Едноличната фирма Аз
Упътвания как да бъдем щастливи заливат книжния пазар, щурмуват списъците с бестселъри, препълват залите за събрания и списанията за здраве и мода. Най-често те допускат, че щастието се постига чрез поведенчески стратегии – чрез богатство, фитнес, хранене и самореализация. Устрой се добре, тогава ще си добре!С други думи, любовта към себе си като залог за щастие, често подправена с текстове от Парацелз1, през Хилдегард фон Бинген2, та чак до малката Тереза от Лизио3. Цитати от велики умове, които вече не могат да се защитят срещу избирателното поднасяне на техни мисли. Разбира се, никой не може да отрече сериозно, че осъзнатото възприемане на посланията от „Аза” могат да доведат до някакъв житейски обрат. И че дългият път към личностно съзряване започва с мъничко смелост да се вслушваш във вътрешния си глас.
Днес търсещият житейско щастие най-често потъва в пъстрия свят на езотеризма. Привлечен е от съблазънта на неизвестното – от рейки4-семинари и изцеления с аюрведа и пушене, от келтското „дърво на живота” и тибетските тантра-масажи. Най-често той се задоволява с кратки посещения в един чуждоземен емпиричен духовен свят, който – макар и лишен от дълбоки духовни основания – се очаква да ни донесе нова радост от живота.
Зад множеството модерни пророчества почти винаги стои някакво многократно, съдбоносно стесняване на кръгозора: техните пророци приравняват щастието с успеха, а победата – със самоосъществяване и пробивна способност. Който се чувства добре, той има и успех – и обратно.
Към понятия като принадлежност, себепожертвователност, към великото послание Само чрез Теб аз съм наистина Аз едноличната фирма „Аз” няма отношение. И не притежава рецепта нито за нашите неизбежни разочарования и поражения, нито за отношението ни към тленността на човека. Неуспелите проиграват претенциите си за сполука в живота.
А още по-безпомощно, по-колебливо реагираме, когато ни застигне вечният закон на човешкия живот, със своите ограничения и съдбоносни удари. Когато непредвиденото и преходното ни изхвърлят от коловоза, внезапно забелязваме, че в отминалия живот сме били тренирани само за високи полети, а почти никога за справяне с кризи, за разочарования и поражения. С други думи, за онези часове, в които по особен начин се нуждаем от опора и насока.
При това е очевидно, че не винаги най-щастливи са онези, които маршируват от победа към победа; по-скоро това са практиците, привикнали да се борят с ударите на съдбата. Като външнополитически журналист повече от тридесет години съм попадал и в сенчестите зони на благоденствието. Хората, които съм срещал там, вероятно не винаги са били нещастни хора – те може би дори са по-малко, отколкото при нас.
Все повече и повече усещаме инстинктивно, че в резултат на светкавичното и мощно развитие на мисълта и техниката нашето собствено личностно развитие някак се изплъзва. Сред толкова много напредък, очаквания и принуди, все повече и повече се чувстваме бездомни и свръх силите си претоварени. Отчуждение – нервно и душевно – означава да не си повече господар в собствения си дом.
По някакъв начин понятието „ред”, „порядък” (лат. оrdo, откъдето идва и „орден” с неговия манастирски начин на живот) е изпаднало от зрителното ни поле. И може би е уместно напомнянето, че „ред” на гръцки означава преди всичко космос, висшият порядък. С други думи – нищо педантично и сковано, а висша форма на хармонията. Който я търси днес, неизбежно ще се натъкне на великата цивилизационна форма на монашеската традиция. От хилядолетия насам тя е била великата учителка за ars vivendi, изкуството да живеем, и за ars moriendi, изкуството да умираме.
Тя все още съхранява съкровище от поведенчески техники, ритуали и правила, които дават на манастирската общност ориентация, сигурност и защита.
Противно на модните съвети за житейско благополучие, монашеската традиция набляга най-напред на смисъла на живота, който излиза извън ограничеността на всичко земно. За св. Бенедикт, великия покровител и учител на Европа, смисълът и радостта от живота са немислими, без да се познава целта на живота, във всеки случай – без нейното упорито търсене.
Тоест в центъра е поставен въпросът: Какво знаят по-добре от нас за пътищата към смисъл и щастие онези хора, които са се разделили с всичко външно? И доколко полезни са тези познания и опит извън манастирския им свят – в един секуларен, все по-отдалечен от религията делничен свят, който и днес все пак носи християнски отпечатък?
Бележки
1 Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, по-известен като Парацелз е немски лекар, естественик и философ. Професор в Базелския университет – 1528 г.). Той се борил против схоластиката и се стремял да постави медицината на научни основи. Въпреки правилните насоки, които дава за развитието на медицината, Парацелз остава под влиянието на алхимията и свързаната с нея средновековна мистика. (bg.wikipedia.org)
2 Хилдегард от Бинген е немска монахиня, мистик, писателка и композитор от епохата на Средновековието.
3 Съвременна католическа светица. Провъзгласена за блажена от папа Пий ХІ през 1923 г.
4 Рейки се представя като форма на алтернативна медицина, разработена в късната половина на XIX век от Микао Усуи в Япония. Практикуващите рейки вярват, че са канали на космическа енергия, която лекува. Отношението на Църквата към рейки е същото като към всяко „енерголечение”, например екстрасенси и много др. и се основава на вековния £ опит от духовния свят и взаимодействието му с човека. Нейната позиция е категорична: рейки е окултна общност, и като такава тя не допринася, а уврежда физическото и душевно здраве на човека. – Бел. ред.
Превод: Георги Катранджиев
Из книгата „Монахът в мен“, ИК ОмофорСледвайте ни
Ще умрем и без ни най-малко да владеем изкуството ars monriendi [да умираме[. Както сме се родили – без да владеем изкуството да се раждаме.
Упованието в Бога, чистата съвест и простия живот без прекомерни амбиции е най-верен път към светъл и чист живот.
Това, че при нас в България монашеството е толкова малобройно – говори, че да се открие там щастие е нереално очакване. Жалко, че е така.
Изобщо не ми е известно как човек решава да повери живота си в ръцете на друг човек.
„Поведенчески техники, ритуали, правила, които дават ориентация,сигурност и защита“ – това според автора дава монашеството, но ми се струва съмнително, че техники и ритуали могат да помогнат в предизвикателствата на съвременния живот. За да оцелее човек духовно трябва значително повече усилие от това да си служи с техники, формули и ритуали. „Доста е злобата на тоя ден“ казва Господ и е така наистина!