Мълчанието

Защо Христос ни повелява да не многословим в молитвата? Защото молитвата не се ражда от думите и не е просто сбор от произнесените от нас желания. Преди да произнесем молитвата ние трябва да я чуем. Никое от великите произведения на поезията и музиката не е било съчинено от отделни букви или ноти – то преди всичко се е родило някъде дълбоко в душата на твореца, прозвучало е там и едва след това се е въплътило в слова и звуци. Молитвата също е вид творчество – тя се ражда не в многословието, а в дълбока тишина, в съсредоточено и благоговейно мълчание. Преди да започнем молитвата е необходимо вътрешно да замълчим, да забравим обичайното многословие и многомислие и да се вслушаме в тишината. Сърцето, разумът, устата, чувствата са длъжни да "онемеят", словатаи звуците – да потънат. "Да достигнеш тишината – това е най-трудното и решаващо нещо в молитвеното изкуство. Тишината не е единствено негативно състояние, пауза между думите, временно прекъсване на речта, но в голяма степен е и позитивно състояние – състояние на внимателна бдителност, на очакване и преди всичко на вслушване. Исихаст (безмълвник), човекът, достигащ исихия /вътрешен покой или тишина/, е човек, който се вслушва. Той се вслушва в гласа на молитвата в сърцето си и разбира, че този глас не е неговият собствен, а на някого Другиго, който говори вътре в него." /еп.Калистос Уеър/ Каго всяка беседа молитвата е и диалог и нейна цел е не толкова да изкажеш себе си, колкото да изслушаш Другия.
"Мълчанието е тайнството на бъдещия век, а словата са оръдията на този свят.", пише преп. Исак Сирин. За да постигнат тишината и мълчанието монасите се отказвали от общуване с хората и отивали в дълбините на пустините, скривали се в планините. Имало трима братя монаси според едно древно предание. Единият от тях решил да помирява враждуващи помежду си хора, вторият – да навестява болни, а третият се отдал на безмълвие в пустинята. Първият брат, заобиколен винаги от враждуващи хора, не могъл да ги помири и силно скърбял. Когато отишъл при втория брат, намерил и него в униние. Двамата заедно се отправили към третия, за да разберат какво е постигнал той в пустинята. Отшелникът помълчал, отсипал вода в една чаша и казал: "Вижте водата." Погледнали те водата, а тя била мътна и в нея нищо не се виждало. Помълчал още малко и казал: "Вижте пак." Те погледнали отново – водата се била утаила и станала прозрачна, така че те могли да видят отраженията на лицата си като в огледало. А отшелникът им казал:"Човек, който живее сред страсти винаги е измъчван от помислите, а безмълвникът в тишината съзерцава Бога."
Опитът на безмълвието е необходим на всеки човек, който иска да се научи да се моли и за да го придобие, не е нужно той на всяка цена да се оттегли в пустинята. Необходимо е обаче, оставил всякаква работа, всеки ден да отделя по няколко минути и като влезе в саичката си, "да заключи вратата и да се помоли на Отца, Който е на тайно". Обичайното изкушение и измама в живота ни се състои в това, че винаги сме заетии и винаги бързаме да свършим нещо изключително важно и ако загубим време за молитва, то непременно не ще можем да приключимтази много важна работа. Но опитът показва, че половин или един час "загубени" в молитва никога не оказват на обичайните ни дела такова катастрофално въздействие, каквото си представяме в момента, в който възнамеряваме да се помолим. Точно обратното – навикът да се молим научава човек бързо да се съсредоточава, да се спаси от разсеяността, да дисциплинира ума си, в резултат на което времето се компенсира. "Цялото нещастие на хората идва от това, , че те не могат да стоят в покой в собствената си стая.", казва Блез Паскал. Липсата на вкус към уединението и мълчанието е болест на съвременния човек. Мнозина дори се боят от тишината, от самотата и свободното време, защото няма с какво да запълнят празнотата: нужно им е да бъдат заети с нещо и винаги бързат, за да създават илюзията за бурен и пълноценен живот. А животът с Бог започва тогава, когато думите и мислите замлъкнат, когато земните дела отидат на втори план и в душата на човека се освободи място, което може да запълни само Бог.

Молитвата, безмълвието, смирението и покаянието според преп. Исак, са неразривно свързани: "Който обича да разговаря с Бога, обича да остава сам, а който обича да бъде в компанията на други хора, той е любител на "мира сего". Ако обичаш покаянието, възлюби и безмълвието."

Молитвата има цена само тогава, когато е внимателна, когато влагаме ум и сърце във всяко слово. Дали се молим по книга или със свои думи – всяка дума трябва да бъде преживяна и почувствна, да стане наша собствена. Св. Теофан Затворник казва: "Да се молиш не означава единствено да четеш молитви, ала е нужно да възпроизведеш съдържанието в самия себе си и така да ги произнесеш, сякаш те се изтръгват от твоя ум и сърце." Той сравнява ума с птица, която винаги се стреми към полет. По време на молитвата, обаче, тя трябва да бъде затворена в клетка. За да се достигне необходимата концентрация, св. Теофан съветва молитвите да се учат наизуст, за да не се разсейваме по време на четенето;да съчетаваме молитвата с поклони; да се молим не само по книга, но и със свои думи. Той също така препоръчва да не започваме молитвата веднага след ежедневните си задължения и пролеми, а да се подготвим, да съберем мислите си. Невнимателната, разсеяната хладна молитва не принася полза за душата и плодове на човека.