За молитвата на вкамененото сърце

Arhim. Sofian BogiuПредставяме ви откъс от беседа – отговори на въпроси, зададени от студенти по богословие, към  архимандрит Софиан Богиу (1912-2002), един от най-изтъкнатите румънски духовници за това как да се научим да се молим.

Признавам, че се затруднявам в молитвата към Света Богородица при изрази като: „Едничка бърза застъпница”… Как да ги разбирам?

Богородица е майка на Спасителя Христа. Майката винаги се отнася с трепетна грижа към своя син, към своето дете. Каквото и да се случи с него, тя реагира на мига. Ако синът се окаже в тежко изпитание, тя незабавно се отзовава и се втурва да му помогне, дори преди това той да се е държал не съвсем добре с нея. И това се отнася за земните майки. В практиката си на свещеник съм виждал много такива случаи.

Майката на Спасителя е голямо изключение, защото тя е майка на въплътилия се Бог. Иисус Христос й заповядва друго послушание, когато я предава на грижите на свети апостол Йоан Богослов: „Това е твоята майка” (ср. Йоан 19:27). И така майката Божия става наша майка – на всички земни човеци, следвайки тази мисия, която й е възложена в най-тежката минута от земния живот на Спасителя, когато Той е разпънат на кръст и я поверява на Своя възлюбен ученик. Тя наистина се моли за нас и е голяма застъпница за нас пред Бога. Света Богородица и свети Йоан Кръстител са двамата свидетели Христови, които имат много голям авторитет пред Бога, праведния Съдия.

Когато се обръщаме към Богородица, защото не смеем да се обърнем направо към Христа поради лошите ни постъпки, тя се застъпва за нас: „Господи, помогни на мен, която Те носих на ръце, която Те отгледах в земния Ти живот, чуй молитвата ми и помогни на онези, които прибягват към мен.”. В акатиста на Покрова на Света Богородица, в един от икосите майката Божия се моли на Спасителя, като казва: „Господи, помогни на онези, които ме молят да се застъпя за тях!” Казано е по друг начин, но смисълът е този.* И тя наистина се моли и майчината молитва се приема от Сина, защото Той е Бог, преизпълнен с любов.

Ще ви разкажа кратка история, случила се в затвора. Човекът, за когото става дума, е лежал там цели 20 години – юноша, остарял в неволя. След един непоносимо мъчителен разпит търпението му се изчерпало и той решил да намери начин да се самоубие. Но изведнъж си спомнил, че когато бил дете и бил свободен, баба му често казвала: „Ако изпаднеш в беда, моли се на Света Богородица!”. Той си спомнил това и си казал: „Към Спасителя не смея да се обърна, но ще се помоля на Света Богородица, която като нас е била земен човек”.

И той й се примолил с отчаяна молитва: „Майко Божия, не издържам вече тези изтезания и издевателства, които правят с мен тук! Помогни ми!” Помолил се в килията си и след миг вижда как през високата врата влиза жена, облечена в бяло, с Младенец на ръце. „Ти ме повика! Аз ще ти помогна. Не се страхувай!” – казала тя и отминала.

След това затворникът вече не е бил повикван на разпит. Преместили го на друго място, някъде към Северния полюс. През целия му живот оттогава – а той изкарал още много години в затвора – на душата му царял безметежен покой, въпреки че външните изпитания понякога били много тежки. Света Богородица му помогнала веднага, след като той се помолил.

За този случай аз знам от самия него – той лично ми разказа всичко това. А в затвора не лъжат. Там всеки искрено казва това, което му е на сърце. Разказа ми горкият човек какво е преживял и как се е разрешил неговият проблем.

Така помага Света Богородица – нашата бърза застъпница. Но молитвата трябва да се възнася с цяло сърце, с цялото същество, с всички сили и с пълна увереност – дори и да сме отчаяни. Тази молитва се изпълнява веднага. Не е необходимо време, а понякога не са необходими и твърде дълги молитви.

Обаче друг път дългите молитви са ни необходими, за да се успокоим, да се съберем, да се съсредоточим върху Бога. А в много тежки моменти – като този – тя отговаря веднага.

Как по време на молитва да изхвърлим от ума си всички земни грижи? Какво да правим, ако сърцата ни са вкаменени и не чувстваме нищо, когато се молим?

Да се каем за нашата безчувственост, която ни завладява, когато сме на молитва. Да се покайваме пред Бога с думите: „Боже, аз съм подобен на земя безводна, пустинна и непроходима – както казва псалмопевецът (виж Пс. 62:2) – помогни ми! Излей благодатта Си в моето сърце, пресъхнало по Тебе”.

Тази молитва може да извършваш в скришната стаичка на сърцето си. И да изпитваш съвестта си – защо ставаме безчувствени? Понеже обикновено се вкаменяваме заради нашите прегрешения: или сме извършили тежък грях; или в обкръжението ни има хора, на които не можем да простим; или сърцето ни се е покрило с твърда черупка заради омраза към някой ближен. И да се молим на Бога да запълни този вакуум, да отвори отново сърцата ни и да ги направи чувствителни за всичко, което става около нас.

С молитва прогонваме тъмнината, разчупваме черупката, която се е образувала около нашия ум и сърце. Сърцата ни са сякаш покрити с броня, която ни прави безчувствени за Божествените слова. Но под напора на молитвата тези вълни се отдръпват, разбиват се и умът ни става светъл. Затова трябва да наблягаме на това, да се приближаваме към Бога и всичко останало ще се придаде почти автоматично, почти естествено в живота ни, подавано от нашия Отец Небесен.

Не бива да има празноти в живота ни. Всеки ден трябва да е запечатан от молитва и послушания – това се ежедневните трудове – в училище, в университета. Без молитвата животът ни куца – това е болен, ненормален и непълноценен живот.

Когато покаянието за нашите грехове, тази тайнствена молитва към Бога, разбие бронята на окаменението и безчувствието, която ни е покривала, тогава ще можем да оставим всички житейски грижи.

В някакъв момент започвам машинално да казвам молитвата, тя не достига до душата ми. Сякаш става някакво „притъпяване” на молитвата. Има ли рутина в молитвата?

Добре е в такива случаи тя да се повтори. Молитвата да бъде повторена с усилие и принуждение да мислим за това, което казваме. Да измолваме от Бога тази свежест на молитвата още сега, в този миг – и скоро ще имаме промяна. I www.pravoslavie.ru.

* Икос 10: „Небесни Царю, говореше в молитвата си пренепорочната Царица, когато стоеше във въздуха с ангелите, приеми всекиго, който Ти се моли и призовава моето име на помощ…”.

Превод: Евгения Николчева

 

Коментари

коментара

Близки теми: