Стихотворението на Пушкин, вдъхновено от великопостната молитва на св. Ефрем Сириец

Пустинните отци и жените непорочни…

Пустинните отци и жените непорочни,

за да летят сърцата им във области задочни,

и да укрепват в долните тук бури и сражения, 

са произнесли множество молитвени прошения,

но никое не умилява тъй моето сърце,

както молитвата, която църковният отец

повтаря в дните тъжни на Великия ни пост;

от всички тя най-често е на устните ми гост.

Укрепва падналия с непозната сила:

Владико на живота! Дух на леност и унилост,

на властолюбието – тази страшна змия –

и празнословието не оставяй ме да крия!

Но дай ми, Боже, своите да виждам прегрешения,

и моят брат от мен да не понася осъждение.

И дай ми дух смирен, на обич и търпение,

на целомъдрието ми сърдечно – съживление.*

Лятото на 1836 г. е последното в живота на Александър Пушкин. Той го прекарва във вилата си на Каменния остров близо до Санкт Петербург. Именно тук той създава последния си лирически цикъл – „Каменноостровски“. Поетът не успява да публикува новите си стихотворения – те са отпечатани посмъртно.

Малко преди това, през пролетта, след продължително боледуване си отива майката на поета. Последните ѝ дни съвпадат с последната седмица на Великия пост и Надежда Осиповна почива на Възкресение Христово, 29 март. По време на болестта на майка си поетът се сближава с нея и много тежко понася смъртта ѝ. Пушкин изпраща ковчега ѝ до семейното им имение – Михайловское. Това е последното посещение на поета на знаковото за творческата му биография място. В същото време съдбата на списание „Съвременник“, основано от Пушкин, не е особено благополучна. На този фон Пушкин пише няколко стихотворения. Три от шестте произведения от „Каменноостровския цикъл“ са написани по евангелските събития. Един от текстовете самият поет нарича „молитва“. Това е стихотворението „Пустинните отци и жените непорочни…“.

Авторът

Руският мислител Семьон Франк отбелязва, че Пушкин (1799 – 1837) се отнася към поетическата си дейност с истински религиозно чувство. В неговите стихотворения ясно се очертава „религиозното възприятие на самата поезия и на същността на поетическото вдъхновение“.

Пушкин добре познава Светото писание. Макар че по негово време няма пълен превод на Библията на руски език, поетът я чете на френски и използва библейски истории, мотиви и цитати както в творчеството си, така и в личната си кореспонденция. От детските си години писателят е запознат с православните традиции, посещава църковни служби, а също така с внимание чете православна богословска литература.

Въпреки факта, че поетът нарича християнството „най-големият духовен катаклизъм на нашата планета“, той преживява духовен катарзис и търсене на вярата. След като е ранен в дуел, той се изповядва и се причастява. „Искам да умра като християнин…“ казва Пушкин преди смъртта си, забранявайки на приятелите си да отмъщават за него.

За творбата

Стихотворението „Пустинните отци и жените непорочни“ има точна дата на написване – 22 юли 1836 г. То е поетичен образ на известната коренопреклонна молитва на св. Ефрем Сириец, четена през дните на Великия пост. Какво през юли 1836 г. е подтикнало Пушкин да се обърне към молитвата на Великия пост? Биографите и литературните критици смятат за основна причина споменът на поета за смъртта на майка му на Великден, 29 март 1836 г. Същата година рожденият ден на Надежда Осиповна Пушкина – 21 юни, се чества за първи път като ден на нейната памет и това вероятно е възкресило тъжното събитие в паметта на сина ѝ. В едно от писмата на поета до приятеля му от лицея Михаил Яковлев от 9 юли Пушкин казва, че той и близките му продължават да скърбят.

Стихотворението е публикувано в първия том на списание „Съвременник“ през 1837 г., след смъртта на Пушкин. Самият поет в чернова от 1836 г. озаглавява стихотворението „Молитва“. Изданието е придружено от факсимиле на ръкописния текст и приложена рисунка на самия поет, изобразяваща старец в килия. Списанието е подготвено за публикуване от приятели на Пушкин, които са взели предвид желанието на император Николай I: „Господарят иска тази молитва да бъде отпечатана като факсимиле във вида, в който е, заедно с рисунката. Ще изглежда добре в първа книга на „Съвременник“.

„Пустинните отци и жените непорочни“ е едно от стихотворенията от „Каменоостровския“ цикъл на Пушкин, което самият поет е отбелязал с римската цифра II. Останалите стихотворения от този цикъл са „Подражание по италиански“ (III), „Светска власт“ (IV) и „От Пиндемонти“ (VI) (I и V стихотворения са неизвестни). Сюжетите на стихотворенията се основават на последните глави на Евангелието, които разказват за предателството на Юда Искариотски, жертвената смърт на Христос и Неговите мъки на кръста. Според известния литературен критик Вадим Старк стихотворенията от цикъла са написани „в съответствие с последователността на събитията на Страстната седмица и тяхното възпоменание: сряда – молитва на Ефрем Сириец, четвъртък е възмездието на Юда за предателството, извършено в нощта на сряда срещу четвъртък, петък е денят на смъртта на Христос, когато плащаницата заменя кръста, поставен в църквата предния ден“.

Стихотворението „Пустинните отци и жените непорочни“ е разделено на две части. Втората част представлява самият поетичен образ на молитвата. Първата е своеобразен увод, в който авторът изразява отношението си към молитвения текст и в същото време подготвя читателя за възприемането на молитвения стих.

В първата част авторът разсъждава не само за молитвата на св. Ефрем Сириец, която смята за изключителна, но и достойнствата на други молитви. Според княз Пьотр Вяземски Пушкин „в последните години от живота си бил силно повлиян от красотата на много молитви, знаел ги наизуст и често ги повтарял“.

Той също така обяснява причината за препратката към текста на конкретната молитва, която „умилява“ и „укрепва падналия с непозната сила“.

Втората част на стихотворението е поетична интерпретация на великопостната молитва. Лирическият герой моли душата му да бъде защитена от леност и унилост, властолюбие и празнословие. Пушкин преразказва молитвените редове в съответствие със своите преживявания, практически без да се отклонява от каноничния текст на св. Ефрем Сириец.

Св. Ефрем Сириец и пустинните отци

Стихотворението на Александър Пушкин се основава на великопостната покайна молитва на на св. Ефрем Сириец (306 – 373), християнски богослов и поет от IV в., тълкувател на Светото писание, свят учител на покаянието. Ето пълния текст на молитвата:

Господи и Владико на моя живот,
не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие.
Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов

дарувай на мене, Твоя раб.
Господи, Царю! Дарувай ми да виждам моите прегрешения
и да не осъждам моя брат,

защото си благословен во веки веков.
Амин.

Молитва на преп. Ефрем Сирин

Тази молитва се чете два пъти в края на всяка великопостна служба от понеделник до петък (с изключение на събота и неделя).

Тъй като говорим за молитвата на св. Ефрем, би било редно да посочим, че поетът нарича „пустинни отци” отшелниците, живели в епохата на разцвета на монашеството (IV – VI в.), които са били съвременници на известния сирийски монах.

Интересно е, че първоначално в текста Пушкин вместо думите „пустинни отци“ е използвал словосъчетанието „свети мъдреци“. Така поетът конкретизира своя избор: сред многото „мъдреци“ той спира вниманието си на пустинниците, отшелниците, към които принадлежал и преподобни Ефрем. Всички изследователи на Пушкиновото стихотворение твърдят, че подобна поправка и цялата работа върху първата част на стихотворението в същото време свидетелстват за желанието на Пушкин да изрази специално отношение към молитвата на св. Ефрем Сириец, както и желанието му да предаде своето духовно състояние на готовност за покаяние.

Запазена е рисунката на Пушкин към стихотворението му, на която зад прозорец с решетка е изобразен монах-отшелник. Според изследователите композицията на рисунката се съотнася с биографията на самия св. Ефрем Сириец, създателя на молитвата. Веднъж той бил обвинен в кражба и хвърлен в тъмница. Там той чува глас, който го призовава да се покае и да поправи житейските си грешки. Когато е оправдан и освободен, той се оттегля в пустинята, където води аскетичен живот.

Кои са „жените непорочни“ в стихотворението на Пушкин?

Датата на написване на стихотворението (22 юли) е тясно свързана с този образ на чистотата на духа. Това е денят на жената-мироносица Мария Магдалена. Използването на „жени непорочни“ в поетическия текст може да се отнася именно до този християнски празник. Също така 22 юли бил семеен празник в дома на Пушкин – именият ден на Мария Алексеевна Ханибал, покойната баба на писателя, а от 1832 г. започнали да празнуват имения ден на най-голямата дъщеря на поета, Мария.

Какво представляват „области задочни“ и как се стига дотам?

Във втория ред на стихотворението („да летят сърцата им във области задочни“) авторът подчертава ролята на сърцето в молитвения живот. Именно то, непорочно и чисто, може да „отлети“ до Господа в „области задочни“ – невидими с просто око. Блаженствата казват, че само чистите по сърце ще видят Бога (вж. Мат. 5:8). Чистата, сърдечна молитва е апогеят на духовния живот. Анализирайки текста на Пушкин, литературният критик Валерий Лепахин отбелязва: „Първата цел на молитвата е да укрепи сърцето в борбата срещу долните изкушения, тоест земното („да укрепват в долните тук бури и сражения“).“

Как изглежда „змията на властолюбието“

В редовете на Пушкиновото стихотворение се появява образът на тази страшна змия – властолюбието, която отсъства в оригиналната молитва. Грехът на властолюбието е желанието да се властва над хората. Пушкин винаги е смятал това желание за пагубно: „Да началстваш се превърна в страст на руския народ“, пише поетът.

В последните редове той говори за добродетелите – духът на смирение, търпение, обич и целомъдрие, и моли Господа да ги възроди в сърцето му. Именно тези добродетели искат да изпросят молещите се, четейки молитвата на св. Ефрем Сириец по време на Великия пост.

 

Превод: Персиана Пастухова-Личева

*Превод на стихотворението: Илиана Александрова

Източник: Фома