Старец Силуан



Може да харесате още...

7 коментара

  1. Боян Петров Бонев каза:

    Бог е неизразим. Неизразима , неизказана любов и радост. Бог е неизчерпаем, изумителен извор на любов, радост и светлина. Той иска само да дава. Единственото което иска от нас е да бъдем в състояние да възприемаме благата му. Затова е и цялото православие- за да се направим годни да приемаме живота , любовта, радостта и светлината на Бога чрез неговия единороден син Господ Иисус Христос. Слава Богу. Амин. Боян Петров Бонев.

  2. о. Павел каза:

    Одно время у нас в лавре жил Александр с Урала… Он очень не любил блаженного. Есть психологические типы, характеры, которые не состыкуются, они не терпят даже вида или присутствия объекта своей нелюбви. Один раз Александр, видя, как Петро крутится возле него, вынул из кошелька два брежневских рубля и сказал пренебрежительно: «На, возьми! А теперь уйди, сгинь с глаз моих, не крутись здесь. Чтоб я тебя не видел!» Петр молча взял рубли, но в душе, судя по гримасе, обиделся. Поморщившись, тихонько подошел сзади Александра, дважды перекрестил его и, расправив купюры, положил их ему на плечи, как погоны, и ушел. Заметив это, монахи и послушники начали смеяться, да как раз в самый неподобающий момент службы. И что интересно: Александр крестится, поклоны поясные кладет, а рубли, как пришитые воинские погоны, не падают с плеч, держатся. Благочинный, чтобы прекратить безобразие, снял эти злосчастные рубли.

    http://www.pravoslavie.ru/arhiv/48506.htm

  3. о. Павел каза:

    Старостилците в България –
    http://www.portal-slovo.ru/theology/44646.php

  4. Стефан Чурешки каза:

    Бог може да е неизчерпаем и да бъде безкраен и многолюбив в даянията си,но има хора, особено някои хора в раса, които пречат на Бога. Как достигаме до понятието за божественост – посредством хората на Църквата ли, или посредством други хора – нашите родители, учители, приятели, творци на изкуството и културата, които със своите слова и дела ни разкриват божествеността и величието на Бога? Човек заради комунизма не си създава представите от словата и делата на Църквата, а от други хора, от които се научава и на жертвеготовност, милост, справедливост, истина и всеотдаяние на хората, заради които е дошъл и Христос Ако погледнем образа на божественото обективно, от данните на историята и кръстосания пример с другите изповедания ние ще констатираме, обективно, че в комунизма имаше повече божественост, отколкото сега и че Църквата от години не е онази Църква, която знаем от историята и от примери на други изповедания Всекиму заслуженото казва латинската поговорка и БПЦ да си помисли за това

  5. Стефан Чурешки каза:

    Според християнското разбиране за вярата и религията божествеността иска хора, за да ни се открие. Откровението става след слова и дела, като първото по важност е словото, после делото и накрая мистическия акт, който изпълва съдържанието на сегашните дела на Църквата. Затова следва да търсим хора, които реално могат да открият божественото, а не да се заравяме в институцията на Църквата, която от години заравя таланта на нацията в земята и инкасира блага, които се полагат на други хора, които поради скромност, смирение и жертвеготовност не поставят въпроса за възнаграждението си пред обществото и ръководството на БПЦ. В пазарната икономика се гледа дали можеш и как вършиш работата си, а не как си облечен, какви лимузини караш и колко време говориш пред олтара, внушавайки на хората, че изнасяш служба, а всъщност си удовлетворяваш егото на богоизбран, за каквито претендират че са хората в раса Форма и същност!
    http://www.bg-history.info/5410/Za-viarata-i-idolite-na-istoriiata.html

  6. marо каза:

    Г-н Чурешки забелявам, че в този сайт напоследък пишете често коментари.Иначе аз ви помня от зимата когато гостувахте в предаването Църквата на мълчанието.

  7. Liceto каза:

    Душата се опитва да познае Бог, и в последствие да не живее в страх от Него, а да има едно благоговение, или най-висша степен на преклонение и уважение. И това е така, защото никой не може да надхвърли себе си.
    Човек може да изпитва страх към Бог, но това по-скоро граничи със собственото разбиране за природата на Бог, пречупена през нашата човешка природа.
    Никой истински Баща не затрива децата си, или праща на безкрайно заточение. На нас ни остава да размишляваме защо ни се случва това тук на Земята!
    Има много заключения, които духът трябва сам да ги открие, да разчете писаното между редовете. Иначе ще си остане с до безкрайност повтарящото, „Защо страдам? И отговорът – За да се смиря!”
    Човек се топи в скръбта си, защото се кичи с санове и титли.
    „Защо си ми дал живот? Преситен съм от страдания; около мен е мрак; защо се криеш от мен? Знам, че Ти си благ, но защо си така безразличен към моето страдание?”
    Това показва само неверие и непознаване на Бог.