението в съвместната молитва. Това ниво е по-дълбоко и по-жизнено от първото, защото то предизвиква сърдечна топлина, взаимно разположение и приемане, създава доброжелателност и любов, прави ни братя и сестри в Христос. И третото най-високо и необходимо ниво на общение е единението в тайнството на тялото и кръвта Господни, в тайнствто на св. Евхаристия, която неразделно ни съединява с Бога и ни прави безсмъртни наследници на Божието Царство. Но в Евхаристията ние приемаме Христос, Неговото Свето Тяло и Кръв не пасивно, а активно, за да придобием Неговата сила за живот. Ние се приобщаваме не само, за да имаме вечен живот, но и за да изобразим Христос в своя всекидневен живот, за да израства в нас семето на вечния живот, да ни завладява, за да станем продължители на Христовия живот, на Неговите мисли, действия, желания, по думите на Самия Иисус: „Пребъдвайте в Мене и Аз във вас” (Ин. 15:4) и на Неговия апостол: „…и вече не аз живея, а Христос живее в мене” (Гал. 2:20), т.е. реално чрез себе си, в своя живот да се прояви Богочовешкия образ на Христос”1.
В своята пълнота Църквата е идеално съобщество, общество от светии. Затова може да се каже, че Църквата е „идеално информационно общество”, в което комуникацията, свободна от препятствия, неразбиране и отчуждение, се осъществява и между самите хора, и между Божия народ и Самия Бог. Митрополит Йоан (Зизиулас) подчертава: „Църквата като общност отразява Божията същност като общение и това общение ще бъде в пълнота проявено в Царството”2. Но това общение „произтича не от социологическия опит, а от вярата”3. Ето защо реалностите на информационното общество, новите понятия и новите интерпретации на традиционните понятия се нуждаят от богословска оценка. И първото между тях е самото понятие за информация.
Още през 1973 г. американският социолог Даниъл Бел заяви, че „постиндустриалното общество е информационно общество”.4 Компютрите, интернет и свързаните с тях информационни технологии придават качествено ново измерение на процесите на глобализацията5. Един от водещите експерти по проблемите на глобализацията М. Делягин твърди, че „именно технологиите обединяват развитата част на света в единна комуникационна система, като създават единно финансово-информационно пространство, което е критерий за глобализация”6. В концепцията на електронно-цифровото общество7 е въведено дори едно ново право — правото на информация, под което се разбира правото на достъп до информационните ресурси, преди всичко до базата данни (новини, научни постижения и др.), поместени в глобалната компютърна мрежа.
Това означава, че понятието информация е ключово и се нуждае от точно определение. Но тук възникват най-съществените трудности. От една страна съвременните философи твърдят, че относително новото понятие „информация” е в същото време едно от основните понятия в живота на човека и обществото. Нещо повече – в социологията и социалната философия възниква тенденция чрез понятието за информация да се определят много други понятия. От друга страна е очевидно, че днес не съществува точно определение за понятието „информация”. Например, основоположникът на кибернетиката Н. Уинър формулира своя подход така: „Информацията е информация, а не е материя или енергия. Днес не може да съществува някакъв материализъм, който да не допуска това”8. Най-разпространено е твърдението на К. Шенън за това, че информацията намалява степента на неопределеност в една или друга област.9 Един от последните опити да даде определение за информацията предприема руският експерт в областта на глобалистиката Михаил Делягин. Той твърди, че „информацията е способността на материята да бъде възприемана”10. От философска гледна точка това определение е откровено слабо, дори само защото говори за качествените характеристики и напълно игнорира количествените.
Но нека предположим, че Михаил Делягин е прав. Във философията възниква здрава връзка между понятията за материя и информация и тази връзка се абсолютизира. Ако се съгласим, че информацията е само „способност на материята”, то проблемът Църква и информация ще бъде пределно локализиран: информация в строгия смисъл на думата ще можем да наричаме само материалните аспекти на църковния живот, различните сведения за църковната дейност и нищо повече. Следователно значителна част от човешкия опит, като духовният, мистическият, ще се окаже извън границите на „информационното поле”. С какви средства тогава ще се осъществява комуникацията в Църквата, как ще се предава молитвеният опит и подвижничеството?
В опита си да даде философско определение на информацията, Делягин се позовава на математически модел. Наистина проблемът за достоверността на информацията получава специфична интерпретация в кибернетиката. От математическа гледна точка цялата информация е достоверна или е възможно да твърдим, че проблем на достоверността на информацията просто не съществува. Работата е там, че бит е единица информация, а той съществува само в две състояния – „0” или „1”, „да” или „не”. „В „света на числата” информация е всичко, което може да бъде сведено до „потока” битове”11. Всяка информация се състои от битове и може да бъде сведена до тях.
От това следват няколко важни заключения. Първо, като единица информация битът е абстрактно понятие. Той може да изразява всичко – думи, музика, графика и т.н. Второ, битът се намира в едно или друго състояние. В цифровата формация няма никаква неопределеност. Всяка единица информация се намира или в състояние „0” или в състояние „1”.
От богословска гледна точка информационният модел поставя редица съществени въпроси. И първият от тях е какво става с тайната и тайнството, ако информационният модел на света е конструиран от битове и е поток от данни, „нули” и „единици”?
Без срещата с Христос, която винаги е тайна и лично откровение, не може да има вяра. Господ се обръща към нашето сърце и Неговото послание не се състои от абстрактни битове. Ние сме призвани да направим сериозен богословски анализ на този проблем. Наистина ли информацията е преди всичко качество на материята? Или информацията има отношение както към материалния, така и към духовния свят? Дали не допускаме богословска грешка, като използваме твърде широко понятието информация?
Действително, ако ние направим предварителен анализ на проблема, ще се окаже, че информацията притежава редица специфични характеристики, които значително усложняват богословските изследвания в тази област. Но преди всичко ние трябва да се обърнем към Свещеното Писание. Разбира се нито пророците, нито апостолите говорят за информация. Това понятие е на по-малко от сто години. Но сред най-близките по смисъл понятия често се срещат понятията знание и познание. Как авторите на свещените текстове са разбирали тези понятия и какви основни техни черти са подчертавали? В Книга Еклисиаст се казва: „Голяма мъдрост – голямо страдание, който трупа познание, трупа тъга” (Екл. 1:18). Потребителското общество е окончателният преход от сотириологичната култура (културата на „спасението”, чийто смисъл е отнесен извън пределите на земния живот) към хедонистичната култура, насочена към радостите и насладите на земния живот. Съответно на това хедонистичната култура предполага избавление от скръбта като преграда към насладата, а Свещеното Писание здраво свързва знанието и скръбта. Така, ако от живота си отиде скръбта, след нея си отива и истинското знание.
Апостол Павел посочва непосредствената връзка между знанието и любовта към Бог: „Ако обаче някой обича Бога, Бог го е познал” (1 Кор. 8:3). Тоест, само този, който встъпи в лично отношение с Бога чрез молитва и в тайнствата на Църквата, получава истинско иконично знание. Не случайно в коментарите на преп. Максим Изповедник върху думите на Спасителя „не ви познавам” (Лук. 13:25) се казва, че Той не ги познава, защото молещите не са имали лично общение с Него. От духовно-нравствена гледна точка, човешкото знание не винаги носи положителен характер. За да предпази Тимотей, св. апостол Павел му казва, че трябва да се отклонява от скверното празнословие и от възраженията на мнимото знание (срв. 1 Тим. 6:20). Тук мнимо знание е може би това, което днес е прието да наричаме информация. То е това знание, което прикрива зеещата празнота, противоположно на иконичното знание, което се основава на познаването на първообразите и възхождането към тях. Разбира се във вечността всяко знание ще изчезне и ще остане само любовта: „Любовта никога не отпада. Ако има пророчества, те ще престанат, ако се говорят езици, ще замлъкнат, ако е знание, ще изчезне” (1 Кор. 13:8).
С други думи, от евангелска гледна точка онези философи, които посочват връзката на знанията с материалния свят, не са много далече от истината. Те обаче виждат характера на тази връзка по различен начин. Знанието, дори християнското, ще изчезне само в този смисъл, че то ще стане ненужно в неговата земна форма. Ще настъпи ново знание, което по-точно ще наречем познаване на първообразите и виждане на лицето на първообраза. Нещо повече, ще стане просто невъзможно да съществува мнимо знание, което неминуемо отрича самото съществуване на Бога и на първообразите от невидимия свят.
Епохата на Просвещението поставя въпроса за съотношението между вярата и знанието и го решава в полза на последното. До края на ХХ век този въпрос беше в центъра на общественото внимание. Днес митът за сциентизма като всемогъщество и всезнание на науката остава в миналото, но проблемът само се усложнява. Възникна тристепенната схема вяра—знание—информация. Как да се определи характерът на връзката с второто звено? Как се съотнасят понятията информация и знание? Даниел Бел прави следното разграничение в термините: информацията означава „обработка на данните в най-широк смисъл на думата”, знанието е „организиран набор от факти и идеи, който е обосновано съждение или резултат от опит, предаван чрез някакво средство за комуникация в някаква систематична форма”.12 С други думи знанието редставлява проверени, достоверни сведения, но в информационното общество тяхното значение постоянно намалява.
Нека сега да съпоставим тези представи с характерното изказване на Жан Бодрияр: „Информацията става все повече, а смисълът – все по-малко”13. Това означава, че информацията става все по-малко иконична. Ако в иконата зад видимия визуален образ стои невидимият Първообраз, то информацията в съвременните системи за масова информация (СМИ) не носи реално съдържание. Тя става самоцел, превръща се в игра. В резултат на това, както по-рано научното знание се опитваше да отрича вярата, така днес информацията въстана срещу знанието. Информацията често е насочена към това, да лиши човека от твърдо, истинско знание, до го потопи в хаоса на информационното пространство. И тук Църквата има важна мисия: в съвременното информационно общество, където диктатът на информацията става все по-силен, е необходимо да свидетелства за „иконосферата”, която е всеобщо пространство на свещеното. В нея влиза всичко, сътворено от Бога чрез Христос (срв. Евр. 1:2), чрез Неговото Слово и по Негов Образ. „В тази сфера влизат невидимият и видимият свят, цялата Вселена, включително човекът. Универсалната иконичност на невидимия свят е нарушена от Деница, пожелал да стане като Бог, но вместо това, заменил иконата с антиикона и маска, зад която е принуден да се скрива… За втори път иконичността на света и човека e нарушена от самия човек. Грехопадението „разруши” и „раздроби” единната иконосфера на свят на невидимите първообрази и на свят на видимите предмети, като при това до голяма степен беше загубена и способността да се съзира иконичността на видимия заобикалящ свят. Накърнената иконосфера на културата и науката е само последица от тази метафизична загуба на общата съборност и синергийност на иконосферата”14. Пред Църквата стои задачата да възстанови иконосферата в нейната универсална пълнота. И тук единственият път е вярата, въцърковяването на човека и въвеждането на всички сфери от човешката дейност и на самия свят в иконосферата на Църквата.
Говорейки за препятствията, които интелектуалната мода и идеологията поставят, е уместно да припомним постмодернизма, който като интелектуално движение и социален проект не приема никакви претенции за установяване на истината, а твърди, че съществуват само нейни „версии”. Нещо повече, не се приема какъвто и да било стремеж към уточняване на смисъла, тъй като има безброй „смисли”.
Можем да кажем, че информацията се изправя срещу знанието и преди всичко срещу иконичното знание, в чиято основа лежи познаването на Истината, Словото и Образа, които се съединяват в Христос.
И тук не можем да заобиколим проблема за езика като система за комуникация. Теоретиците на постмодерността твърдят, че всичко, което ние знаем за света, го знаем посредством езика. В своя пределен израз това довежда до радикалното отрицание на реалността, което Мишел Фуко формулира така: „Въобще няма действителност; всичко, което съществува е езикът и дори когато говорим за езика, ние отново сме принудени да се ползваме от него”15. С други думи, цялото наше знание е в крайна сметка проблем на езика, а всеки жизнен опит в крайна сметка е опит от информацията16.
Но в същите тези години един значим писател аскет на ХХ век, който като че ли полемизира с Карл Барт, утвърждава християнското отношение към езика. Архимандрит Софроний Сахаров говори и за значението на езика в Божието домостроителство. В нашия случай неговите разсъждения са ключ към разбирането на езика като комуникационна система: „Човешкият език е предназначен за изразяване на реалности в различен план: има житейски план — на естествените потребности; има близък до него и все пак различен — на примитивните душевни чувства и страсти; има език на политическата демагогия; има научен, философски, език на поезията; накрая, най-висшият от всички — езикът на Божественото Откровение, на молитвата, на богословието и другите отношения между Бога и хората — литургичният език. Абстрактното познание на битието има метафизични корени; към него се отнасят науката, философията и преди всичко богопознанието. Думите, които изразяват горепосочените видове познание така, както и Божиите имена, произлизат от сферата на ума, от областта на метафизиката. В същото време на тях им е свойствено да предизвикват в ума или сърцето различни реакции и в този смисъл те са „условни рефлекси”, носещи непосредствен автоматически характер”17.
Отец Софроний не се съмнява, че пред всеки език е поставена особена задача: „Да въведе слушателя или читателя в тази областта, към която принадлежи даденият език. Като отчитаме „условно-рефлективната” енергия на думите, ние трябва да отделим особено голямо внимание на литургичния език, призван да поражда в умовете и сърцата на молещите се чувството за висшата реалност. Това се постига чрез наличните имена и понятия, които принадлежат изключително към плана на божественото, а също така чрез употребата на неголямо количество специфични изразни форми”18.
Смятам, че това е един от малкото богословски текстове, които се отнасят непосредствено към проблемите на комуникацията и информационното общество. Необходимо е да споменем също и съчинението на богослова и филолога Валерий Лепахин, и особено разработената от него теория за иконичността. 19 Става дума не за принципите на иконичност в конвенционалната семиотика на Чарлс Пирс20, Кристиан Метц или Умберто Еко. Иконичността в теорията на Валерий Лепахин посочва връзката между земното и небесното, в това число и на езиково ниво. Човек може да съхрани земното и небесното само като утвърждава и усилва тази връзка. Както показаха постмодернистите, разрушаването на тази връзка води до загубата не само на небесното, но и до девалвация на земното. Загубата на иконичността на езика води до качествено изменение на вербалната комуникация. Езикът е средство (посредник) в познанието на различни нива на битието.
Смятам, че днес за нас е от голямо значение да се позоваваме на понятието иконичност, тъй като подмяната на съдържанието на понятието икона в съвременността става много честа. Имам предвид главно употребата на понятието иконка в съвременната компютърна терминология21.
Очевидно е, че копирането на английската словоупотреба в руския език води до девалвация на понятието икона. Едновременно с това в хуманитарните науки и информация влиза и такова разбиране за иконичност, което от православна гледна точка е антииконично.
„Media is the message” — тази парадоксална формула на един от авторитетните изследователи на масовите комуникации Маршал Макюлън – дава ключ за разбирането на ролята на масмедиите в съвременния свят. „Средството за комуникация (или посредникът — устната реч, текстът, живописта, филмът, танцът22 и т.н.) е послание”. Въздействието на средствата за масова комуникация върху живота на човека трябва да се оценява не само чрез анализиране на отделни издания, телевизионни канали или програми (новини, ток-шоу, филми). В какво се състоят принципните различия на печатните СМИ от електронните, ако се оценява тяхното влияние върху обществото и нашата нагласа? С други думи, има съзнателно послание на субекта, но има и послание на посредника, медиума. Как обаче да ги различим? Вярно ли е, че посланието на посредника в наши дни безусловно доминира над посланието на субекта?
Този въпрос трябва да стане един от основните в нашите изследвания в областта на богословието на комуникацията. В какви форми днес е възможно адекватно и ефективно да се провежда мисионерска дейност? Киното, телевизията, интернет, рекламата, рок-музиката… Могат ли те да бъдат пълноценни носители на Евангелското благовестие? Дискусията за това продължава вече дълго, но всъщност засяга само частни въпроси. Новите оживени църковно-обществени дискусии са свързани с едни или други събития в областта на културата или масовите комуникации, но не засягат проблема на комуникацията като такава. Например, напоследък проблемът за проповедта и киното се обсъждаше активно във връзка с филма на Мел Гибсън „Страстите Христови”, проблемът за рок-музиката – във връзка с проповедите на дякон Андрей Кураев по време на концертите на рок-групата „Алиса”. Предполагам, че днес подобни дискусии трябва да бъдат пренесени от плоскостта на черното и бялото, с единствено възможни отговори „да” или „не”, в принципно различна плоскост – какви ограничения налагат едни или други средства за масова комуникация на самата възможност за проповядване на Евангелието? От отговорите на тези въпроси зависи решението за това как да се използват тези системи за масова комуникация (СМК) от страна на Църквата. Въобще не трябва да се страхуваме от това, че някои СМИ ще се окажат неподходящи, поне днес, за нашата мисионерска дейност. Да си припомним колко трудно е било оцърковяването на културата през първото хилядолетие след Рождество Христово.
В един древен текст има интересен за нас пример. Поклонници дошли при един известен авва и се събрали за молитва. Като чул пеенето на поклонниците, монахът им забранил да пеят и казал, че не си е отишъл от света, за да слуша пеене в манастира. Тук следва коментар: преди възникването на осмогласната система Църквата, във всеки случай монашеските общини, се е въздържала от използването на пеене по време на богослужение. И все пак, още св. Йоан Златоуст твърдял, че като начин на богословстване, присъщ за хората, пеенето е отображение на небесното ангелско пеене.
Необходимостта от участие на православните богослови в изследването на медийните процеси косвено се признава и от западните учени. Още в началото на 70-те години Маршъл Макюлън в книгата си „Разбиране за медиите” пише: „За русите е достатъчно да адаптират своите традиции на източната икона и изграждане на образа към новите електронни средства за комуникация, за да бъдат агресивно ефективни в съвременния свят на информацията. Идеята за образа, която Медисън Авеню трябваше да усвоява с голямо усилие, беше единствената идея, с която разполагаше руската пропаганда. В своята пропаганда руснаците не проявиха никаква изобретателност и въображение. Те просто правеха това, на което ги бяха учили техните религиозни и културни традиции, а именно – изграждаха образи”.23
Религиозните традиции на изграждане на образи и по-точно – на образни системи, се основават на принципите на иконичността, за която говорихме по-горе. Признаването на факта, че тези образни системи са високоефективни начини за въздействие, е много трудно постигнато. Като безусловно вярно трябва да се признае твърдението, че при изграждането на иконични образи няма никаква необходимост от работа на въображението. Църковното изкуство се опира на традицията и канона. Тъкмо необходимостта да се овладее канона, а не неговото пренебрегване, характеризира най-талантливите и умели майстори. Но предстоят още допълнителни изследвания, за да разберем как точно трябва да адаптираме традициите на източната икона и изграждане на образа към новите електронни средства за комуникация. За това е необходимо да се използва богатата църковна традиция и преди всичко традицията на иконопочитанието и богословието на образа, за да се работи ефективно в сферата на медиите.
В това изказване обаче се вижда типично западният подход към проблема. За автора на изказването езикът на иконата е само съвкупност от формални средства, които могат да се употребят утилитарно дори с противоположни цели. В Църквата иконичният образ служи за „пречистването на духовните очи” и за виждането на Истината, за получаването на истинско знание. На този иконичен образ е чужда агресивността. От своя страна Макюлън предлага да се използват някои особености на църковния образ с противоположни цели: за увеличаване на въздействието на информацията, да се прикрие увеличаването на нейния хаос, чрез обичайни за православния човек средства, в крайна сметка за насочването на тази информация към разрушаване на иконичния образ, за насочване срещу човека, измамен чрез тези силно действащи средства. Днес това опасно оръжие се използва достатъчно широко в PR-технологиите и рекламата.
Вече няколко години центърът „Църквата в информационното общество” и редакцията на „Църковен вестник” провеждат изследвания и анализират тези образни системи, с които днес действа рекламата. Първите резултати бяха представени в мултимедийната презентация „Завладяването на образа”, която беше проведена на Рождественските четения през 2004 г. и след това с допълнения – в Държавната Третяковска галерия.
Ще подчертая, че ние оценяваме създадената ситуация като много опасна. Съвременната масова култура се стреми да овладее закономерностите и методите на свещените изкуства за изграждане на псевдосвещено пространство. Извършва се подмяна на иконосферата чрез хаотично събиране на образи и символи с изопачено значение с цел в съзнанието на човека да се внедри нова, в същността си антихристиянска, иерархия на ценностите. В този процес най-новите средства за масова комуникация играят важна роля. Именно те формират съвременното социокултурно пространство и не е изключено да стоим на прага на създаването на ново практическо „богословие” и изкуствознание, които да обединят „езика на улицата”, научните изследвания и „новата духовност”.
Като обобщение на казаното трябва да отбележим, че изучаването на проблема за Църквата в информационното общество носи комплексен характер. Необходими са както теоретични, така и практически изследвания. В крайна сметка Църквата решава една мисионерска задача, свързана с проповядването на Евангелието в съвременния свят.24 Но съществува цял комплекс от проблеми, свързани с православната антропология, еклисиология, литургика и мисиология. Във всяка от тези области е необходимо да се даде отговор на въпросите, пред които ни поставят реалностите на информационното общество.
В заключителния документ на Първия международен фестивал на православните СМИ „Вяра и слово” (Москва, 16–18 ноември 2004 година)25 се казва:
– през последните години в Русия се възстановяват не само храмове и манастири, но се възраждат и различни форми на църковно служение, в това число и православна журналистика като едно от най-важните направления в мисионерската дейност на Църквата;
– главна цел на православната журналистика е свидетелството за Христовата истина, но това свидетелство може да не бъде чуто, ако журналистът не владее „езика”, на който говори неговия слушател, зрител или читател; в своето мисионерско служение православният журналист трябва да се ръководи от думите на св. апостол Павел: „Станах всичко за всички, за да придобия повечето от тях” (1 Кор. 9:19);
– една от важните задачи на православната журналистика е осигуряването на връзка между поколенията, предаването на знания и традиции, и, в крайна сметка, създаването на условия за цялостно духовно, интелектуално и културно развитие на личността и на обществото като цяло;
– в своята работа православният журналист трябва да се основава на вероучителните и нравствените принципи на Православието; той трябва винаги да помни думите на Спасителя: „За всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в Съдния ден” (Мат. 12:36);
– наред със спазването на общите правила на журналистическата етика, православният журналист не трябва да допуска мнения, които не съвпадат със светоотеческата традиция, да си позволява изказвания, които подпомагат църковния разкол и обществените несъгласия;
– православният журналист не трябва да избягва актуалните теми, но при обсъждането им трябва да се ръководи преди всичко от църковната полза.
Вярвам, че тези положения ще намерят разбиране и подкрепа сред православните не само в Русия.
Епохата на постмодерността завършва. Възниква нова структурна парадигма, която се стреми към цялото богатство от образи, създадени от човечеството, а също към извадените от историческия и културен контекст религиозни, нравствени и художествени ценности. Изследването на закономерностите на функционирането на средствата за масова комуникация, тяхната роля в обществения живот ще помогне на Църквата да повиши ефективността на своята мисионерска работа, в най-широк смисъл на думата, в условията на глобализация. Традициите на иконопочитанието и православното богословие на образа ни дават уникални възможности, даже в рамките на християнския свят. Необходимо е да се създава нова иконична информация, която да съдейства за преобразяването на човека и да го води към живата икона на Бога. Не се съмнявам, че самата възможност да обсъждаме проблема за битието на Църквата в информационното общество на тази конференция отразява същата нова църковна потребност.
Бележки:
1 Обращение Святейшего Патриарха Московского и всея Руси на Епархиальном собрании 23.12.2003.
Цит. по http://www.tserkov.info/numbers/greetings/?ID=81 .
2 Цит. по Беер, Дж. Тринитарная сущность Церкви// Церковь и время, № 3 (28), 2004, с. 165.
3 Пак там, с. 165.
4 Bell, D. The Coming of Post-Industrial Society. New York, 1973, р. 476.
5 Новата технология открива нов етап в развитието на човечеството само тогава, когато тя се оказва в състояние да измени обществените отношения. (Делягин, М. Г. Мировой кризис. Общая теория глобализации, с. 52)
6 Делягин, М.Г. Цит. съч., с. 53.
7 Тази концепция е подробно изложена в: Тапскот, Д. Электронно-цифровое общество. Плюсы и минусы эпохи сетевого интеллекта. М., „Рефл-бук”, 1999.
8 Винер, Н. Кибернетика. Управление и связь в животном и машине. М., 1958.
9 Шеннон, К. Математическая теория связи. 1948.
10 Делягин, М. Г. Цит. съч., с. 78.
11 Lochhead, D. Shifting realities. WCC Publications, Geneva, 1997, р. 55.
12 Цит. по Уэбстер, Ф. Теории информационного общества. М., Аспект-пресс, 2004, с. 43.
13 Baudrillard, J. In the Shadow of the Silent Majorities, or The End of the Social and Other Essays. Translated by Paul Foss, John Johnson and Paul Patton. News York// Semiotext. 1983, р. 95.
15 Цит. по Macey, D. The Lives of Michel Foucault. Vintage, 1994, р. 150.
16 Този подход Ролан Барт прилага към огромно количество явления от политиката и спорта до вестникарски публикации. См. Barthes, R. The Effel Tower and Other Mythologies. Transl. by R. Howard. New York, Hill and Young, 1979.
17 Софроний (Сахаров), архим. Видеть Бога как Он есть. Эссекс, 1985, с. 229.
18 Пак там.
19 Вж. напр. Лепахин, В. Икона и иконичность// Сб. Язык священного…, с. 160.
20, 21 Други елементи на трихотомията освен иконичния знак са знакът индекс и знакът символ. Определението за иконичен знак, дадено от Пирс, до неотдавна не се подлагаше на някакви съществени модификации. В последните десетилетия, поради критиката на лингвоцентризма на структуралистката семиотика и търсенето на адекватни модели за интерпретация на визуалните феномени, то съществено се преразглежда.
22 В последното издание на „Толковый словарь русского языка конца XX века” за думата „иконка” се посочват две значения: като умалително към „икона” и като термин от информатиката: „Икона. В информатиката. Пиктограма, обозначаваща достъпен за ползвателя обект — файл, директория, диск, външно устройство на компютъра — или програма в интерактивните операционни системи с графичен интерфейс”.
23 Така родната и свята дума „икона” застана изведнъж в руския език наред със заимстваните чужди думи, като информатика, пиктограмма, файл, директория, интерфейс, компютър и т.н. Трябва особено да подчертаем, че да наричаме малките знаци, които виждаме върху екраните на компютрите, „иконки” е крайно неточно, та нали иконата е образ на Първообраза (естествено, независимо от размерите), и като такава тя носи в себе си Божествената енергия на Първообраза. Изображението върху екрана е условен знак, който по мълчаливо съгласие между разработващите програмите и ползвателите показва определено действие, което изпълнява компютърът при маркиране на този малък знак с мишката. Нищо иконно и още по-малко иконично в тази псевдоиконка, в този знак няма, той не е нещо повече от пътен знак, само ориентира човека не в уличното движение, а на пътищата на съвременните компютърни програми. Такава най-нова словоупотреба, чужда на руския език, на руската традиция, менталност и духовност, е свързана с използването на английския език в информатиката. В частност, в английския език икона (the icon) се нарича пиктограма, обозначаваща програма в Windows или други операционни системи. Англ. icon в по-голяма част от слуаите е свързана с информатиката и компютърната техника. Ето как изглежда речниковата статия в современния англо-руски речник (Система за електронни речници ABBYY Lingvo 6.0): „Icon — 1) икона, 2) малък знак; образ, изображение, 3) отображение (в електронната поща), 4) пиктограма, проф. иконка”. После идват словосочетанията: document icon, folder icon, group icon, preferences icon, backtrack icon; icon file, icon interface, icon resource; iconic interface, iconic model, iconic programming, iconic representation, iconic storage, iconic structure, iconize button и мн. др.
24 Ще отбележим, че и танцът може да бъде литургическо или паралитургическо изкуство. За това говори патриархът на Александрия и цяла Африка Петър VII по време своята визита в Москва през февруари 2004 г. „[Въпрос]: — Влияят ли върху живота на християнските енории в Африка културните традиции на месните народи на континента? — Ако говорим за традиците, които са се формирали през вековете, ние позволяваме и даже приветстваме тяхното съществуване. Но единствено в случай, че те не се стремят да оказват влияние върху дейността на една или друга енория. Да речем за местните африкански култури е твърде характерно това, което се нарича език на тялото, език на жестовете. Танцът за африканските народи е съвършено естествено, многозначно, експресивно средство за самоизразяване. Съответно и африканецът християнин по силата на своята природа и културна традиция ще участва в богослужението донякъде по различен начин, отколкото представителят на друга етнокултурна среда. Църквата приема”.
25 Макюлэн, Г. М. Понимание Медиа: Внешние расширения человека. М., „Канон-пресс-ц”, 2003, с. 394.
26 Св. ап. Петър призовава християните: „Бъдете винаги готови с кротост и уважение да отговорите на всеки, който иска от вас обяснение за вашата надежда” (1 Петр. 3:15) Всеки свещенослужител и мирянин са призвани с необходимото внимание да се отнася към контактите със светските СМИ с цел осъществяване на пастирска и просветителска работа, а също така за пробуждане интереса на светското общество към различни страни на църковния живот и християнската култура (Основы социальной концепции Русской Православной Церкви// Юбилейный Архиерейской собор Русской Православной Церкви. Материалы. М., Издательский Совет Московского Патриархата, 2001, с. 402).
27 Документите на фестивала са поместени на сайта www.ortho-media.ru
Сергей Валериевич Чапнин е отговорен редактор на вестник „Церковный вестник” (Издателски Съвет на Руската Православна Църква, Москва)
