Старец Силуан
Живял на земята човек, мъж с гигантска сила на духа, на име Симеон. Той дълго се молил с неудържим плач: „Помилвай ме!”, но Бог не го чувал. Много месеци изминали в такава молитва, докато силите на душата му се изтощили. Той дошъл до отчаяние и възкликнал: „Ти си неумолим!”. И когато с тези думи в изнемощялата му душа нещо се скъсало, той изведнъж за един миг видял живия Христос; огън изпълнил сърцето му и цялото му тяло с такава сила, че ако видението продължало още миг, щял да умре. После никога не могъл да забрави неизразимо кроткия, безпределно любящ, радостен, изпълнен с непостижим мир, поглед на Христа. И в последвалите дълги години на своя живот той неуморно свидетелствал, че Бог е любов – любов безмерна и непостижима.
Откровението казва за Бога: „Бог е любов”, „Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина” (1 Иоан. 4:8, 1:5).
Колко трудно е за нас, хората, да се съгласим с това. Трудно е, защото и личният ни живот, и живота на заобикалящия ни свят по–скоро свидетелстват за обратното.
В крайна сметка, къде е тази светлина на любовта на Отца, щом всички ние, достигайки края на живота си, заедно с Иов в сърдечна горест осъзнаваме: „Дните ми преминаха: мислите ми – притежание на сърцето ми – са разбити… преизподнята е мой дом… де е надеждата ми?” (Иов 17:11–15) и „кой ще види” онова, което тайно, но неистово е търсило сърцето още от младостта ми?
Сам Христос свидетелства, че Бог внимателно промисля за всяка твар, че и малката птичка не е забравена от Него, че Той се грижи дори за тревата, и че за хората грижата Му е несравнимо по–голяма – дотолкова, че на нас дори и „космите на главата са всички преброени” (Мат. 10:30).
Но къде е този промисъл, който се грижи и за най–малката дреболия? Всички сме смазани от зрелището на неудържимия разгул на злото в света. Милиони животи, често едва започнали, с невероятна жестокост биват прекъснати, дори преди да достигнат самосъзнание.
И така, защо ни е даден този нелеп живот?
И ето, душата жадно търси среща с Бога, за да Му каже: Защо си ми дал живот? Преситен съм от страдания; около мен е мрак; защо се криеш от мен? Знам, че Ти си благ, но защо си така безразличен към моето страдание?
Защо си така… жесток и безпощаден към мен?
Не мога да Те разбера.
Из писанията на Стареца
Виждаш ли любовта Божия към нас и кой ще опише това милосърдие?
Братя мои, падам на колене пред вас и ви моля: вярвайте в Бога, вярвайте, че има Свети Дух, Който свидетелства за това във всички църкви и в душата ми.
Светият Дух е любов. И тази любов живее във всички души на светите небесни жители. Същият Дух Свети е и тук, на земята, в душите, любещи Бога. В Светия Дух всички небеса виждат земята, чуват молитвите ни и ги принасят на Бога.
Господ е милостив – знае това душата ми, но да го опише е невъзможно.
***
Господ толкова силно ни обича, колкото сами себе си не бихме могли да обичаме. Но в скръбта си душата мисли, че Господ я е забравил, че не иска дори да я погледне. И тя страда и се топи.
Но не е така, братя.
Бог ни обича безкрайно. Той ни дарява благодатта на Светия Дух и ни утешава.
Господ не иска душата да изпада в униние и недоумение за спасението си. Твърдо вярвай, че страдаме само, за да се смирим. Когато достигнем смирение, настава краят на скърбите ни. Духът Божи заради смирението открива на душата, че е спасена.
Велика е славата на Господа, че толкова ни обича.
А любовта Му се познава в Светия Дух.
***
Колкото повече е любовта, толкова по–голямо е страданието на душата.
Колкото по–пълна е любовта, толкова по–пълно е познанието.
Колкото по–гореща е любовта, толкова по–пламенна е молитвата.
Колкото по–съвършена е любовта, толкова по–свят е животът!…
***
Най–скъпо от всичко на света е да познаеш Бога и да разбереш, макар отчасти, Неговата воля.
Душата, познала Бога, във всичко е длъжна да се предаде на Божията воля и да живее в страх и любов пред Него. В любов – защото Господ е любов. В страх – защото трябва да се бои да не оскърби Бога с някакъв лош помисъл.
О, Господи, със силата на благодатта и Светия Дух, сподоби ни да живеем по Твоята свята воля. Когато благодатта е с нас, ние сме силни духом. Загубим ли я, виждаме своята немощ. Разбираме, че без Бога не можем дори да мислим доброто.
Боже милостиви, Ти знаеш немощта ни. Моля Те, дай ми смирен дух, защото по милостта Си Ти даваш сили на смирената душа да живее според волята Ти, откриваш й великите Свои тайни, даваш й да Те познае и да почувства как безкрайно ни обичаш.
***
Скърбя, защото живея в нехайство, но по–добре не мога. Зная, че съм скудоумен, малограмотен и грешен, но ето – Господ обича и такива като мен. Затова и с всички сили душата ми се стреми да Му служи.
О, колко голяма е Божията милост! Аз съм мерзък и скверен човек, а Господ така силно ме обича! Но Той е Самата Любов и всички обича така. Всички милостиво зове при Себе Си: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28). Такъв е покоят, който смирената душа получава в Светия Дух заради своето покаяние.
Ние сме последните монаси. Но и днес има немалко подвижници, които Господ е скрил с това, че не правят явни чудеса. Чудесата, които всеки ден стават в душите им, са дивни, само че хората не умеят да ги виждат.
Чудо е, че когато душата се поддава на гордостта, изпада в помрачение и униние, а когато се смири, настъпва радост, умиление и светлина. Който не се подвизава, който нечисто се кае, той не знае и не чувства благодатта. Но Господ милостиво е дал на хората покаяние и чрез него ще се спасят всички без изключение.
***
Монахът трябва да се бори със страстите и с Божията помощ да ги побеждава.
Монахът понякога блаженства в Бога и живее като че ли при Него в рая, а понякога плаче за целия свят, защото иска всички хора да се спасят. Така Духът Свети е научил монаха да обича Бога и да обича света. Може би ще кажеш, че сега няма такива монаси, които биха се молили за целия свят. А аз ще ти кажа, че когато на земята не останат молитвеници, светът ще свърши. Ще настъпят велики бедствия; тях ги има и сега.
Светът се крепи на молитвите на светиите и монахът е призван да се моли за целия свят. В това е неговото служение, затова и не го обременявайте със светски грижи.
***
От Духа Свети извира любов и без тази любов никой не може да разбере за Бога както трябва. Чрез Духа Свети се познава Божията любов, която Господ излива върху Своите раби, за да се молят за народа. И аз не бих знаел това, ако благодатта не ме беше научила. Но не си мислете, че съм в силна благодат или в прелест. Не, аз само познах благодатта в съвършенство, а живея по–лошо от последния безпросветен мужик. Аз съм схимонах, но съм недостоен за това звание. Имам само желание да се спася и никакви подвизи. Но Господ ми даде да вкуся от благодатта на Светия Дух, която учи душата да познава Божия път, който води към Небесното Царство.
***
Бог е ненаситна любов. Да се опише тя е невъзможно.
Ходил Адам по земята и плакал от силната болка на сърцето си, а в ума си размишлявал за Бога. И духът му пламтял към Бога дори когато тялото му изнемогвало и повече не можел да пролива сълзи. Той не можел да забрави рая и красотата му; но още по–силно душата му обичала Бога и се стремяла към Него по силата на самата любов.
Адаме, аз пиша, но ти виждаш – слабият ми ум не може да разбере как си тъгувал по Бога и как си носил труда на покаянието.
Адаме, ти виждаш как аз – твоето чедо – страдам на земята. Малко е в мен огънят и едва не угасва.
Адаме, запей ни песента Господня, за да се развесели душата ми в Господа и да се вдигне да Го хвали и слави както Го хвалят на небесата Херувимите и Серафимите и както всички чинове от небесни ангели Му пеят трисветата песен.
Адаме, отче наш, запей ни песента Господня, за да я чуе цялата земя и всичките ти синове да вдигнат умовете си към Бога, да се наситят със сладките й звуци и да забравят мъката си на земята.
Бог е неизразим. Неизразима , неизказана любов и радост. Бог е неизчерпаем, изумителен извор на любов, радост и светлина. Той иска само да дава. Единственото което иска от нас е да бъдем в състояние да възприемаме благата му. Затова е и цялото православие- за да се направим годни да приемаме живота , любовта, радостта и светлината на Бога чрез неговия единороден син Господ Иисус Христос. Слава Богу. Амин. Боян Петров Бонев.
Одно время у нас в лавре жил Александр с Урала… Он очень не любил блаженного. Есть психологические типы, характеры, которые не состыкуются, они не терпят даже вида или присутствия объекта своей нелюбви. Один раз Александр, видя, как Петро крутится возле него, вынул из кошелька два брежневских рубля и сказал пренебрежительно: «На, возьми! А теперь уйди, сгинь с глаз моих, не крутись здесь. Чтоб я тебя не видел!» Петр молча взял рубли, но в душе, судя по гримасе, обиделся. Поморщившись, тихонько подошел сзади Александра, дважды перекрестил его и, расправив купюры, положил их ему на плечи, как погоны, и ушел. Заметив это, монахи и послушники начали смеяться, да как раз в самый неподобающий момент службы. И что интересно: Александр крестится, поклоны поясные кладет, а рубли, как пришитые воинские погоны, не падают с плеч, держатся. Благочинный, чтобы прекратить безобразие, снял эти злосчастные рубли.
http://www.pravoslavie.ru/arhiv/48506.htm
Старостилците в България –
http://www.portal-slovo.ru/theology/44646.php
Бог може да е неизчерпаем и да бъде безкраен и многолюбив в даянията си,но има хора, особено някои хора в раса, които пречат на Бога. Как достигаме до понятието за божественост – посредством хората на Църквата ли, или посредством други хора – нашите родители, учители, приятели, творци на изкуството и културата, които със своите слова и дела ни разкриват божествеността и величието на Бога? Човек заради комунизма не си създава представите от словата и делата на Църквата, а от други хора, от които се научава и на жертвеготовност, милост, справедливост, истина и всеотдаяние на хората, заради които е дошъл и Христос Ако погледнем образа на божественото обективно, от данните на историята и кръстосания пример с другите изповедания ние ще констатираме, обективно, че в комунизма имаше повече божественост, отколкото сега и че Църквата от години не е онази Църква, която знаем от историята и от примери на други изповедания Всекиму заслуженото казва латинската поговорка и БПЦ да си помисли за това
Според християнското разбиране за вярата и религията божествеността иска хора, за да ни се открие. Откровението става след слова и дела, като първото по важност е словото, после делото и накрая мистическия акт, който изпълва съдържанието на сегашните дела на Църквата. Затова следва да търсим хора, които реално могат да открият божественото, а не да се заравяме в институцията на Църквата, която от години заравя таланта на нацията в земята и инкасира блага, които се полагат на други хора, които поради скромност, смирение и жертвеготовност не поставят въпроса за възнаграждението си пред обществото и ръководството на БПЦ. В пазарната икономика се гледа дали можеш и как вършиш работата си, а не как си облечен, какви лимузини караш и колко време говориш пред олтара, внушавайки на хората, че изнасяш служба, а всъщност си удовлетворяваш егото на богоизбран, за каквито претендират че са хората в раса Форма и същност!
http://www.bg-history.info/5410/Za-viarata-i-idolite-na-istoriiata.html
Г-н Чурешки забелявам, че в този сайт напоследък пишете често коментари.Иначе аз ви помня от зимата когато гостувахте в предаването Църквата на мълчанието.
Душата се опитва да познае Бог, и в последствие да не живее в страх от Него, а да има едно благоговение, или най-висша степен на преклонение и уважение. И това е така, защото никой не може да надхвърли себе си.
Човек може да изпитва страх към Бог, но това по-скоро граничи със собственото разбиране за природата на Бог, пречупена през нашата човешка природа.
Никой истински Баща не затрива децата си, или праща на безкрайно заточение. На нас ни остава да размишляваме защо ни се случва това тук на Земята!
Има много заключения, които духът трябва сам да ги открие, да разчете писаното между редовете. Иначе ще си остане с до безкрайност повтарящото, „Защо страдам? И отговорът – За да се смиря!”
Човек се топи в скръбта си, защото се кичи с санове и титли.
„Защо си ми дал живот? Преситен съм от страдания; около мен е мрак; защо се криеш от мен? Знам, че Ти си благ, но защо си така безразличен към моето страдание?”
Това показва само неверие и непознаване на Бог.