Най-скъпият български музей е в Рилската обител

Изцяло подновената експозиция показва паметници със световна стойност

Ако в самото начало на нашето хилядолетие обновяването на музейните експозиции, а още повече създаването на нови, беше акт, близък до героичното, обновената музейна експозиция на Рилската обител е доказателство, че условията вече са променени. 8-месечният ремонт се оказа достатъчен за създаването на обновен музеен продукт, който без притеснение може да бъде показан всекиму.

Уредничката Живка Мантаркова и художниците Костадин Отонов и Васил Стоев са създали запомняща се експозиция, която, макар и нелишена от проблемни места, няма как лесно да се забрави. Авторите подчертават, че игуменът на обителта, адрианополският епископ Евлогий, е бил равноправен участник с идеи и всякаква помощ.

Основен проблем в създаването на музей в Рилската обител е напълно неясната й история до втората половина на ХIV в. Въпреки това в досегашната експозиция бе направен опит да се предаде с музейни средства (макар и отпреди 40 години) плавен исторически разказ за обителта, за нейната околност и за мястото й в българската история.

Разказът започва с няколко експоната, посветени на патрона на обителта и неин пръв игумен. Основно място тук заема, разбира се, препис на "Заветът на Иван Рилски", създаден през 30-те години на IХ в. В него отшелникът излага религиозно-моралните си принципи. Сред тях на първо място е отричане от земните блага като извор на всички човешки злини. "Заветът" се занимава и със злободневни теми. Изглежда повече от половин век след официалното приемане на християнството все още се изпълнявали масово езическите култове, та се наложило Иван Рилски да призовава миряните "да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат". Според сигурни исторически сведения оригиналът на произведението е част от така нареченото "Съкровище на Дометиан". През 1385 г. неизвестни за нас исторически събития, вероятно нови османски походи, застрашили толкова сериозно сигурността на манастира, та се наложило тогавашният игумен Дометиан да събере всички най-големи ценности и да ги скрие на сигурно място. Освен оригиналът на "Заветът на Иван Рилски" там били събрани дарствените грамоти на българските царе, за които знаем от Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 г. Рано или късно съкровището на Дометиан ще бъде открито, дано това да стане от добри ръце, и тогава ще бъдем свидетели на най-голямото събитие в българската археология за всички времена. Дотогава средновековната история на обителта трябва да се създава с нищожната историческа информация, достигнала до нас от други източници.

В малката северна зала на първия етаж, която разкрива Рилската обител през ХIV в., са събрани най-ценните експонати – всеки от тях е световен паметник.

Прочутата икона на св. Иван Рилски от ХIV в.

и надгробието на кесаря Хрельо от 1342 г. с известния старобългарски надпис ("† [Гроб сега те съдържа] мъртъв , кесарю, който вчера говореше ясно с нас. О, страшно чудо. [О, преславна гледка.]) са изложени най-напред. Следват два от най-старите дърворезбовани паметници по нашите земи – вратата и трон от църквата в извънградското имение на кесаря Хрельо Драговол от 30-години на ХIV в., познати на всеки българин.

Все повече са археологическите и историческите сведения за това, че Хрельо няма нищо общо със строителството на манастира (въпреки късното свидетелство на Владислав Граматик). Кулата, построената (или довършена) от него "с голям труд и разход", е вероятно част от извънградското му имение. Тази теза е развита отдавна в българската историография. Резултатите от ограничените археологически разкопки през 70-те години на миналия век в двора и в подземията на Хрельовата кула по-скоро потвърждават именно тази теза. Категоричен отговор могат да дадат само проучвания на мястото, където се е намирала обителта до ХIV в. Жалко е, че ломените и речните камъни от ранната постройка бяха използвани преди няколко години за строителството на хотел в близкото село Пастра.

За съжаление на посетителите, а и на специалистите, най-голямата ценност на музея – единствената царска грамота, съхранявана на днешна българска територия, Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 г. – е показана с едно печатно копие, което притежават и други музеи в страната. Оригиналът е прибран на сигурно. Такава е музейната логика – сигурността на експоната, особено от такъв висок ранг, стои над всичко.

Много впечатляващи са експонатите, свързани с историята от ХV в. –

султански фермани, потвърждаващи манастирските владения,

и подаръци от османските власти. Въпреки владетелските грамоти, знаем със сигурност, че обителта е престанала да съществува вероятно през 20-те години на ХV в. Нейното възстановяване трябва да отнесем 30 години по-късно, от братята Йоасаф, Давид и Теофан – синове на крупнишкия епископ Яков.

Следват още два изключителни паметника – Крупнишкото (1577 г.) и Сучавското евангелие. И двете с разкошни позлатени обкови.

Връзките на Рилската обител с Русия датират от 1429 г., когато е първото споменаване на Иван Рилски в руска богослужебна книга. В експозицията тези връзки са показани с две разкошни плащаници, подарък за обителта от руски градове. Чудесно поднесена в южния край на първия етаж е темата за съществувалата тук през ХIХ в. печатница. Показани са литографии и процесът на създаването им, печатарските преси и заготовки.

За жалост в новата музейна експозиция трудно може да се усети мястото на Рилската обител в българската история, нейната същност именно като българска светиня. Изключение прави чудесно представената тема за развитието на училищното дело в обителта и за дейността на йеромонах Неофит Рилски, където са показани първият географски глобус от 1836 г., учебник "Землеописание" от 1838 г., речници.

В средата на западната стена от първия етаж са представени

оръжията на пазачите

на обителските имоти през ХVIII-ХIХ в. Втората част на тази тема е касата с петте си ключалки, както и изключително интересното показване на чудесно реставрирани брави и ключалки от ХVIII-ХIХ в. Не са показани археологическите находки от проучванията, извършвани през годините в двора, в подземията на Хрельовата кула (разкопки на С.Устинов), многобройните находки от многогодишните проучвания на метоха в местността Черней (разкопки на Ив. Сотиров и С.Устинов). Може би ако тези теми се развият в другите музейни експозиции на територията на обителта, липсата им тук няма да е от значение.

Особено монотонен е музейният разказ на втория етаж. Освен прочутия Рафаилов кръст там всъщност няма какво да задържи погледа на всеки, който не е богослов. Оттук насетне е ясно забележима разликата в подхода при създаването на предишната и на сегашната експозиция. В новата на преден план е църковната тема във всичките й форми и тя доминира в музейния разказ. Впрочем, след оттеглянето на държавата от Рилската обител (с изключение на годишната субсидия) след 1991 г. такава промяна в експозицията е логична.

Днес

спокойно и високо можем да заявим, че най-големият враг на музеите – безпаричието, изглежда вече е съкрушен. Цената на обновлението – 500 000 лв. (годишната държавна субсидия плюс 10 % собствени средства), преизчислена на квадратен метър експозиционна площ, прави музейната експозиция на Рилската обител най-скъпият музей в България. За сравнение – изграждането на новата експозиция на Националния исторически музей отвъд Околовръстното шосе преди 7 години излезе почти 3 пъти по-евтино, преизчислено на квадратен метър експозиционна площ, включително цената на свръхскъпите нови немски витрини. При това преместването на НИМ бе държавна задача с ярка политическа обагреност и всички искани средства бяха отделяни незабавно.

Подобни сметки може да звучат малко вулгарно, но със сигурност показват поне две неща. Собственикът на музея – ставропигиалната Рилска обител, е направил сметка на вложението при 70 000 посетители през миналата година. Тъй като няма причина посещението да намалява, напротив, със сигурност ще расте, похарченото ще се върне само за няколко години.

Ясно е, че на музейните експозиции ще се разчита все повече не просто за развитието на туризма. Изглежда, че похарченото за музеи може бързо да се изплати и да носи добър сигурен доход. Ако, разбира се, работата е свършена поне прилично.

Несъмнено вече в България има достатъчно желание и пари за правенето на музеи. Бърз мислен поглед към българските музеи показва, че в близките няколко години ще бъдем свидетели на значителен брой обновявания на позапрашените експозиции.