Православните медии – между автоцензурата и свободата



Може да харесате още...

14 коментара

  1. chorbalan4o каза:

    скъпа г-жо Карамихалева,

    ако използвахте по-рядко думичката „трябва“, речникът Ви би звучал чудесно. Мисля си, че точно тази дума обаче следва да не се употребява за щяло и за нещяло в църковните среди. Кажете на един млад човек „трябва да живееш по всички правила, написани от светите отци“!!! Смятам, че се досещате колко правила ще спази въпросният човек… Но както и да е, не в това ми беше мисълта.
    Вкъщи имам сигурно над 100 броя на „Църковен вестник“, но не си мислете, че аз си ги купувам (брат ми ги колекционираше по едно време). Мисля, че съм прочел повечето. И това, което ми правеше неприятно впечатление, че Църквата, която представят е някаква съвсем различна от тази, в която аз живея… Една идеална картина на цъфналия св.Синод на БПЦ, ни дума на критичност (градивна естествено) към владици, архимандрити, свещеници.. Рибата се вмирисва откъм главата, драга, и това е универсална истина. Всъщност изобилието от критика беше към малкия човек за морално пропадналото му състояние (дали е градивна или не, няма значение в случая)… За всички проблеми виновни са миряните с пасивността си, владиците пушат от активност.. Тонове мастило за „смирението“ и „послушанието“. Грешките на владици и свещеници, засягащи много хора около тях не бива да се прикриват, защото се ражда чувство за безнаказаност…
    Та скъпа, г-жо Карамихалева, вие като част от казионния ЦВ, заприличал на Работническо дело, най-малко имате право да учите другите какви християнски журналисти ТРЯБВА да са!

  2. toshev2006 каза:

    Онова, което пише презвитера Александра, според мен, всичкото казано в статията е правилно и вярно. Самият аз се замислих.
    Затова будност трябва да има. Пред неправдата да не си затваряме очите, но с дух на кротост и премерено слово. Ние може да сме грешни, но имаме правото и да се взаимо изобличаваме, за общото благо, за напредъка в Църквата, както и взаимно, един други да си понасяме теготите.

  3. john_doe каза:

    Толкова е добър този текст на презвитера Александра, че може ‘без редакция’ да бъде възприет като „етичен кодекс“ на църковната журналистика в БГ.От друга страна този текст може да бъде възприет и като „начален сигнал“ за мач между свестните църк.журналисти, които поради неопитност и всекидневната греховност на всеки един от нас се „поувлякоха“ в някои свои изсТЪПления и онези с „калциралите“ съвести и „слухови“ и други органи на възприятието и разбирането.Да се надяваме, че първите ще победят с много на нула.
    Все пак, времето около Коледа е винаги свързано с оптимизъм и надежда, затова се надявам, че този текст ще достигне до своите „читатели“ и ще им послужи за „братско-сестринско“ изобличение и наставление.Амин.

  4. Дон Кихот каза:

    Тази статия е поръчкова и се опитва да даде нормален отговор на ненормален въпрос. Владиците проявяват отчайваща неспособност да разберат, че цензура може да съществува само при абсолютна монархия или политическа диктатура (комунизъм или фашизъм). Те са свикнали с такъв режим, при който станаха доносници и направиха кариери. Днес България, слава Богу, е демокрация. Цензура или църковен монопол не може да има.
    .
    Всъщност горната статия е предизвикана от оповестяването на доказани факти за поведението на владиците, които продават фиктивни титли, харизват имоти на чужди мафии, хвалят отлъчени от Синода сектанти. Такава анархия няма в нито една православна църква. Православната журналистика не може да мълчи, когато Православието в България загива!
    .
    Но църковната журналистика наистина налага морал и отговорност. Отделих няколко часа, за да прочета материалите на сайта htttp://patrologia.pravoslavie.bg. Тук е поместена статия на даровития доц. Диян Николчев за богословското образование у нас. Между другото той пише, че теологията в Шуменския университет правела „нелоялна конкуренция“ на софийската, защото през 2002 г. била акредитирана само за бакалавърска и магистърска степен. Приемането на докторанти в Шумен било незаконно. Това твърдение е невярно и противоречи на факта, че през 2007 г. двама наши колеги защитиха дисертации, получиха дипломи за доктори от ВАК и вече преподават. Нека първо да проверим, а след това да клеветим!

  5. iliana каза:

    за добра църковна журналистика. но според мен има две най-важни изисквания, на които тя трябва отговори – да е честна и да се върши с любов, както всяко християнско дело.

    що се отнася до статията на александра – тя е добра, доколкото е честна. но според мен не е балансирана. доведен до край предлаганият подход обезсмисля журналистическата работа.

    по отношение на стремежа към обективност съм съгласна, но и той се обезсмисля в текста горе: „Публичното изобличаване не води и до нищо градивно. Това може само да навреди: на онзи, когото визираме в писанието, като окалваме името му и го наскърбяваме; на всички, които ще чуят гнилите ни думи, изкушавайки ги да мислят нещо лошо за някого; вредим и на себе си…“

    защо изобличаване = окалване? и думите задължително са „гнили“ ?! горните верни по същество разсъждения за човешката слабост би трябвало да накарат честния човек да се откаже от журналистическа дейност и да води лични разговори. иначе ще се превърне в манипулатор. пресъздаването само на положителни факти и омаловажаване или целенасочено подминаване на негативните е в основата на всяка демагогия, да не кажа пропаганда. освен с всичко друго, подобна манипулация е обидна с неуважението към адресата си, с подценяване на неговата способност за трезва и адекватна оценка на действителността.

    що за журналистика е това? и какво отразява? страната на добряците, както в известното руско филмче? в най-добрия случай тя се доближава до художественото творчество – много важна сфера на човешката дейност. но различна.

  6. Danine каза:

    Пример за това как може да бъде разобличавана, без да бъде окалвана личността, дава самата статия на г-жа Карамихалева. Убедена съм, че доста от „църковните” журналисти, които знам, подскачат вътрешно, а и външно :-), от убождането.

    Ако журналистът е християнин, той със сигурност, преди да публикува каквото и да е, ще помисли дали с написаното прославя Бога и дали чрез него ще нанесе вреда или полза за спасението нечия душа. Най-важното в живота му /а от там и в начина му на работа/ ще бъде свидетелството. Как свидетелстват за вярата си църковните журналисти, които познавате?!В по-голямата си част е тотално антисвидетелство. Това прословуто разобличаване, което се ползва като оправдание, е една голяма заблуда. Разобличете първо собствените си родители, приятели, роднини, деца; онези които ви плащат заплатите; които ви вършан разни услуги. Да, те не „ръководят“ Църквата, но какво от това. Като християни трябва да знаете, че всички сме равни пред Бога и еднакво носим отговорност за делата си/ и ще си плащаме за тях/. Значи ако сте загрижени еднакво за всички заради това, че като вършат грехове ще горят вечно, еднакво ги и разобличавайте, чрез еднакви средства. Или се отнесете към клира така, както се отнасяте към най-близките си и любими същества… като към себе си, например, защото май от това по-любимо няма.

  7. Danine каза:

    Доведен до край предложеният подход няма как да обезсмисли работата на християнина, който работи като журналист, защото за него начинът му на живот и работата му не си противоречат. Със сигурност обаче ще бъде отхвърлен от онзи журналист, който междувременно работи и като християнин.

    Който живее според Истината разбира много добре сериозността на проблема, засегнат в статията. Който не живее според нея… ще си сърба попарата.

    *

  8. Vasco каза:

    Статията е много добра. Нормално е в богословието да има цензура. Няма да пускаме всички мръсотии,

  9. Vasco каза:

    Трябва да се пресява какво точно се пише. Като гледам критиките тук се сипят от хора с протестантско мислене, заразени от духа на „демо(но)крацията“. Не е ли по-добре да си спомнят сравнението от светоотечската литература как едни хора приличат на пчели и търсят само цветята в живота, а други са като мухи – само мръсотията виждат.
    А „Църковен вестник“ в момента е доста по-зле от периода, когато главен редактор му беше Георги Тодоров. В края на краищата трябва да се определи това издание за обикновените хора ли е или за преподавателите от богословските факултети? Статиите на асистентите са суховато-академични и неразбираеми за повечето хора. Спокойно може да ги объркате със записки по физика. И не мога да разбера защо във вестника липсват откъси от книги на Зографското издателство. Те в момента са си истинско златно съкровище. За сметка на тях на страниците на вестника има някакъв култ към епископ Антоний Блум (Сурожки), чиито статии се публикуват за щяло и не щяло. Нищо че някои от възгледите на този човек миришат много на икуменизъм.
    Понякога сериозно се питам дали тези от „Омофор“ не са превзели „Църковен вестник“, че само техни книги се появяват там.

  10. iliana каза:

    „Понякога сериозно се питам дали тези от „Омофор“ не са превзели „Църковен вестник“, че само техни книги се появяват там.“

    и какво си отговаряш?

  11. iliana каза:

    причината, поради която предложеният подход, приложен докрай, обезсмисля работата на християнския журналист, изложих съвсем конкретно и струва ми се ясно в коментара си. не е задължително да бъдете логична в опита си за дискредитиране на такова мнение, но е добре да сте коректна. абстрактни твърдения в плакатен стил не са коректни, най-малкото защото въпросът действително е достатъчно сериозен.

    препоръката ако журналистът смята да изобличава някого за нещо, първо да изобличи баба си например, е толкова несериозна, колкото твърдението, че лекар който пуши, не трябва да практикува медицина, а така също че стоматолозите не ги болят зъбите… извинете. общо казано, журналистиката изпълнява и други функции, освен аскетични. а въпросът за личния духовен избор стои във всяка професия и това си е личен въпрос за личен път…

    видимо, според написаното от вас, сте човек, който живее според Истината, та сте наясно с проблема. но повечето хора, които високомерно оставяте да си сърбат попарата (както отбелязватe) не са така наясно :-). и простодушно се стремят да се ориентират, като използват подръчни средства – например ума си и съвестта си – за да стигнат до някои отговори.

    големите думи рядко са равни на големите дела и състояния. затова вместо да се преструваме на големи, по-добре да гледаме да сме честни. статията на александра е симпатична с това, че макар да казва крайни неща, казва ги искрено и с любов. за разлика от вашия коментар.

  12. Дон Кихот каза:

    Добре, че ги има горните, иначе българското православие ще се превърне в истинска лудница. Те не са превзели никакъв вестник, който никой не чете, и слава Богу. Те си имат своята достойна и уравновесена позиция и умеят да я отстояват. А Вие къде сте и с кого сте? С вманиачените сектанти, които виждат дявола във всичко и си въобразяват, че всичко, освен тях, е погинало? С ченгетата в расо, които вече не знаят кому служат?

  13. sneji777555 каза:

    Добре сте го написали,но спазвате ли собствените си съвети?Не мисля.Поздравявам Ви,че престанахте да се занимавате с политика.Политическите Ви коментари бяха изключително ретроградни,като препечатани от Работническо дело.Почувствах се омерзена,когато прочетох коментари за Захари Стоянов и Априлското въстание.Не слагайте знак на равенство между Русия и Православието,защото такъв няма,но успявате да отблъснете от Православието колебаещи се.Аз познавам такива хора.И все пак ще продължа да Ви чета,когато ми попадне вестника.

  14. salahadin каза:

    Vsashtnost Alexandra Karamihaleva e oko i uho na milicionerskia sin mitropolit Niklai, koito vnedriava hora navsiakade v Crkvata, za da mu osiat intrigi i neudobni neshta za horata, za da gi iznudva posle. Alexansra e edin ot tezi verni strazi na skandalnia vladika.
    Vnimavaite kakvo govorite pred neija.