Старецът Антим


Старецът Антим от скита Света Анна (1913-1996)

Представяме ви живота и поученията на един съвременен гръцки старец – архимандрит Антим от светогорския скит „Св. Анна”. Обичан от монаси и миряни заради своята духовна мъдрост и опитно знание, старецът Антим прекарва почти шейсет години на Света гора. 

Дълги години той се подвизава без някой да е чувал за него, събирайки в себе си Божията благодат, но към края на живота му хиляди посетители идват в неговата проста килия, за да получат съвет и подкрепа от него. Един друг велик старец на нашето време – о. Паисий Светогорец – казва за о. Антим: „Когато папа Антим говори, води си записки. Словата му са мъдри, чисти, изпълнени с божествена благодат.”

Детство

Старецът Антим е роден в планинското село Калиани в Пелопонес на 5 ноември 1913 г. Неговите благочестиви родители Хараламбос и Василики Зафиропулос му дали кръщелното името Константин. Родителите му предали любовта си към Бога и добродетелта на Константин и малкия му брат Анастасий, единственото им друго дете. След като изпълнила своя дълг да вдъхне благочестие у своите деца, неговата майка се упокоила, когато Константин бил едва седемгодишен.

Топлотата и любовта на семейния дом били внезапно заменени от едно кошмарно съществуване за двете момчета, когато баща им Хараламбос решил да се ожени повторно. Доведената им майка не проявила никаква грижа за момчетата, биела ги безмилостно и дори се опитала да ги изгори живи, когато веднъж били пропълзяли в пещта, за да стоплят премръзналите си тела.

Константин не бил в състояние да издържа тормоза на доведената си майка и решил да напусне Калиани, като потърси по-добър живот другаде. От всичките си вещи той взел само два ката дрехи и парче хляб. Увил ги в една бохча и тайно заминал. След като пристигнал в съседното село Немея, той си намерил работа в една бакалница, където му осигурили храна и подслон. В Немея той се запознал с един атонски старец, който в крайна сметка го завел в Атина.

В Атина той можал да посещава и завърши начално училище. През този период у него се зародила голяма любов към четенето и той непрекъснато посещавал библиотеките, за да утолява ненаситната си жажда за знания. В гръцката столица Константин също така попаднал на опитен духовен наставник – о. Йером от манастира „Св. Павел”. О. Йером бил велик подвижник и опитен извършител на Иисусовата молитва. Когато изгубил зрението си, той получил дара на прозорливостта, като заменил светлината на света с небесната светлина. С времето здравето на о. Йером започнало да се влошава, затова той изпратил Константин при атонския старец Михаил Слепи, който живеел в малката постница „Свети Архангели” във Вирона (предградие в североизточната част на Атина). В продължение на двайсет години о. Михаил бил живял в скита „Св. Анна” на Света гора, като се подвизавал в келията „Въведение Богородично” със своя събрат Гавриил. Там той бил образец за монашески живот, и едва когато напълно ослепял, той напуснал Света гора. Преместил се във Вирона, където станал известен като изключителен изповедник и наставник, довеждайки безброй души до покаяние.

Под влияние на о. Михаил у младия Константин се зародило желанието да посети Света гора. Голямата му любов към книгите също го подтикнала да пътува до богатите библиотеки на големите атонски манастири. Така о. Михаил изпратил Константин за Света гора на седемнайсетгодишна възраст.

Пристигане в скита „Св. Анна”, Атон

През 1927 г. Константин пристигнал на Света гора. След години той ще каже: „Аз не дойдох тук с желанието да стана монах, а за да чета книги от неизчерпаемите библиотеки на киновиите и скитовете на Света гора”.

Той отива в скита „Св. Анна”, където духовният му отец прекарал двайсет години в подвижнически трудове. Храмът „Св. Анна” в центъра на скита е разположен високо над Егейско море. Разпръснати от всички страни на храма, повече от петдесет келии са прилепнали плътно към отвесния планински склон. Всички доставки трябвало да бъдат носени от пристанището, намиращо се далеч надолу по стръмния скат (по онова време не били използвани животни за носене на продуктите), което не позволявало на монасите да обременяват духовния си живот с излишни материални удобства. През двайсетте години на миналия век скитът наброявал 270 монаси, които се издържали от своите ръкоделия: дърворезбарство, иконопис, калиграфия, подвързване на книги и изработване на броеници. Монасите жиеели на малки групи, всяка със свое собствено молитвено правило, и се събирали в главния храм на скита в неделни и празнични дни. Такава била атмосферата, когато пристигнал Константин.

В келията „Въведение Богородично” Константин се срещнал с праведния старец о. Гавриил (Ламби) и неговия ученик о. Теофил. О. Гавриил бил брат по плът на споменатия по-горе о. Михаил Слепи. О. Гавриил бил известен духовен наставник, който бил избран от вселенския патриарх за изповедник на Великата църква в Константинопол.

Примерите на отците Гавриил и Теофил разпалили духовен плам у Константин, който постепенно победил неговата привързаност към материалните блага на света. Първоначалните му причини за идване на Света гора изгубили значение и той започнал да посвещава вниманието си на молитвата и подвижническия живот. На 21 ноември 1930 г., на празника Въведение Богородично, Константин приел монашеско пострижение от ръцете на стареца Гавриил, който му дал името Антим. През този период той изучил изкуството на иконописта, но го упражнявал само доколкото било необходимо, за да издържа своята келия.

Ръкоположение и старчество

Виждайки неговия бърз напредък в духовния живот, старецът Гавриил ръкоположил о. Антим в дяконски чин само няколко години след пострижението му. На ръкоположението на 13 април 1933 г. о. Антим бил удостоен с видение: таванът на главния храм на скита „Св. Анна” внезапно изчезнал и небесата се открили за неговия взор. Войнстващата и Тържествуващата църква се съединили в радостта от ръкоположението на о. Антим.

Три години по-късно, на 24 август 1936 г., митрополит Йеротей Милитуполеоски ръкоположил о. Антим в свещенически чин. Този път той бил удостоен с друго видение. О. Антим видял божествена светлина да облива свещениците, които отслужвали литургията; само един останал лишен от светлината. За жалост този свещеник след време бил низвергнат. Видението на о. Антим било един от първите примери за прозорливостта на стареца, която толкова често щяла да подкрепя неговите духовни чеда.

Жадувайки за духовно познание, о. Антим се оттеглял в библиотеката на манастира Ксиропотам. Там той изучавал Свещеното Писание, творенията на светите отци, богослужебните книги и Кормчая книга. Той поглъщал всичко, което прочетял с такива подробности, че по-късно бил в състояние да използва тези живоносни източници в подходящи моменти, за да просвещава своите слушатели. Неговото знание обаче не се ограничавало до духовните въпроси. Той бил също така твърде вещ във философията, медицината, астрономията, математиката и историята. Дори учени и преподаватели се удивлявали на дълбоката му мъдрост. Твърди се, че старецът Паисий веднъж казал на един поклонник: „Когато папа Антим говори, води си записки. Словата му са мъдри, чисти, изпълнени с божествена благодат.”

До упокоението на стареца Гавриил през 1959 г. о. Антим останал в пълно послушание към своя духовен отец. Послушанието към духовния отец било от първостепенна важност за о. Антим. Той често казвал: „Послушанието е гроб за нашата собствена воля, от който обаче израства благоуханният крин на смиреномъдрието.” Също толкова важно за о. Антим било откриването на помислите пред своя старец: „Ако не изповядваме помислите си, те ще се превърнат в змии и зверове и ще ни изядат. Земеделецът, който намерил замръзнала змия и я сложил до гърдите си, бил злочест. Щом се стоплила, тя прогонила съня си и го ухапала. Така, ако не изповядваме своите помисли, те ще станат дела, а грехът, извършен, ражда смърт (Иаков 1:15).”

О. Антим водел изключително прост живот. Неговите лични вещи се състояли от един чифт обикновени одежди и малък кръст от Йерусалим. Един чувал му служел за дюшек, а няколко малки най-основни мебели довършвали обзавеждането на килията му. Обичал да бъде нестяжател и не желаел нищо излишно.

Той гледал на всеки ден като на последен, като скърбял, че му липсва покаяние. Въпреки това той оставал усърден в своите трудове. Обичал да казва: „Трябва да се приготвим, сякаш умираме сега, и да работим, сякаш никога няма да умрем.”

След упокоението на стареца Гавриил о. Антим поел тежкото бреме на старчеството. Всеки, който идвал в келията му, той приемал с любов и смирение, а посланието му към всички било любов към Бога. Неговите качества като духовен наставник са описани от Негово Блаженство покойния Атински и на цяла Гърция архиепископ Христодул:

Той прекрасно и умело съчетаваше духовното наставничество с предпазливост. Беше мъдър старец в пълния смисъл на думата. Познаваше и зачиташе мярата на старчеството, неговите граници, неговия смисъл. По тази причина всеки, който потърсеше неговия съвет, оставаше напълно удовлетворен. Благоразумен, практичен и естествен, какъвто беше в живота си, такъв беше и в словата си. Смееше се непринудено и се намръщваше с повод. В поведението му нямаше нищо престорено, нищо фалшиво. Той беше автентичен.

Понеже беше строг към себе си, той се отнасяше със снизхождение към останалите. В погледа му човек можеше да разпознае подвижника на пустинята… Неговата келия често се превръщаше в прибежище за свети души. Мнозина „отрудени и обременени” намираха успокоение и утеха край него. Той говореше от своя обожèн опит и затова думите му бяха необикновено убедителни. Когато извършваше богослужение, човек можеше да каже, че се извисява в небесата. След всяка Божествена литургия той сякаш целият беше дух. Сърцето и умът му се издигаха на небето. Той считаше светците както за Христови приятели, така и за свои. Говореше им непринудено. Владичицата Богородица почиташе извънредно много. Той достигна границите на обожението и затова Бог го удостои с дара на прозорливостта. Той използваше този дар само за слава Божия и никога за своя собствен успех или слава.

По това време о. Антим е възведен в сан архимандрит от митрополит Пантелеймон І Солунски. Славата му на старец нараснала и дори големите светила на Атон, като йеромонах Ефрем от Катунакия, игумен Георги от Григориу, архимандрит Емилиян от Симонопетра и архимандрит Алексий от Ксенофонт, го наричали духовен отец. Той имал духовни чеда също и извън Света гора и ги посещавал, като утешавал мъжете и жените, които не можели да дойдат до неговата келия.

Строгостта, с която спазвал каноните на Църквата, била прочута. Винаги държал Кормчая книга до себе си и можел да изброи дори бележките под линия по всяка тема. Когато бил извън Света гора, никога не извършвал някое от светите тайнства или дори водосвет без преди това да е получил благословение от поместния архиерей. Неговото послушание към Църквата се простирало дори до проблемите с новия календар. Веднъж, когато една от духовните му дъщери поискала да се присъедини към старокалендарна група, старецът Антим я смъмрил, казвайки: „Върви по пътя на своята Църква. Ние на Света гора следваме стария календар, но имаме духовно общение с официалната Църква и нямаме намерение да се откъсваме. Може да възразяваме срещу нещата, които са направени зле, но ние сме в лоното на Църквата и от своето място се борим да ги поправим. Онзи, който е извън стените на Църквата, се подхвърля на разните вълци в овча кожа, които търсят да го разкъсат.”

Старецът изпълвал целия ден с молитва и труд. Като част от своето килийно правило той правел по триста земни поклона всеки ден без изключение, като добавял към тях допълнителни поклони за всички, които са го помолили да се моли за тях. Той обичал Иисусовата молитва и съвестно прилагал знанието, които придобивал от светоотеческите книги към своите умни (ноетични) трудове.

Старецът Антим изпитвал особено благоговение към църковните служби. Когато пеел, той никога не сядал – дори и на стари години – от уважение към Бога и Неговите светии. Когато отслужвал Божествена литургия, ръцете му трепели по време на освещаването на светите дарове и той бил докосван от божествения огън. В края на литургията той излизал от олтара преобразен от благодатта на Светия Дух.

О. Антим изпитвал изключителна любов към Пресвета Богородица. Когато пеел „Достойно ест”, от очите му бликали радостни сълзи. Старецът казвал: „Владичицата Богородица не само ни води към обожение, но ежедневно ни пази и избавя от опасност, особено днес, когато сме изложени на толкова много опасности. Единственото, което можем да принесем, са нашите непрестанни песнопения и прослава на нейното благоволение към нас. Тези песнопения, разбира се, са винаги придружени от усърдно моление към нея непрестанно да ни закриля и пази, защото тя, като човек, познава нашите проблеми и слабости. Ние тук на Света гора, които имаме нея за подател и прибежище, получаваме от нея помощ и напътствие към цялостност и обожение.”

Старецът също бил прочут със своето гостоприемство. На два пъти той бил избиран за дикеос (игумен) на скита. Неговите задължения включвали не само грижата за административното и духовното благосъстояние на скита, но също и посрещането на гостите. Той предлагал на всички, които идвали в скита, традиционното светогорско гостоприемство: узо, локум и кафе. Често той споделял трапезата с тях, като подправял храната с думи на духовна мъдрост. С любов ги развеждал из скита, като им говорел за старинните икони на Богородица и св. Анна и за всички чудеса, които са се случили там. Във всеки той виждал Божия образ и затова се радвал на възможността да служи на посетителите. Той повтарял на братята: „Не забравяйте гостолюбието. Не знаете какво може да донесе това гостолюбие! Авраам бил удостоен да окаже гостоприемство на Светата Троица под Мамрийския дъб, а Лот на Ангели преди унищожаването на Содом.”

Упокоението на стареца

През 1995 г., година преди смъртта си, о. Антим предрекъл своето упокоение не само на учениците си, но също и на миряни извън Света гора. На оседемдесет и две години по онова време, старецът вече бил твърде немощен. Въпреки това до последния си ден той молел учениците си да му пеят службата на светеца, който се чества на деня. Освен това той продължавал да полага трудове в скита и да наставлява посетителите, които търсели словото на стареца. През последните си дни о. Антим радостно повтарял на своите ученици: „Времето на моето отхождане настъпи (2 Тим. 4:6).”

През юни 1996 г. старецът Антим за последен път на земята служил на Възнесение. Личало, че му липсва характерната жизненост, която го поддържала през толкова много богослужения. Оттогава той вече не излизал от келията си, но останал в молитва без да пропуска нищо от своето правило.

На 26 юни, все така с желание да поддържа добрия ред в келията, старецът се опитал да привърже клонката на една лоза, която пълзяла от градината, разположена четири метра и половина по-долу, за да я закрепи. Правейки това, той изгубил равновесие и паднал от двора на келията долу в градината. Падането причинило множество счупвания и увреждане на гръбначния стълб, което го парализирало. Въпреки това той запазил съзнание и успял да извика на учениците си за помощ. Неговите ученици се погрижили за раните му и с голямо внимание го пренесли горе в келията. Той веднага поискал да се причасти със светите тайни. Въпреки силните болки той успял да приеме светото причастие от ръцете на своя духовен син йеромонах Херувим.

На следващия ден състоянието на стареца се влошило и той бил взет с хеликоптер в болница в Солун. Учениците му се събрали около него, за да получат последни духовни напътствия от своя обичан отец. Към всеки той отправил подходящо слово, което да го ръководи през морето на изкушенията на настоящия живот към тихото пристанище на спасението. След като завършил земните си трудове, старецът повдигнал очи към небето и повторил думите на нашия Господ и Спасител Иисус Христос: „Отче! в Твоите ръце предавам духа Си (Лук. 23:46).” С тези думи той затворил ясните си сини очи и се представил в Господа.

Благодатното тяло на стареца било върнато на Света гора, за да му се поклонят монаси от всички части на Атон и миряни от цяла Гърция. За да получат благословение, всички, които били в състояние, се редували да носят светите останки на о. Антим по стръмната пътека нагоре към главния храм на „Св. Анна”. Там, според указанието на стареца, било извършено обикновено, не архиерейско опело. След това той бил погребан в гробището на скита по атонския обичай.

На службата на четирийсетте дни от кончината му паметта на стареца била отново почетена. Този път службата извършили Митрополитът на Димитриада Христодул (по-късно Архиепископ на Атина и цяла Гърция) и Митрополитът на Йерисос и Света гора Никодим. На възпоменанието неговият ученик йеромонах Херувим прочел затрогваща възхвала, включваща следните слова:

Той ни остави сираци и отпътува за нашето вечно отечество.
Той остави тлението и се възнесе към нетлението.
Той залезе за света и изгря в небесата.
Той излезе от суетния живот на света и се засели в горния Иерусалим.
Той остави суетата на живота и достигна горното блаженство.
Той остави зимата и бурята на света и пристигна в тихо пристанище.
Той остави суетната сянка на този свят и се затича към Слънцето на правдата, Христос.

Според обичая тленните останки на атонските монаси се изваждат след три години – за да бъдат поставени в костницата на манастира или скита, където да дочакат Второто Христово пришествие. На 15/28 юни 1999 г. гробът на архимандрит Антим бил отворен и неговите кости били извадени от земята. Техният златист цвят свидетелствал за благоволението, което старецът е намерил у Бога. С голямо благоговение светите мощи на о. Антим били пренесени в параклиса на келията „Въведение Богородично” за почит и поклонение на мястото, където старецът се подвизавал повече от половин век.

The Orthodox Word | Превод: Божидар Питев

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

7 Отговори

  1. За да се разбере същината на православието трябва много добре да се познава живота на мъчениците и страдалците в името на Бога и на светостта. Ние не знаем нищо за българските новомъчиници, за техния живот и дела в усилни времена, нито за миряните, които водят достоен и свят живот без да вдигат шум около себе си. Ние не канонизираме новомъчениците, нито търсим прояви на божественото около себе си. Напротив. Ние внасяме всичко – от леки коли до святост, като че ли нямаме свои си образци на божественост. Наистина, състоянието на сегашната БПЦ не е за пример, но все таки имало и все още има българи, които могат да ни разкажат за светостта и за духовния начин на живот без да изпадат в духовна прелест, както някои модерни православни, които поради липса на образователна, културно-просветна и социална дейност на Църквата говорят за православна духовност без да отчитат развититето на българския народ през последните години. Защото ако не обичаш брата си, когото си видял, как ще обичаш Бога?

  2. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Оплачете се на Синода, а не на нас. Ние сме деветата дупка на кавала. Оплаквайте се постоянно, системно и даже нахално. Не може да не реагират накрая.

  3. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Чудеса наистина стават и само хората, които не вярват, не ги познават. Интересувам се от отношенията между Англия и Турция. Наскоро излезе една такава книга от американски професор, която беше прекалено скъпа. Писах му, но той се извини, че не може да ми подари авторски екземпляр. Днес получих друго писмо от него. Оказва се, че две от страниците в книгата са погрешно отпечатани, целият тираж се бракува и той предлага да ми изпрати колкото бройки искам.

  4. Лъчо каза:

    Бих искал да знам причините, поради които в сайта ви, носещ името ПРАВОСЛАВИЕ БЪЛГАРИЯ,вече втори ден не сте написали и ред за безобразията на сръбския владика Пахомий срещу българите в Западните покрайнини! Защо не може в български сайт да получиш новини за български църквони въпроси? Не смятате ли, че мълчанието ви се уподобява на мълчанието на родните ни владици? Защо не пишете за гоненията на които е подложен отец Йоан от националиста епископ Пахомий?

  5. След като сте наясно с безобразията, очевидно това не е новина за Вас. Ако сте я прочели в друг български сайт, значи все пак за това вече е писано; ако сте я прочели на друг език, вместо да ни упреквате, можехте да я преведете и да ни я изпратите за полза на всички наши читатели. И в двата случая не виждам основание за критики в подобен тон.

  6. Климент Йорданов Буренков каза:

    Намирам „житието“ за смущаващо с тези сладникави видения и стотици поклони. Боя се, че подобни писания като въпросното житие на атонита Антим ще стават наръчници не за духовно преуспяване, а по-скоро за усъвършенстване в прелестта. „Житието“ е в противоречие с древните патерици, а да не говорим за Добротолюбието. Не съм съгласен със „стареца“ за календара, макар самият аз да съм новостилец. Такова негово съждение е противно на подвига на св. Теодор Студит и съпротивата на студийските монаси като цяло. Горко ни, ако солта обезсолее, или когато „старчеството“ проповядва топлохладност, клоняща към духовно безразличие.

    И аз се питам като „[b]chingis[/b]“ защо никое православно издателство, дори и прехвалените зографсци, не пишат за православените български подвижници и атонити от български произход?

    http://www.krotov.info/history/19/1800/afon_2.html

  7. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Редно е при публикуването на преводни материали да се цитира източникът, за да спази Закона за интелектуалната собственост. Православие и анархизъм са несъвместими понятия.

    Учудва ме защо „било извършено обикновено, не архиерейско опело“ на о. Антим. Нали старецът е само архимандрит, а не епископ?