Бетовен – 250 години от рождението му
На 16 декември се навършиха 250 години от рождението на гениалния немски композитор и пианист Лудвиг ван Бетовен, основна фигура в осъществяването на прехода от музикалния Класицизъм към Романтизма[1].
Лудвиг ван Бетовен е роден в град Бон, в семейството на Йохан ван Бетовен и Мария Магдалина Кеверих. Датата на раждане на композитора е неизвестна, но тъй като знаем деня, в който приема свето кръщение в католическата Църква (17 декември 1770 г.), е прието да се смята, че е роден ден преди това – т.е. на 16 декември.
Бетовен произхожда от род на музиканти, като първият му учител по музика е неговият баща Йохан, след което учи при някои добри педагози. Истинският учител по музика на Бетовен в детството обаче е Кристиан Готлиб Нефе. Всестранно развита личност и един от най-добрите за времето си музиканти, Нефе познава добре литературата и философията. От него Бетовен наследява обичта към литературата. Още от дете Лудвиг учи пиано, орган и цигулка, а на 7-годишна възраст изнася първия си концерт. Едва 13-годишен Бетовен става помощник-органист в дворцовата капела в родния си Бон.
През 1787 г. Бетовен заминава за Виена, за да се срещне с Волфганг Амадеус Моцарт. Заедно с композиторите Хайдн и Моцарт, Бетовен е част от т.нар. Виенска класическа школа, наречени са още „виенски класици“. Бетовен се представя пред Моцарт, който изказва ласкави думи за него. Заради заболялата си майка Бетовен се връща в родния Бон.
През 1792 г. Бетовен отново заминава за Виена (най-големият музикален център на Европа), където сред учителите му се открояват имената на композиторите Йозеф Хайдн и Антонио Салиери. Бетовен остава във Виена 35 години – до края на живота си.
Във Виена Бетовен се радва на внимание от страна на аристокрацията, привлича вниманието на меценати, като ерцхерцога Рудолф (на когото Бетовен посвещава 14 от произведенията си), княз Йозеф Франц Лобковиц, княз Карл Лихновски и барон Готфрид ван Свитен. Трябва обаче да отбележим, че Бетовен се държи на положение пред аристократите – той е бил доста горд човек (качество, което наред с постоянството и работоспособността си наследява от своя дядо). Първата публична изява на Бетовен във Виена е през март 1795 г. Името на композитора, поместено върху афишите, гарантира пълни зали в културния град. Бетовен дава и частни уроци в аристократични семейства.
Въпреки влюбчивостта си, Бетовен не успява да създаде свое семейство. За една от най-известните му композиции „За Елиза” се предполага, че е писана за германската оперна певица Елизабет Рьокел.
В архивите на композитора са открити любовни писма до „безсмъртната любима”, чийто адресат и до днес е неизвестен на биографите му. Там можем да прочетем такива вдъхновени любовни слова, като „където и да съм, ти все си с мен…“. Тъй като брат му умира, Бетовен се грижи за своя племенник Карл, но поради неговия нрав, отношенията между двамата са били сложни и трудни..
Композиторът е доста разпилян в ежедневието си – неизхвърленото нощно гърне остава под пианото му чак до следобед, а сред ръкописите му се търкалят остатъци от храна.
Трябва да отбележим, че Бетовен се интересува от Френската революция, като дори посвещава на Наполеон Бонапарт Третата си симфония „Ероика“. По-късно разочаровалият се композитор изтрива посвещението от заглавната страница на произведението си.
В началото на XIX в. композиторът започва да оглушава, в следствие на което в по-късните си години Бетовен става избухлив и мрачен (както бихме се изразили днес – изпада в депресии), и предпочита самотата. През 1819 г. общуването му с хората става само писмено – чрез т.нар. „разговорни тетрадки” – до края на живота си Бетовен използва 400 разговорни тетрадки. В стихотворението си CIS MOLL поетът Пенчо Славейков успява да предаде точно чувствата на композитора. Там четем:
Аз доживях самичък да се видя
Мъртвец приживе, Другите живеят
С живота на творенията мои –
И само ази зарад тях съм глух.
С времето слухът на Бетовен отслабва дотам, че в края на премиерата на своята Девета симфония той се обръща, за да види бурните аплодисменти на присъстващите. Последните месеци от живота си Бетовен прекарва на легло. Умира на 26 март 1827 г., на 56-годишна възраст.
Съществуват различни версии за смъртта му: цироза, двойна пневмония, отравяне с олово. В деня на погребението му всички учебни заведения са затворени, а по време на погребалната му процесия из виенските улици се събира многохилядно множество. Опелото му е извършено в църква и е погребан при разширен католически обред, включващ и реквием.
Тъй като Бетовен е много самокритичен (той унищожава всичко, което е написал до 25-годишната си възраст), творческото му наследство е сравнително скромно: 9 симфонии, 7 концертни увертюри и няколко други пиеси към Егмонт, Прометей и др. за оркестър, 16 струнни квартета и малък брой други камерни композиции със или без пиано, 38 клавирни, 10 цигулкови, 5 за виолончело и няколко други сонати, 5 клавирни, един цигулков и един троен концерти, една опера („Фиделио”), една оратория („Христос на Елеонската планина”), 2 меси, една хорова фантазия, солови и хорови песни и т.н.
В своята Девета симфония Бетовен прави нещо нечувано дотогава – включва хор, изпълняващ „Ода на радостта” от Шилер. Интересен е фактът, че когато създателите на компакт-диска се допитали за мнение до прочутия диригент от Берлинската филхармония Херберт фон Караян, той им казал, че CD-то трябва да може да побера Деветата симфония на Бетовен. През 1972 г. Европейският съвет обяви „Ода на радостта“, последната част от Деветата симфония, за официален химн на Европейския съюз.
Какво е отношението на Бетовен към Бога, към вярата в Него?
Както отбелязахме, точната дата на раждането на Бетовен е неизвестна. Навремето не било прието да се записва рождената дата на децата от „третото съсловие“[2]. Запазена е само бележка в регистъра на бонската църква „Св. Ремигий“, че Лудвиг Бетовен е кръстен на 17 декември 1770 г. Следователно е роден ден-два преди тази дата. Без запазените лични данни в църковния регистър светът вероятно дълго би се лутал в издирване на рождената дата на гения.
Бетовен е израснал в католическа среда – и той, и баща му, а и дядо му служат в двора на архиепископа. Един от първите учители на Бетовен по орган е добродушният францискански монах Вилибалд Кох. Под вещото му ръководство Лудвиг усвоява добре изпълнителската техника на сложния инструмент.
Преди смъртта си композиторът приема св. причастие. Вярата на Бетовен в познаването на Бога с помощта на изкуството е важна тема в „разговорните му тетрадки“, а своята „Тържествена меса“ композиторът счита за връх в творчеството си.
Не мисля, че трябва да слагаме под съмнение вярата на човек, който е казал: „Всяка нота от моя цигулков концерт е продиктувана от Всевишния.“ Бетовен, като всеки истински и честен творец, си е давал сметка, че постигнатото от него не е само човешко дело, но и Божие. Защото вдъхновената музика наистина идва от Небето. „Всяко добро деяние и всеки съвършен дар – пише св. апостол Яков – иде отгоре, слизайки от Отца на светлините“ (Иак. 1:17).
В Хайлигенщатското си завещание, писано в началото на XIX в., Бетовен отбелязва: „Господи, ти виждаш до дъното на душата ми, знаеш, че тя таи любов към човечеството и желание да бъда добър“. От същия документ разбираме и моралната сила на композитора, които пише на своите братя: „Внушете на децата си добродетелта – тя едничка може да направи човека щастлив, не парите. Говоря от опит.“
Бетовен съчувства и на бедните. На едно място той пише: „изкуството ми трябва да се посвети за благото на бедните…“.
Трябва да споменем, че Бетовен е чувствал близостта на Бога до себе си. „Господ е по-близо до мен и изкуството ми – твърди композиторът – отколкото до други хора. Музиката е по-възвишено откровение от всяка мъдрост и философия“. Това твърдение за музиката е класическо, и всеки, който иска да разбере природата ѝ, трябва да го запомни. Защото, наистина, музиката е способна да ни яви истината за човека и света по такъв начин, както нито една философия не би могла. Авторът на публикацията например е усещал неведнъж това, слушайки втората част (Adagio un poco mosso) от концерта за пиано №5 на Бетовен – един от шедьоврите в световната клавирна литература.
Друг пример в тази насока – струнен квартет № 14 на Бетовен (признат от самия композитор за шедьовър сред останалите му квартети). Първата част на това произведение (Adagio ma non troppo е molto espressivo) е като някаква умъдрена всеобща картина на битието и човека; платно, пълно с драматични въпроси, отправени към Небето, което на свой ред му отговаря с топла загриженост. Простете за израза, но в сравнение с голяма част от ширещата се музика, тази е като хармоничния звезден блясък, озаряващ, например, глъчката в някое затънтено питейно заведение от нисък клас.
През пролетта на 1825 г. Бетовен се разболява много тежко, като в продължение на два месеца е бил близо до смъртта. Когато оздравява, в знак на благодарност, в третата част на своя струнен квартет № 15 той пише: „Благодарствена песен към Бог за изцелението ми, в лидийски лад.“
Музиката на виенския класик, както и на всички велики композитори, е като открита проповед в звуци, която сякаш ни казва, че животът и светът са ръководени не от случайността, а от Висш разум. Това, че и до днес творбите на музикалния гений носят утеха на хиляди и милиони сърца по света, е дело, имащо в основата си божествена искра. Творбите на виенския класик са като пристан сред световните скърби, защото, трябва да признаем, истинското изкуство сякаш е отблясък от Горния Йерусалим. „Когато сме натъжени от житейските несгоди, той [Бетовен] е онзи, който ни утешава с музиката си, като се потопим в този океан от воля и вяра“ (Ромен Ролан).
Бетовен е имал вид на мрачен и труден човек. Да, той не е бил смирен, в писмата му се среща дори и ропот срещу Бога. Но само като си помислим за живота му – трудно детство с баща пияница, който го кара да свири постоянно; загубата на майка му, когато е 17-годишен; проблемите с настъпващата глухота, самотата, грижите около племенника му, невъзможността да свие домашно гнездо (често се влюбвал в благороднички, но съсловните различия били непреодолими) – със сигурност тези неща са белязали характера на гения. Навярно не бихме сгрешили ако кажем, че очите на гения, които са съзерцавали красотата на света и са попивали книжната мъдрост на вековете, за да ги излеят в музика, неведнъж са плакали.
Знаем, че Самият Спасител Христос в нощта в Гетсиманската градина и по време на разпятието Му е изпитвал чувство на богооставеност, изричайки на кръста най-страшните слова: „Или! Или! Лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?“ (Матей 27:46). На кръста, както казва митрополит Антоний Сурожки, Христос „умира с нашата смърт, със смъртта на цялото човечество, като споделя с нас единствената основна трагедия на битието – т.е. отлъчеността от Бога, загубата на Бога, без-Бога.“[3] Гениалният поет Райнер Мария Рилке предава много въздействащо чувството за богооставеност, изпитано от Христа в Гетсиманската градина:
Не те намирам. В мен те няма, знам.
Ни в другите. Ни в този камък ням.
Не те намирам вече. Аз съм сам[4].
Колко ли пъти в душата на Бетовен се е прокрадвала мисълта: защо Бог ме е надарил с огромен музикален талант, като трябва да нося и най-страшното бреме за музиканта – глухотата? Един въпрос, на който вероятно никога няма да получим отговор. Музиката на Бетовен е изстрадана музика. И нейният път до нас е белязан от едно човешко страдание.
Запознавайки се с живота на композитора, можем да кажем, че в религиозно отношение той е приличал на крива: понякога се е издигал до възторга и преклонението пред Висшето начало на всичко – Бог, друг път е пропадал в гняв и съмнения, породени от личното му нещастие. Нещо, което в по-малка или по-голяма степен е познато на всички ни.
За финал ще приведем думите на композитора Йозеф Хайдн, отправени към ученика му Бетовен: „вие ми правите впечатление на човек с няколко глави, няколко сърца и няколко души…“. Нека не звучи прекалено амбициозно, но бихме могли да добавим, че в тези няколко сърца и души Бог е намерил по-голямо пространство, за да може да действа чрез музиката на великия композитор.
Michelangeli-Beethoven-Piano Concerto No.5
Заглавна снимка, автор: Хади Карими, 3D портрет
Бележки:
[1] Направление в европейската литература и музика, възникнало в края на XVIII в. В музикалното творчество Романтизмът се явява продължение на Класицизма (виенската класика) и представлява една от най-значителните епохи в музикалната история, през която разцъфтяват националните музикални школи на редица европейски страни.
[2] В средновековна Европа е имало три съсловия: духовенство, аристокрация и обикновени хора.
[3] Митрополит Антоний Сурожки за Кръста и Разпятието, www.pravoslavie.bg, 31.03.2019 г.
[4] Стихотворението на Рилке „Гетсиманската градина“ (превод: Стоян Бакърджиев).
Използвана литература
Алшванг, А. Бетховен. С., 1970.
Брашованов, Ст. История на музиката. С., 1946.
Вайнман, Т. Защо точно „Одата на радостта“ е химн на Европа?, www.dw.com, 22.05.2019 г.
Кириллина, Л. Людвиг ван Бетховен, www.belcanto.ru, последно посещение:12.12.2020 г.
Клостерман, Е. Кратък музикален речник. С., 1995.
Минчев, И. 120 бележити композитори. С., 1984.
Ройхер, Г. Що за човек е бил Бетовен?, www.dw.com, 16.12.2019 г.
Сагаев, Л. Книга за операта. С., 1983.
Фулкнер, Р. „Безсмъртната любима“ и другите жени на Бетовен, www.dw.com, 07.09.2017 г.
Людвиг ван Бетховен, www.classic-music.ru, 04.12.2010 г.
www.beethoven.ru
