Светогорското монашество в зората на Третото хилядолетие
През 1966 г., в края на първото хилядолетие от съществуването на Светогорската монашеска република мнозина предполагат, че приближава нейният край. Републиката се роди, достигна зрялост и даде обилни плодове и сега навлизаше в старостта. Силите й шокиращо се стопяват. Броят на монасите непрекъснато намалява, а средната им възраст достига 55 години. Старците се преселват във вечността и липсват млади последователи, способни да заемат мястото им в манастирите и скитовете.
Огромните манастирски комплекси, в които някога е кипял живот, сега стоят пусти и безлюдни. Всичко носи белега на отживялост и упадък. Разбира се, това не е първият упадък, който монашеската република преживява в своята дълга история. Но сега почти всички смятат, че този залез е последен. Мнозина монаси мислят, че няма да имат последователи. И така, в навечерието на честването на 2000 години от възникването на християнството се говори, че това празнуване едновременно е и погребение на Света гора, реквием на светогорското монашество.
Първите десет години на второто хилядолетие от историята на Атон само потвърждават тази тъжна прогноза. Броят на монасите продължава да се топи, налице са белезите на отмиране, бъдещето изглежда наистина безрадостно. Нещо повече, в съзнанието на хората, които имат отговорност и власт, се затвърждава убеждението, че усилията трябва да бъдат насочени към използването на безценните съкровища на хилядолетната монашеска република като туристически обекти. За щастие, не е било съдено тези замисли да се осъществят. Специални изследвания показват, че разходите за превръщане на полуострова в туристически курорт и евентуално дори замяната на монасите с пазачи, които да пазят историческите и културни ценности, може значително да превишат очаквания приход.
В разгара на тези събития на Света гора, в „градината на Света Богородица“, както монасите обичат да я наричат, неочаквано се изменят много неща. Тези промени не можеха да се предвидят дори и от най-големите оптимисти. Промените оправдават надеждите на онези атонци, които са твърдо убедени, че Света Богородица няма да допусне градината й да запустее.
Дори приблизителните сведения за броя на монасите в светогорските манастири на границата между 1960 и 1970 г. говорят за това, че е още рано да се опява Атон. И ако преди това броят на братствата постоянно намалява, то през 1972 г. статистиката показва, че броят на монасите за първи път от много години се е увеличил с един: през 1971 г. на Света гора е имало 1145 монаси, а през 1972 г. те са вече 1146.
Увеличаването на броя на монасите в светогорските манастири изглежда малко, но в действителност е твърде важно и продължава година след година. Наблюдаваният преди време незначителен спад в увеличението на броя на светогорските монаси е свързан с това, че голяма част от монасите са на преклонна възраст и смъртността сред тях е твърде висока. От 1972 г. до 1996 г., когато е направено преброяване, са дошли още 1036 монаси на Света гора.
Заслужава внимание и фактът, че през първите пет години (от 1972 г. до 1976 г.) на Атон пристигат 143 нови монаси, т.е. приблизително по 29 на година; от 1977 г. до 1986 г. – 284 монаси, а през следващите десет години – от 1987 г. до 1996 г. – още 609 монаси, т.е. приблизително по 61 за година. Така за 10 години притокът на нови монаси нараства с повече от 100 %.
Увеличаването на броя на монасите не е еднакво във всички манастири. От средата на 70-те години на миналия век само в осем от двайсет големи манастира се наблюдава нарастване на монашеските братства, а в другите броят на монасите намалява. Сред споменатите осем манастири са: Иверският, „Хилендар“, „Каракал“, „Филотей“, „Симонопетра“, манастира на свети Павел, „Григориат“ и „Есфигмен“. В три от тях – в манастирите „Филотей“, „Симонопетра“ и „Григориат“ това нарастване е твърде внушително. Например в манастира „Симонопетра“ броят на монасите се увеличава тройно. При това монасите идват не по един, а на групи – синодии.
Това е характерна особеност на началния период на обновяването на светогорското монашество. Тези групи от монаси идват в манастирите от зависими скитове и от по-малки манастири. Техните братства включват три пети от всички атонски монаси.
Новодошлите монаси обикновено се оттеглят в скитове и малки манастири в безлюдни местности, където водят аскетичен живот и получават по-пълно духовно ръководство. Първите синодии на стареца Йосиф Исихаст започват да се разширяват през 50-те години на ХХ век; а синодиите на стареца Паисий – по-късно – през 60-те години на ХХ век.
Нарастващият състав на синодиите затруднява тяхното пребиваване в зависими келии, защото не достигат места за живеене. Освен това става възможно монасите да се настаняват в манастирите, които все повече се обезлюдяват и имат достатъчно място за настаняване на растящите синодии. И така процъфтяващите синодии се преселват в пустеещите манастири. Новодошлите заемат ръководни постове в манастирите, а също така ги приспособяват не само за собственото си пребиваване, но и за нови монаси.
При втория етап – от средата на 70-те години на ХХ век, монасите започват да се преместват – също на групи – от по-процъфтяващите манастири в по-западналите. И отново новодошлите оглавяват своето ново пристанище. Така се решава проблемът с непропорционалното нарастване на броя на монасите в едни манастири и заплахата от пълно запустяване на други.
В началото на 80-те години започва нарастващо връщане от манастирите в скитове и келии. Монасите, прекарали много години в манастири и придобили необходимия монашески опит, се преместват в скитове и колиби, където е по-тихо и мирно. Започва широко възстановяване на исихастириите.
Броят на монасите на Света гора нараства обратно пропорционално на тяхната средна възраст, защото почти всички новодошли са млади. Преобладаващото мнозинство монаси са дошли през последните 25 години. Така става подмладяването на атонското монашество и реформиране на възрастовата пирамида – средната възраст се измества към 45 години. Голяма част от монасите сега са на възраст между 31 и 40 години. Има повече млади монаси в манастирите, отколкото в исихастириите.
Образованието на монасите на Света гора е по-високо от средното ниво на образование на цялото население на Гърция. Много от послушниците имат висше образование и са специалисти в различни области. Например, преди десетилетия – от 1960 г. до 1964 г. само трима души на Света гора имат университетско образование, докато сега 343 монаси са завършили университет. 133 от тях са с богословско образование, а 210 са с друга специалност. Само 1,7 % от монасите нямат начално образование.
И в организацията на монашеския живот на Света гора стават големи промени. Общежитийният ред, който отхвърля владеенето на лична собственост, се смята, че най-пълно отразява идеала на колективния монашески живот. Идиоритмическата (особножителната) форма представя старата традиция на лаврите. Тя е преживяла най-тежките периоди от историята на монашеството. При тази форма на монашески живот се допуска владеене на лично имущество. Всичките 20 главни манастири на Света гора са имали етап на идиоритмическо устройство в определен период от своето съществуване. Атонският устав забранява общежитийният манастир да става идиоритмически, но идиоритмическият може да се превръща в общежитиен (чл. 85 от Устава). Преди 25 години девет от двадесетте манастири са били идиоритмически; сега всички манастири на Атон са общежитийни. Всички други монашески поселения на Света гора (скитове, келии, колиби, исихастерии, катизми) се подчиняват на някой от двадесетте главни манастири, както и метосите (подворията) извън Света гора, много от които са се превърнали в големи културни центрове.
Важно е да отбележим, че монасите на Света гора са не само от традиционно православните страни: Гърция, Русия, Сърбия, Румъния, България, Грузия. Тук също има монаси от Германия, Великобритания, Франция, Канада, Холандия, Перу, Сирия, Африка и др.. Така светогорското монашество наистина е вселенско. Жизненоважно е и това, че този вселенски аспект се е запазил и се утвърждава за благото не само на монашеството, но и на цялата Църква.
В процеса на обновяване на Света гора ярко се проявяват няколко харизматични личности, които имат голямо духовно влияние върху братствата. Някои от тях вече са покойници, но всички те поставят началото на цели духовни течения, които привличат много хора към монашески живот. Сред починалите са: отец Йосиф Исихаст (+1958) – отшелник и старец, който е духовен отец на шест от двадесетте главни манастири на Атон; старецът Паисий Светогорец (+1994), който възражда няколко манастира и е духовен отец на много светогорски монаси и на огромен брой миряни; отец Софроний (Сахаров, +1993), който прекарва последните десетилетия от живота си в основания от него манастир „Свети Йоан Предтеча“ в графство Есекс в Англия, но въпреки това той е живял повече от 20 години на Света гора (1925–1947), а книгата му за св. Силуан привлича към монашеството много млади хора.
В процеса на възраждане на монашеството на Света гора започва да се проявява още една особеност, характерна за атонската съвременност – известно сближаване на общежитийната и исихастката традиции. Исихастката традиция, която се отличава с продължителни вглъбени упражнения в умната молитва, се практикуваше основно в исихастириите. А днес тя влиза, укрепява се и органично заема своето място в киновиите, като така става част от техния живот. А редовните служби сега регулират живота в почти всички исихастерии на Атон.
Това сближаване на исихастката и киновийната традиции се съпровожда и от определено разширяване на контактите на монашеството с външния свят. Това е характерна особеност на Православната църква, която беше започнала да се ограничава в близкото минало. Сега ситуацията е напълно различна. Хиляди поклонници ежегодно посещават Света гора и откриват за себе си духовността и монашеския живот. Успоредно с това монасите на Атон силно влияят на духовния живот на християните и имат забележителен принос в живота на Църквата и обществото. Това се осъществява чрез публични изяви, публикуване на статии в периодични издания, публични изказвания в сериозни църковни и обществени издания, както и чрез лично духовно водителство. Съживяването на духовния живот и значителният интерес към Православието се забелязват днес както в Гърция, така и в целия християнски свят, което е пряк резултат от разширяването на взаимните връзки между монашеството и обществото.
През 1981 г. е създаден Центърът за опазване на светогорското наследство. В него влизат представители на Свещения Кинотис на Света гора, на гръцкото правителство и генералният секретар на администрацията за Източна Македония и Тракия, в чийто район се намира Света гора.
При влизането на Гърция в Европейския съюз, естествено, възникват проблеми, свързани с различния начин на живот на Света гора. Всички те се разрешават, когато Гърция и другите страни членки подписват съвместна декларация за запазването на специалния статут на Атон.
Днес на Света гора тече много обнадеждаващ процес, който обаче извиква и определена тревога. Става дума за стремителното преустройване на полуострова. Възстановяват се разрушените и стари манастирски сгради, а това според някои отвлича монасите от духовните подвизи, като ги кара да се грижат за материалното. Огромният брой поклонници, които пристигат през цялата година, автомобилите, механизмите, използвани при строителството, самото строителство и най-вече пътното строителство – всичко това съществено променя ритъма на живот на Света гора. Но да не забравяме и факта, че от ХІХ век на полуострова не е правено нито едно сериозно преустройване. Естественото износване на сградите изисква сериозна възстановителна работа. Значителните промени в обществения живот и технологиите, които се случват през последните десетилетия, не могат да не се отразят на светогорския ред и трябва да се възприемат като обичаен ход на нещата.I www.pravoslavie.ru.
Превод: Евгения Николчева
