Мълчанието



 "А ти кога се молиш влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути; прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае от какво имате нужда, още преди да го поискате от него."/Мт 6:6-8/

Често си задаваме въпроса: "Защо е необходимо да се молим, ако Бог предварително знае какво ще поискаме от Него?" Молитвата не е просто искане на едно или друго – молитвата е преди всичко общуване, среща. "Молитвата е беседа на ума с Бога", по думите на монах Евагрий. В молитвата се срещаме с живия Бог, с Неговата личност, с Бог, който ни чува и ни отговаря, Който е винаги готов да се отзове на първия ни зов за помощ, Който никога не ще ни измени, колкото и да сме му изменяли ние самите. В молитвата се докосваме до една висша реалност, представляваща единственото истинско битие, в сравнение с което всяко друго битие, включително и нашият живот, се явява условно и относително. Животът без молитва, без общението с Бога не е нищо друго освен, напредващ с годините път към неизбежния край, бавно умиране, или както казва преп. Симеон Нови Богослов – "умъртвен живот". Животът ни представлява приобщаване към Бога, а то се извършва чрез молитвата…

Защо Христос ни повелява да не многословим в молитвата? Защото молитвата не се ражда от думите и не е просто сбор от произнесените от нас желания. Преди да произнесем молитвата ние трябва да я чуем. Никое от великите произведения на поезията и музиката не е било съчинено от отделни букви или ноти – то преди всичко се е родило някъде дълбоко в душата на твореца, прозвучало е там и едва след това се е въплътило в слова и звуци. Молитвата също е вид творчество – тя се ражда не в многословието, а в дълбока тишина, в съсредоточено и благоговейно мълчание. Преди да започнем молитвата е необходимо вътрешно да замълчим, да забравим обичайното многословие и многомислие и да се вслушаме в тишината. Сърцето, разумът, устата, чувствата са длъжни да "онемеят", словатаи звуците – да потънат. "Да достигнеш тишината – това е най-трудното и решаващо нещо в молитвеното изкуство. Тишината не е единствено негативно състояние, пауза между думите, временно прекъсване на речта, но в голяма степен е и позитивно състояние – състояние на внимателна бдителност, на очакване и преди всичко на вслушване. Исихаст (безмълвник), човекът, достигащ исихия /вътрешен покой или тишина/, е човек, който се вслушва. Той се вслушва в гласа на молитвата в сърцето си и разбира, че този глас не е неговият собствен, а на някого Другиго, който говори вътре в него." /еп.Калистос Уеър/ Каго всяка беседа молитвата е и диалог и нейна цел е не толкова да изкажеш себе си, колкото да изслушаш Другия.
"Мълчанието е тайнството на бъдещия век, а словата са оръдията на този свят.", пише преп. Исак Сирин. За да постигнат тишината и мълчанието монасите се отказвали от общуване с хората и отивали в дълбините на пустините, скривали се в планините. Имало трима братя монаси според едно древно предание. Единият от тях решил да помирява враждуващи помежду си хора, вторият – да навестява болни, а третият се отдал на безмълвие в пустинята. Първият брат, заобиколен винаги от враждуващи хора, не могъл да ги помири и силно скърбял. Когато отишъл при втория брат, намерил и него в униние. Двамата заедно се отправили към третия, за да разберат какво е постигнал той в пустинята. Отшелникът помълчал, отсипал вода в една чаша и казал: "Вижте водата." Погледнали те водата, а тя била мътна и в нея нищо не се виждало. Помълчал още малко и казал: "Вижте пак." Те погледнали отново – водата се била утаила и станала прозрачна, така че те могли да видят отраженията на лицата си като в огледало. А отшелникът им казал:"Човек, който живее сред страсти винаги е измъчван от помислите, а безмълвникът в тишината съзерцава Бога."
Опитът на безмълвието е необходим на всеки човек, който иска да се научи да се моли и за да го придобие, не е нужно той на всяка цена да се оттегли в пустинята. Необходимо е обаче, оставил всякаква работа, всеки ден да отделя по няколко минути и като влезе в саичката си, "да заключи вратата и да се помоли на Отца, Който е на тайно". Обичайното изкушение и измама в живота ни се състои в това, че винаги сме заетии и винаги бързаме да свършим нещо изключително важно и ако загубим време за молитва, то непременно не ще можем да приключимтази много важна работа. Но опитът показва, че половин или един час "загубени" в молитва никога не оказват на обичайните ни дела такова катастрофално въздействие, каквото си представяме в момента, в който възнамеряваме да се помолим. Точно обратното – навикът да се молим научава човек бързо да се съсредоточава, да се спаси от разсеяността, да дисциплинира ума си, в резултат на което времето се компенсира. "Цялото нещастие на хората идва от това, , че те не могат да стоят в покой в собствената си стая.", казва Блез Паскал. Липсата на вкус към уединението и мълчанието е болест на съвременния човек. Мнозина дори се боят от тишината, от самотата и свободното време, защото няма с какво да запълнят празнотата: нужно им е да бъдат заети с нещо и винаги бързат, за да създават илюзията за бурен и пълноценен живот. А животът с Бог започва тогава, когато думите и мислите замлъкнат, когато земните дела отидат на втори план и в душата на човека се освободи място, което може да запълни само Бог.

Молитвата, безмълвието, смирението и покаянието според преп. Исак, са неразривно свързани: "Който обича да разговаря с Бога, обича да остава сам, а който обича да бъде в компанията на други хора, той е любител на "мира сего". Ако обичаш покаянието, възлюби и безмълвието."

Молитвата има цена само тогава, когато е внимателна, когато влагаме ум и сърце във всяко слово. Дали се молим по книга или със свои думи – всяка дума трябва да бъде преживяна и почувствна, да стане наша собствена. Св. Теофан Затворник казва: "Да се молиш не означава единствено да четеш молитви, ала е нужно да възпроизведеш съдържанието в самия себе си и така да ги произнесеш, сякаш те се изтръгват от твоя ум и сърце." Той сравнява ума с птица, която винаги се стреми към полет. По време на молитвата, обаче, тя трябва да бъде затворена в клетка. За да се достигне необходимата концентрация, св. Теофан съветва молитвите да се учат наизуст, за да не се разсейваме по време на четенето;да съчетаваме молитвата с поклони; да се молим не само по книга, но и със свои думи. Той също така препоръчва да не започваме молитвата веднага след ежедневните си задължения и пролеми, а да се подготвим, да съберем мислите си. Невнимателната, разсеяната хладна молитва не принася полза за душата и плодове на човека.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. Петър23 каза:

    Още три грешки виждам тук.

    1. Защото молитвОта не се ражда от думите ИНЕ е просто сбор от произнесените от нас желания. (втори абзац, второто изречение)

    2. Молитвата също е вид творчество – тя се ражда не в многословието, а в дълбока тишина, в съсредоточено и благоговейно мълчани. (изпуснато е). Пак втория абзац.

    3. Исихаст /ЕБЗмълвник/, човекът, (пак втория абзац)